12 март 2011 г.
Глад!
Цените на храните са се повишили с 40%! Усетихте ли го?
Честно казано, аз го разбрах от медиите. Слава богу, преминал съм етапа, когато храната от магазина е била 30-50% от бюджета ми. Но това не означава, че не забелязвам онези 1-2 милиона мои съграждани, които понасят този удар ежедневно - на закуска, обяд и вечеря.
Едно изследване на Алфа рисърч от миналия месец показа, че за 80% от населението ръстът на цените на храните е от най-голямо значение, включително за оценката на кабинета.
Коригирам се - говоря за съдбата не на 1-2, а 5-6 милиона мои съграждани. От общо 7.
Говоря .. много хора говорят по този повод, но ми прави впечатление .. липсата на всякакво състрадание и емпатия у повечето "експерти". Предпочитат да коментират глобалната тема, да се критикува Мирослав Найденов, да се обяснява, че проблемът не е в цените, а в доходите. Но не и да предложат конкретни решения (в това отношение най-голям е грехът на нашите десни - политици и икономисти).
Прави ми впечатление и мълчанието на НСИ, който трябва да излезе и да каже простичко нещо такова:
- за най-бедните 1 милион души ръстът на цените предизвика обедняване с 20% за една година;
- за следващите 1 милион души - с 15%;
- за следващите 1 милион души - с 10%.
Това ги принуждава все по-често да вземат заеми при лихва от 3-5% месечно, да съкратят "разходите" си за облекло, образование, да намалят количеството и качеството на храната. Да деградират социално.
Нека да видим и чуем тези хора по телевизията.
Тези хора са били наши съседи и са наши роднини, повярвайте ми.
Тогава ще разберем, че трябва да действаме. Да, да действаме без да разрушим капиталистическата система и дори без да успеем да отстраним изцяло ценовия шок. Но да покажем съчувствие и далновидност:
- съчувствие, защото това общество постепенно губи усещането си, че сме едно цяло;
- далновидност, защото не искаме отчаяни от мизерията си милиони гласоподаватели.
После се чудим защо имало популистки и крайни партии. Ние си го правим.
Обществото не може да функционира демократично и да се развива ускорено, ако голяма част от нас мислят не за образованието, а за изхранването на децата си.
Приемете, че искам да помогна на бедните от чисто егоистични съображения.
Защото гладът беше докаран от други умни експерти. Най-голямо и дългосрочно влияние върху цените на храните оказват т.нар. биогорива.
1. Биогоривата не са био. Те са агрогорива. (Нито производството, нито използването им имат доказан екологичен ефект.)
2. Произвеждат се от рапица, слънчоглед, захарна тръстика и какво ли не. Важното е, че заемат все по-големи площи. С високите цени на петрола това е изгодно.
3. Респективно, производството на традиционни храни намалява. Това се усеща особено силно в година със слаба реколта, но проблемът се задълбочава всяка година.
Биогоривата са поредния пример, че свободният пазар е чудесен механизъм за развитие на икономиката и правене на пари. Но в неговите уравнения липсват човешкия живот и права, достойнството и оцеляването на хората.
Затова трябва да се погрижим ние:
- като намалим огромните косвени данъци (ДДС 20%) върху основни храни (хляб, млечни продукти, варива);
- като раздадем на бедните за ползване поземлени участъци край малките градове;
- като предвидим хранителни субсидии и разкрием повече кухни за бедни;
- като ускорим административните процедури за изграждане на дискаунт магазини;
- като поемем някои разходи на бедните платими на ютилити компаниите;
- като даваме повече стипендии за деца, които учат в друго населено място;
- като дадем по 3 енергоспестяващи крушки на всяко бедно семейство.
Това се сетих ей така, на прима виста. Някои от предложенията не струват пари и са дългосрочни решения (всъщност мисля, че дискаунт магазините правят за бедните колкото 3 правителства не са направили). Последните 2 предложения се борят едновременно с няколко обществени проблема:
- как да изпратим детето от селото и малкия град в "истинска" гимназия или техникум (само ежедневният транспорт или квартира са огромен разход за обикновения човек);
- как да повишим енергийната ефективност (дори скъпите крушки да се препродадат , ефектът за енергетиката си остава).
Изобщо .. на някой трябва да му пука.
ОК, аз не разбирам. Да чуем Красен Станчев какво ще каже.
Да приватизираме гладът? Вече е направено!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Уважаеми Георги, винаги ми е интересно да те чета.Но искам тук за нещо да ти възразя. С покруса ти съобщавам, че хората не могат да се възползват от благата, които с труд произвеждат в малките си стопанства, защото цари истинска дивашка престъпност. Явно нямаш ни най-малка представа, но не мога да продължа спокойно да обяснявам кой и защо насажда такъв бандитизъм, който унищожава шанса за гражданско общество.
ОтговорИзтриване