9 септември 2010 г.

Девети ...

Странна дата е 9-ти септември.

Аз си го представям като една вълна .. която идва от далечната, бедна и изоставена провинция и залива малките буржоазни острови. Представете си как Трън навлиза в разрушена и изоставена София.

Но това не е битка черно-бяло.

Хиляди убити преди и хиляди след Девети ще види България.

Причините? Липсата на социален диалог – и дори на социален контакт – съчетано с неспособност на елита да постигне националните цели и реши проблемите на кризата (която при нас почва от 1-вата световна война).

Усещате ли близостта с дневното време:
- висшата класа се отделя физически и емоционално от масата: сватба за 1 млн.лв., минава от самолет на Майбах, строи високи огради в софийските села;
- криза, която за бедните (които следят минималната заплата и новините за замразяването на пенсиите) изглежда ще продължа много дълги години;
- липса на национални цели, които да отложат очакванията за щастие („важното е, че децата ще са добре”).

Възможен ли е нов Девети?

И не сме ли свидетели на такъв?
Да, без убийствата и идеологиите .. дали трънския манталитет не побеждава?

Погледнете наоколо .. управление, обноски, интереси – това Трън ли е или София?
Мръсно, корумпирано, безпросветно или малокултурно се държат не само „цървулите”, ами и ние, „граждането”. Включете ме в това число.


Затова .. всички на 18-ти пред Народния театър!

22 май 2010 г.

Берлинската .. врата


Виждате ли тази врата?
Тя разделя 2 свята, тук в България.

Трябваше да отида до рентгена на Александровска болница. С една дума: мизерия!

Изоставена, пуста сграда. Всичко е грозно, нещастно и .. мъртво.
Отнякъде се появи човек с престилка, после втори. За втори път ходя там и се удивявам колко малко работа имат. Не съм виждал друг пациент освен тези, които придружавам. А става въпрос за рентгена на Александровска .. как е възможно?

И както си седя и мисля тази врата се плъзга безшумно. С фотоклетка и тихо моторче и виждаш .. някакъв друг свят отвъд вратата. Чисто. Свежи цветове и мебели. Тих шум на активно работещи хора.
Вратата се затваря и тогава забелязвам надписа "Св.Екатерина". Чирковата болница.

Да не ви се случва да ходите там, но .. като в Германия съм се чувствал там. Много хора. Всеки работи без нерви, без излишно суетене, загуба на време и .. доколкото е възможно удобно и приятно.

Просто двете институции са в една сграда. Но нищо не ги свързва.
Дели ги Берлинската .. врата.

Ето така съжителстват 2 Българии - едната малка, чиста, работна. А другата пуста, мизерна и нещастна.

18 май 2010 г.

Facebook наш ..

За 3 месеца българите във фейсбук са нараснали от 1,2 млн. на 1,5 млн.души.

Най-силно представената възрастова група е 25-34г. (33% от потребителите).

Най-бързо растат потребителите между 55 и 64г.


Повече статистика тук.

Майка на 62

Русенска лекарка на 62г. роди близнаци.

Използвана е донорска яйцеклетка. Вторият опит за забременяване в плевенска болница е бил успешен. Децата са родени преждевременно на 30-тата седмица: 500 и 900 грама. Живи. Има голям риск за тях.

Майката е добре.

Това са шокиращите факти.
Въпросът е .. може ли обществото ни да го позволи.

От една страна се казва "това е нейно право" (не знам защо не се добавя "естествено").
От друга - децата се обричат.

Нека си кажа и моето мнение:

- Никой не трябва да се меси в желанието на жената да има или няма деца.

- Единствената грижа на обществото е каква е опасността за децата: здравословна, психологическа и социална.

- Единственият механизъм е чрез регулиране на раждането е чрез процедурите "ин винтро".

Заради последния въпрос (въпросът "как" винаги трябва да върви с въпроса "какво") регулирането на раждаемостта на малолетни, наркомани, болни и т.н. на практика не е решим с регулаторни средства. Влияние може да има само чрез промяна на настроенията в съответната социална среда. Циганските родители да искат да не се отделят от момиченцата си, например.

Относно желанието на жената .. нека го има. Ако Господ е милостив и зачене и роди по чудо, всички ще бъдем до нея. В този щастлив и тежък момент.

Но когато ние, хората си играем на Господ .. може би първо трябва да седнем и да помислим.

- Шансът за нормална бременност на 62г. .. никой не знае какъв е, но не ще да е много голям. Опасността за децата, да не оцелеят или да получат трайни увреждания, е много голям.
- Много се говори как децата ни се отглеждат от баби. Да, така е. Но майката и бащата ги има. Такива деца не са обременени от липса на семейна среда, напротив: те имат по-богата семейна среда. Аз самият съм роден след смъртта на двамата ми дядовци и една баба. Това ми липсва и до днес.
- А тези деца, дано са живи и здрави, няма да имат дядо и баба. Те няма да имат и баща. Майката е напълно самотна. Това ни кара да виждаме голям егоизъм в нейното решение.
- Животът на децата в такова нетипично семейство няма да е лесен. Те са дамгосани да бъдат различни. Моля ви се, тяхното раждане се отрича от половината общество! Как ще бъдат третирани след 5-10-15г.? Какво ще чуят от децата на тяхната възраст?
- И най-после .. смъртта. Тези деца се раждат след една смърт. Тази на бащата на родилката. Тя се е грижила за него до края. Кой ще грижи за нея? Малките й дечица?

Много е грозно да се правят такива сметки. Аз не съм млад и още нямам деца.
Но човек трябва да е отговорен пред децата си.

В действията на тази жена виждам всичко - любов, смелост, жертвоготовност - освен отговорност.

Бог да им е на помощ!

16 май 2010 г.

Евтиното е скъпо

Дянков, Дянков .. евтиното е скъпо бе, човек!

Най-евтино било да покрием дефицита с пари от фискалния резерв, казва Дянков.

Най-евтино е. Но е най-рисково!

Какво ще стане, ако следващата година, да не дай боже още в края на годината, пак имаме нужда от покриване на дефицит? А ако тогава не Гърция, а Испания или Италия са в криза и не можем да вземем заем?

Дянков! Този път ме ядоса!
Играеш си опасна игра!

Да, догодина все още ще можем да пипнем Сребърния фонд (пенсиите ни), после Националния фонд (европроектите); резервът на Здравната каза вероятно вече ще сме изяли. И защо? Откога Дянков стана специалист по международните финансови пазари?

Да си сяда на .. 4-те букви и да не пипа резерва.
Не го е трупал той от Вашингтон. Отделяхме го ние, 2-та милиона данъкоплатци.

Сляпо общество

Случайно попаднах на телевизионна реклама, която обясняваше, че кучетата-водачи на незрящите хора имат право на достъп във всички обществени места по закон.
Признавам си, първата ми реакция беше: ето, пак източват пари чрез реклама (вчера прочетохме за безумието рекламна кампания на Тотализатора за 2 млн.лв.)

Че кой би спрял сляп човек с кучето му?

Господ ме предпази да не нападна рекламата, а да погледна какво казва интернет по въпроса!

Какво се оказва? Ние сме едно сляпо общество. Сляпо за нуждите на другите.
Незрящите хора не могат да влязат в супермаркет (кучето щяло да открадне салам от лавицата, моля ви се!), в транспорта (няма билетче ли, не знам), в университета (за БАН не знам), в болница (!)

Шокиран съм и потресен.


Нека не говоря, а да ви насоча към повече информация:
- рекламата, от която тръгна всичко;
- интервю с млади незрящи хора, които повдигат въпроса (впрочем активни, учещи и работещи!);
- групата във facebook.

От интервюто:
- Помагат ли ви да се качите в автобус?
- Не. Аз лично нямам случай някой да ми помогне да се кача.
(за отвратителните случаи, когато автобуса "избягва", за да не качи незрящ ... в интервюто)

И накрая нещо позитивно: защо кучетата са по-добри от хората-водачи:


В случай, че незрящ човек пътува в автобус, в който има свободни места, кучето ще го заведе до първата свободна седалка, след което ще се напъха под нея, като прибере краката и опашката си така, че да не пречи и да не го настъпят. Подобни идеални ситуации обаче, твърде рядко се случват в нашия градски транспорт, така че обикновено свободни места няма и се налага незрящия човек да помоли някого да стане, защото едвали някой ще се сети да го направи сам. В автобуса кучето предпочита да легне, защото така е по-устойчиво при завои и рязко удряне на спирачки. То винаги ляга така, че да наблюдава пътеката и най-близката врата. Четириногият придружител се държи спокойно и дисциплинирано във всички видове превозни средства.Съгласно българските нормативни документи, кучето водач може да пътува в обществения транспорт, що има отличителни знаци и паспорт.


Успех на кампанията!

14 май 2010 г.

Медиите: новата реалност

"Не отражение, а самата реалност" - това е новата реклама на новините в НОВА телевизия.

Има нещо вярно. Съществува само това, което е в медиите. И съществува така, както е представено в медиите.

Но не в една медия, дори да е НОВА. Отдавна медиите не са само БНТ/БНР/БТА, начело с Работническо дело.
Алтернативните медии - особено тези в интернет - се множат. Много от тях, като този блог, ще си останат непрофесионални, но различни.

Така че .. надутата претенция на Нова за единствена истинност трябва да приемем просто за неуместен рекламен слоган. Каквито има много.

10 май 2010 г.

Гражданската война по пътищата

Този уикенд загинаха 15 души по пътищата на България .. и 89 - ранени. Колко са загинали в почивните четвъртък и петък - не знам.

Причините .. най-честата е несъобразена скорост: 8 души са загинали след като автомобила не е взел завоя или на мокър участък е излязъл от пътя. (И се пие, много се пие.)

По пътищата се води гражданска война с почти 1000 загинали всяка година. За сравнение:
- 10 загинали от българския контингент в Ирак (2-ма от тях в автокатастрофа);
- 10 загинали от българския контингент в Камбоджа (4-ма от тях в автокатастрофи);
- 9 души се задушиха в изгорелия спален вагон до Червен бряг (и се раздадоха присъди за 20г.)

А за 15 души този уикенд, а десетките всеки месец?

Пуснете на google "загинали уикенд" и ще получите:
17 януари 2010 - Кървав уикенд - 5-ма загинаха ...
19 март 2007 - Черният уикенд - 13 загинали ...
13 януари 2003 - 8 загинаха при катастрофи през уикенда
19 юли 2009 - България преживя черен уикенд с 13 жертви ..
3 август 2009 -  10 души загинаха по пътищата за миналия уикенд ..

Разберете ме .. и аз нарушавам .. а не трябва.

Трябва да се осъзнаем .. животът ни виси на ето толкова тънък косъм ..

7 май 2010 г.

Честно или ефективно?

Изборите във Великобритания .. карат ме да мисля ..

Малко факти, ако не ги следите:
- никоя партия няма да има мнозинство;
- либералдемократите (третата партия) има 23% от гласовете, но само 8% от депутатските места;
- никой не знае какво точно следва: като политика и формиране на правителството.

Всъщност какво странно има?
Тази ситуация сме виждали в Италия (с десетилетия), при предните избори в Германия, в България - също. Тройната коалиция реши (?) проблема.

Но Великобритания е нещо друго (впрочем наистина не става въпрос за Англия, там консерваторите печелят доста приятно мнозинство).
Избирателната система, древна и много проста - избран е кандидатът с най-много гласове, без да се прави втори тур - дава преимущество на водещата партия. Така тя има силно мнозинство и може да провежда политиката, с която е спечелила изборите.
Коалициите са редки и кратки. Политиците не могат да се извинят с "партньорите" си. (То и нашите не могат, а не го бяха разбрали нито НДСВ, нито БСП.)

Какво следва?
Либералдемократите искат да се въведе пропорционална система на гласуване. При сегашното разпределение (35-40:30:20-25:10%) шансът за еднопартийно правителство рязко намалява.
Това е много лошо.

Нека да обясня първо какво е разликата между еднопартийно правителство и еднопартийна система. При еднопартийно правителство опозицията е силна и остра, защото знае, че ще дойде нейният шанс и че няма да има нужда да се "сдружава" с противниците си. Разкрива всичките им недъзи - това ще й спечели изборите и това ще държи новата власт популярна в първата година.
Една система основана на постоянни коалиции от различен вид размива границите между партиите. Всички стават еднакви, защото прилагат подобна политика в различните си комбинации. Консенсусна, но нерешителна; спокойна, но мудна; и най-важно: в резултат на политически договаряния, а не на народния вот.
Загубата на вяра в демокрацията е неизбежна.

Еднопартийната система е нещо съвсем друго. Просто я споменах, защото все още много интелигентни хора в България преписват минусите на еднопартийната система на еднопартийното управление.
(Казано по-ясно: нека Борисов управлява решително и силно. Единственото, което му е забранено да ограничава правото ни да го сменим на следващите избори.)

Но да се върнем на Великобритания. Какво следва?

Е, не знам. Най-вероятно правителство, водено от консерваторите в коалиция с либералдемократите.

Не се въздържам обаче да не дам съвет на Дейвид Камерон:
- никакъв компромис с избирателната система;
- предложение за референдум на тази тема, за да се успокоят либералдемократите;
- хм, и вече е време да се променят границите на избирателните райони.

Ще видим ли референдум във Великобритания?
Истересни дни идват ..

6 май 2010 г.

Някой да ми обясни ..

защо мъжете трябва да се пенсионират след по-дълъг стаж и на по-висока възраст от жените?

Не го разбирам. Тъпо е и нелепо.

5 май 2010 г.

Законът е равен за всички??

12 години за шофьор, 4 години за наркобос!

Вчера бяха обявени присъдите за две тежки катастрофи:
- 12 години затвор получи шафнерът на спалния вагон, който изгоря край Червен бряг и погуби 9 души. 8 години затвор за началничката за влака убиец.
- По 13 години затвор за шофьора и собственика на рейса, който уби 18 души край Ямбол.

А наркобосът Димитър Желязков (Митьо Очите) .. преди 2 седмици получи трета присъда от 4 години и 10 месеца. Под минимума предвиден от закона, защото се признава за виновен и сключва споразумение с прокуратурата. Много удобно, защото вместо 3 присъди, ще излежава 1! И скоро, много скоро ще е навън.

Нека сме наясно. Митьо Очите тероризираше цял регион. Наркотиците, които продаваше му донесоха милиони печалба, и разбиха десетки, а може би стотици съдби. Да напомня само, че заради неговата дейност при атентат срещу него загинаха 3 души.
Имаме престъпление, което е извършвал с години, в престъпна група и с изключителна наглост. Спечелил е милиони и донесъл огромни разрушения и смърт съзнателно.

И за това - 4 години.

За трудовите хора - 8-10-13 години.
Представете си злодеят шафнер. Залостил вагона, знаейки че стане късо съединение и че хората няма успеят да не сгазят слабите в коридора.
А началник-влакът? Не може да не е подозирала за същото. Подозирала е: и ето ти 8 години!

Ами шофьорът, който сам се е возил в автобуса без спирачки? Как можем да сравняваме този изрод с Митьо, това злощастно създание! Тройно, тройно за шофьора: 13 години. Може да му е до живот!


Мъка ми е .. мъка ми е за тези хора ..

2 май 2010 г.

Правителството загуби битката при Москва

Тази аналогия ми се върти тези дни в главата ..

Правителството загуби като заложи на бърза и тотална победа: да балансира бюджета, да влезем в чакалнята на еврозоната и да излезем от кризата. Всичко това за по-малко от година със добаваката запазване на висок рейтинг и стабилна подкрепа в парламента.
Този блицкриг не се получи. Магията от изборите не проработи в борба с жестоките реалности на икономиката.



Засега нищо фатално. Повярвайте, дори дефицит от 10%, отлагане на еврото с 4-5 години и продължаваща криза не са фатални.
Фатално е тяхното непризнаване.

Правителството премина в стратегическа отбрана. Първият голям неуспех няма как да не препишем на Дянков. Икономическият фланг поддаде, независимо от успехите на силовия фронт и дългосрочните намерения за инвестиции (засега само в магистрали), подкрепени с еврофондове за всички.

Правителството се отбранява. И не от Синята коалиция. А от общественото мнение, което стихна и вече само мълчаливо подкрепя като шанс на критиките да се чуят.
Борисов е все още много силен и без алтернатива, но му се налага да вдига залога и размахва заплахата на предсрочни избори - стъпка в неизвестното, която никой не иска да направи.

Нека се върнем малко назад и си спомним изборът на правителството. Не бяхте ли очаровани да видите в него Симеон Дянков (тогава човекът - Световна банка), Николай Младенов (безспорно интелигентен и в час), Росен Плевналиев (успешен и признат авторитет в бранша, със западен маниер на мислене, ако щете), та дори Трайчо Трайков (непознат, но от голяма западна компания)?

Бласясът на някои от имената днес е помрачен. Големите реформи трябваше да се правят от кого? От Тотю Младенов и Божидар Нанев - и двамата синдикални "лидери", т.е. класически хора на статуквото. И в добавка Сергей Игнатов. Добър човек, но си човърка нещо във висшето образование - това разбира, това го мъчи, това си прави. А не е там проблемът.

Проблемът е:
- Че няма деца, а пенсионери - бол. Днес раждат се с 40% по-малко деца отпреди 30-40г. Няма да има кой да плати за нашите пенсии, ако запазим условията на пенсиониране.
- Че всяка година плащаме повече за здраве. 12% годишно нарастват бюджетните разходи, а личните - още по-бързо. Още 10 такива години и ще стане страшно.
- Че базисното образование става рядкост. България е с най-бърз спад в изследванията за познания по четене и математика. Най-бърз спад в света.

На този фон пътят до морето .. ами не е проблем, повярвайте ми.
Същото се отнася и до енергетиката - инвеститори за там има бол. Ролята на държавата е да ги подреди в редичка и да следи да си спазват реда.

В този ред на мисли .. необходима е промяна. Подсилване на строя.

Не знам какво е мислил Борисов с назначаването на новия министър на здравеопазването, но това засега изглежда най-лошия му ход от много време насам. (Имаше риск и с Тотю Младенов, но много рано му се каза да не се обажда.)

Има ли Борисов до себе си свой Ерих фон Манщайн? Или всички са Гьобелсовци?
Не знам.

Усещам обаче как общественото мнение напрегнато следи движенията на фигурите .. идва ли Сталинград? Или разумът ще надделее и лидерът с неочакван ход ще излезе по-предвидлив от всички?

30 април 2010 г.

Психология и народопсихология

Чували ли сте термина "вътрешна или външна локация на контрол"? Не? Сега ще ви обясня, просто е и интересно.

Локацията на контрола е психологически термин и отразява личностната вяра дали външни или вътрешни фактори причиняват успеха или неуспеха в живота на човека.
Положителните резултати, успехите в живота си човек обикновено приписва на себе си, на вътрешни фактори. Отрицателните резултати, науспехите човек приписва .. и ето тук е голямото разделение: част от хората ги приписват на вътрешни фактори, на фактори, на които те могат да влияят, но част от хората приписват неуспеха си на външни фактори, на които те не могат да влияят.

Нека дам пример. На интервю за постъпване на работа често питам кандидатите какви са причините за напускане на последното им работно място.
Едни от тях отговарят: "не можеше да се работи с шефа, той е странен", т.е. причината е в шефа, навън от мен. Имаме външна локация на контрола върху случващото се с нас.
Други казват: "аз не можах да се разбера с шефа и да се пригодя към странностите му; затова и не можехме да работим заедно", т.е. причината е в мен, аз не успях да постигна разбирателство. Аз контролирам какво се случава с мен за добро или лошо. Вътрешна локация на контрол.

Какво общо има това с народопсихологията?
Когато едно изследване посочва, че 86% от българите са с външна локация на контрол, това се превръща в национална черта. Тя кара общественият дебат да е съсредоточен върху темите: как правителството ще се справи с кризата (а не как моята фирма ще се справи с нея), дали европейците ще отпуснат пари (а не дали ще ги заслужим), кога ще започнат да отпускат кредити (а не дали ще привлека капитал за начинанието си) и т.н.

Написах всъщност този пост провокиран от един известен български бизнесмен, който пред надписа "My success" изговори ето какво:
- Банките ни преследваха до 2008г. да ни дават кредити, на всякакви условия, на всяка цена. По този начин те пренебрегнаха разумните граници на риска и създадоха впечатления у мениджърите за поемане на риск, които се оказаха критични. С това си поведение банките предизвикаха кризата.

Представяте ли си го? Банките преследват и принуждават бизнесмените да вземат кредити.  Някак между другото се подписват договори, ама кой ти гледа. Мениджърите са заблудени! Иначе щяха да направят преценка на риска, ама нали едни впечатления имаше ..

Още:
- Сега банките тръгнаха обратно да събират дълговете си и то по един невероятно агресивен и груб начин. Те искат допълнителни обезпечения!

Банките искат да се спазват договорите, измама!

И още:
- Този бизнесплан, който е направила фирмата е до голяма степен заради банките. Да им покажем какво ще бъде развитието, какво очакваме като парични потоци и продажби. И колко пари още са ни необходими, за да вложим в нови стоки, за да можем да поддържаме планираните продажби. Сега да видим дали някоя банка ще се реши да ни финансира.

Да, така е. Ако няма да искаме кредити, нямаше да правим бизнесплан. За какво ни е да помислим какво ще бъде развитието, какви ще са паричните потоци и продажбите!
Ние нямахме никаква идея, че ще дойде тази криза, какво остава да предвидим нещо друго!

И накрая поантата на бизнесмена:
- Бизнесът това е държавата. Във всъщност това е България!

Да наистина, това е България!

Нещастна България ..

29 април 2010 г.

Урокът за нас от Гърция

Забелязвате ли как станахме нормална страна и това, което се случва навън и не ни засяга директно, почти не се коментира.

Гърция, например. Споменава се, информирани сме, но не се коментира.
А има какво, нали не се съмнявате?

За съжаление нямам време (а и достатъчно информация) за подробен коментар, ще нахвърлям няколко бележки по темата.

Големият ненаучен урок за нас е: само европейските пари няма да ни оправят.
Гърция беше експерт по "усвояване" на европейски средства (кавичките са, за да се наблегне на балканското и южноевропейско значение на думата :-) Милиарди евро. И какво?
Гърция фалира. Защото това е положението. Разликата между България през март 1990г. и Гърция през март 2010г. е само, че Гърция има съюзници. Не, не е справедливо ние да фалираме с 12 милиарда дълг, а Гърция да получи подкрепа за 120 милиарда. Но е факт.

Големият научен, но позабравян урок е: не може да я караме с неконтролируем дефицит.
Гърция (а преди това - Унгария) просто прекали. 10-15% дефицит в продължение на години е престъпление срещу бъдещето на страната. Сериозно мисля, че за дефицит над 10% правителствата трябва да влизат в затвора. Без съд, направо Сметната палата да ги праща.
Лесно е да се каже: "не увеличавайте ДДС-то, това е катастрофа". А какво да се прави? Къде е обществената подкрепа за намаляването на разходите?
Вижте .. трябва да съкратим 1/3 от полицията, лекарите и учителите. Толкова е просто. И толкова невъзможно политически.

България е в тупик и само силен и хитър политически лидер може да ни спаси. Засега Борисов е силен. Не знам дали е хитър. Има данни.
Остава само да прави правилните неща. Защото силен, хитър и умен .. май не е.

Ааа, забравих: трябва да съкратим и пенсионерите с 1/3.

Големият урок, който се опитваме да научим: да не се лъже.
Държавата, политиците не трябва да лъжат. Могат да правят глупости, но не трябва да лъжат. Ако не лъжат, обществото ще може да избере в честен политически дебат какво да прави. Много често това ще е глупаво, но ще можем да се учим от грешките си, ако не лъжем за тях.
Гърция не просто имаше огромен дефицит, тя лъжеше за него и обществото, и ЕС, и целия свят. Когато се разбра истината беше много късно.
Затова подкрепям усилията на Борисов да разкрие истината за бюджетите 2008-2009г. Имали сме дефицит от 3,7%. По-добре е да се знае!

Не съм съгласен с номерата, които някой иска да приложи за 2010г.

Става въпрос за подготвяната счетоводна фалишификация с Банката за развитие. Тази банка е 100% държавна собственост, но формално не е бюджетна организация. Затова бюджетът иска да разплати чрез нея разходи без плащането да се отрази формално на дефицита на държавния бюджет.
Това е все едно да си прехвърлиш парите от портфейла в някаква кутия и да казваш: ааа, те плащанията от кутията не са разходи на моя портфейл, те са разходи на кутията, а ние не говорим за нея.

Плоско, тъпо и вредно. Затова и някои хора иска да се направи.
За 0,5 млрд.лв., а ако може за 1,5 млрд.лв.

Не че и преди не са правени счетоводни мошеничества. Специалист по това беше Милен Велчев. Не знам дали да се връщам да ги напомням.

Важното според мен е да си учим уроците, да си ги повтаряме и да ги прилагаме в живота.

Иначе ще повтаряме едно и също: криза след криза в кризата.

20 април 2010 г.

Страхът ражда глупост

Събрали се транспортните министри на ЕС и какво измислили? Че ще спазват 3 принципа при реакцията към кризата със самолетните полети над Европа:
- никакви компромиси със сигурността;
- всички решения ще се вземат въз основа на научни наблюдения и експертен анализ;
- необходима е повече европейска координация за намиране на решения.

Ето заради такива решения смятам Европейския съюз за грозно, тъпо и бюрократично същество!

Какво казват министрите:
- Ние нямаме волята да поемаме рискове. Предпочитаме 7 милиона да са засегнати от кризата, отколкото 70 от нашите решения.
- Ние не се чувстваме политици, а изпълнители на подбрано и безотговорно експертно мнение.
- Каквото и решение да вземем, във своята страна ние ще можем да прехвърлим отговорността върху колегите си от другите европейски страни.

Хитро бюрократично извъртане: няма да направя нищо, защото не зависи от мен, а ако направя нещо, отговорността е на друг.

Вижте .. страхът от непоемането на рисковете е общ проблем на демократичните общества, където авторитетът на политиците е подкопан (т.е. навсякъде). Политиците не смеят да вземат смели решения, да накърнят нечий интерес, да поемат риск.

Да не правиш компромис със сигурността означава да създадеш проблем на милиони.

Какво ще направите, господа министри, ако научните свидетелства покажат, че вулканът бълва прах с месеци? Какво??! Ще седите около масата и ще се надявате някой друг да поеме отговорност и да каже:

- Налице е риск, за който науката няма достатъчно данни. Информацията за рисковете е противоречива. Нямаме достатъчно опит, за да вземем ясно решение, тъй като подобно явление не се е случвало в самолетната ера.
- Трябва да разрешим частично полетите при спазване на определени мерки за намаляване на риска. Това обаче няма да го избегне, тъй като не го познаваме добре.
- Всеки от пътниците трябва да бъде добре запознат с поемането на риск и затова, че правителствата не могат да го посъветват какво решение да вземе. Решението за пътуване трябва да е индивидуално и информирано. Същото се отнася и за екипажите на полетите.

Това е.

Ще има риск. Може да има жертви. Както има ежедневно в каква ли не област.

Рискът е част от животът. И той, животът, трябва да продължи.

Без да ни пречат политиците.

18 април 2010 г.

По света и у нас

Тази презентация има и друго име:  L или V?
L или V-образна криза ни очаква. Ще преминем през тежък период последван от ясно възстановяване (V) или ще попаднем на ново, по-ниско ниво икономическа активност, от което дълго няма да излезем (L)?

Въпросът е спорен и всеки може да изгради своето мнение върху него. За мен е важно да се разбере, че това са реални опции.

V-кризите са добре известни. Познаваме ги добре описани още от Маркс.

L-кризите са нещо рядко, но не и невъзможно. Великата депресия от края на 20-те реално не завършва до началото на Втората световна война 10-тина години по-късно. Японското загубено десетилетие през 90-те години доведе до жалките 2% икономически ръст за целия период. Българската посткомунистическа криза продължи повече от 10г. Вероятно истинският период е 1984-1997г.

Но да почнем с информация какво се случва в големите световни икономики:
- те се възстановяват от 2-рата половина на 2009г.
- това стана възможно с цената на огромни бюджетни разходи и дефицити, които ще създават дългосрочен проблем в бъдеще (особено в Япония и Европа);
- не всички държави последваха тренда.


По-горе виждате данните за икономическия ръст и спад в Япония, Великобритания, САЩ и Европейския съюз от края на 2007г. А по-долу същите данни за Чехия, Унгария, Полша и Словакия - страни, с които до скоро ни сравняваха.
Извод: по-късно проявяване на кризата в Централна Европа и доста голямо различие между Унгария и Полша. Втората вероятно дори няма да отбележи икономически спад. И е предпочитано място за инвестиции днес, когато всички отчаяно се нуждаем от тях. Дали има връзка между дясно и ляво управление? Струва ми се, че по-скоро да.

Все пак си мисля, че за нас са по-важни графиките на Ирландия и Испания, две страни до скоро обхванати от real estate mania подобно на нас. Вижте ги:
Дали ще стигнат до заветните 0%? Още е рано да се каже.


Но стига сме говорили за другите, нека погледнем какво става при нас, в България:
- Кризата се задълбочава;
- Бюджетът преживява стрес: търсят се спешно 1,5 млрд.лв. (защо толкова малко?), имаме 30% спад на бюджетните приходи и дефицит от 1,6 млрд.лв. за 1-вото тримесечие на 2010г.
- Безработицата премина над 10%. Сезонни фактори могат да я задържат или дори свалят през лятото, но да видим каква ще е през ноември.- Лихвите по депозити и кредити се стабилизираха (това е добра новина), но на доста високи нива (това е доста лоша, особено при сравнение с другите държави в ЕС).
- Съпротива срещу реформите: пенсионната (отложена за друг мандат), здравната (сменен министър), образователна.

Всяка от тези реформи трябва да спести някой милиард за следващите 5-10г. Затова нека за момент изясня какво представляват те:
- пенсионната е +5г. в средната пенсионна възраст (защото пенсионерите не могат да са повече от работещите);
- здравната е -100 болници по села и градчета (защото никой няма да се оперира в Малко Търново вместо в Бургас);
- образователната е -100 училища (защото има такива със среден резултат от матурите - среден 3, т.е. там не се учи, ама хептен нищо).
Поне от бюджетна гледна точка това са тези реформи.

На този фон не е изненадващ българския резултат в съревнованието за излизане от кризата:
Икономиката ни се плъзга като влакче на ужасите надолу. Сега разбирате ли защо се отказахме от еврото и защо почтени хора прибягват до обири на банки?

А сега нещо ново. Новоотпуснатите кредити за бизнеса, който върти същата тази икономика (в млн.лв. за последните 12 месеца):

Малко скучно изглежда, затова нека наложим двете графики една върху друга:
Усещате ли връзката? Кредитите за бизнеса намаляват и малко по-късно започва да намалява и икономическия ръст. Ще се възстановят ли кредитите за бизнеса или ще останат на настоящото ниво? Може би от това зависи възстановяването на икомиката.
Или да зададем въпроса така: ще се възстанови ли кредитирането на бизнеса до нивото отпреди кризата, когато се приемаха всякакви обезпечения на тогавашни цени и бизнес плановете бяха силно оптимистични - с прогнози от 10-20-30% ръст всяка година? Или по-скоро ще остане на сегашното ниво? Вие кажете.

Досега гледахме кредитирането на бизнеса. Нека погледнем как се кредитира населението:
Ако не е ясно да си го кажем: има временна стабилизация на нива 4 пъти под тези от средата на 2008г. На този фон какво, ако кредитирането на населението нарасне с 20-30%?

Забележете колко горната графика прилича на тази с цените на апартаментите в най-големите 4 града (с благодарност към dodo2, който я изготвя всяка седмица):

А сега нещо, изготвено от мен: сравнение на цените в Банишора (средностатистически софийски квартал; на графиката - изглежда като синя планина) и новоотпуснатите ипотечни кредити (със заглаждане за 3 месеца; на графиката - дебелата черна линия).
При това ниво на кредитиране какво очакваме да се случи с цените? При спадащи нива на цените какво да очакваме за активността на жилищното строителство?

Разбира се, освен кредитите върху цените на имотите влияят и доходите на населението (средният осигурителен доход в страната е посочен като дебела черна линия):
Категорично има сближаване, което вероятно е причината за много бавния спад на цените на имотите в последните тримесечия. Но дали доходите ще задържат своя ръст, толкова нелогичен и опасен през 2009г.?

А сега голямата причина за икономическия растеж на България: преките чуждестранни инвестиции.
Сериозен спад, нали? А на графиката не са посочени данните за 2010г., които са трагични.
Най-лошата новината е, че не очакваме никакво инвестиционно раздвижване в следващите 2-3 години. Инвеститорите гледат към сигурни места като САЩ, Западна Европа, а по-рисковите към Бразилия, Индия, Китай. Източна Европа е бита карта!

Няма приток на нови пари от чуждестранни инвестиции. А какво става с парите, които вече са тук? Да погледнем графиката на т.нар. нетни чуждестранни активи на българските банки:
До средата на 2007г. банките ни колкото пари имат в чужбина, толкова са взели назаем оттам. Голямото заемане е за относително кратък период: август 2007 - ноември 2008г. За 15 месеца банките са взели назаем отвън 12 млрд.лв. Сериозна инжекция, нали?

Но идва време за плащане. Оттогава сме платили обратно почти 4 млрд.лв.
Икономиката е платила 4 млрд.лв. в най-голямата криза. И продължава да плаща.

И накрая 2 типични L-графики. Броят на обявите в jobs.bg:
3-кратен спад на търсенето на работна ръка. Без особена промяна от края на 2008г. насам.

И най-великият предиктор какво ни чак. Индексът на родната фондова борса:

Какво ни очаква? L или V? Въпросът е спорен. Хубаво да имате повече информация, но да сте подготвени и за двата сценария.

17 април 2010 г.

Дългата ръка на кризата

Чухте ли за учителката обрала клон на Прокредит банк с пластмасов пистолет и платила с парите борчовете си?

Важно е. Особено за хората в София, които не знаят къде е гр.Славяново.
Намира се близо до Плевен, 4000 жители, 300 члена на фейсбук групата. Запазен традиционен бит. Няма работа. Няма работа и в Плевен. Доскоро се е живяло добре, но задържането на кризата почва силно да се усеща в живота на всеки.

Поля Даскалова е "акуратна, ерудирана и с висок потенциал", "като дялан камък - пасва където и да я пратиш", "няма равна - единственият даскал, който ще ти изслуша проблема, дажа да й се наложи да спре урока", "добра булка, хубава и оправна". Елегантно облечена (рядкост за Славяново, повярвайте ми).

Толкова много положителни описания не бях чел за друг човек от години.

Защо същият този човек стига до престъплението? Можете ли вие да се окажете на нейното място? Как започва всичко?

Според съпругът й вземат потребителски заеми, с които закупуват строителна техника. Днес непродаваема.
Заемите вероятно са взети преди кризата, в онези времена на кредитен "бум" (виждате как трещи днес!). Вие преценете дали кредиторите са постъпили правилно, при вноски от 500 лева. Предполагам на името на Поля, тя е на държавна работа, с постоянен трудов договор и осигуровки. Мъжът днес е безработен. Получава 120 лева. Имат дъщеря. Нямат пари. Обявяват скромната си къща за продан. Кой ще я купи в Славяново?
"От никъде взорът надежда не види". Казал го е Вазов. Казала си го е и Поля. Преподава литература.

Били ли сте в такова безнадежно положение? Какво ви дели от него?
Една-две прегради, които могат да паднат за ден ..

Банките я притискат. Звънят й. Трупат се наказателни лихви. Посещават я на работното място. Лесно е да бъде намерена.

А хората около нея? Не я разбират, не разбират много от случаващото се. То е тотално извън техните разбирания. Знаете ли какво казват днес? "Сигурно си е загубила ума, за да посегне на чуждото." (Това е добронамерен коментар сред много комплименти.) "Клеймото пада върху целия род." (Да, и това сред най-положителното описание на колежка, което сте чели.)

Може би до обира никога нямаше да се стигне, ако Поля не беше спечелила зелена карта и не се бе появил малък лъч на надежда, че с честен и почтен труд може да се излезе от ситуацията. Но се е случило. Самият обир е професионален, с много хладнокръвие. Явно умна жена. За разлика от банковите служителки, неуспели дори да натиснат паник бутона.


Поля, Поля .. като нея има хиляди жертви .. жертви ..

Да, знам, че сами са теглили заема и са изхарчили парите (не за Долче и Габана!)

Но знам още:
- че банките в продължение на години практикуваха безотговорно кредитиране;
- че в България нямаме закон за личния фалит;
- че това може да се случи на всеки.


А Валентин Моллов е на свобода, нали?

Българио ... земя пълна с добрини?

16 април 2010 г.

Силата на бранда

Хубаво е човек да се среща с приятели. Винаги може да чуе от тях някоя интересна история като тази, която ми разказаха вчера.

"Минавам с колата през едно село, ама малко, никакво село, дали име има. И виждам едно интернет кафе. След 50 метра, то колко ли е селото голямо, но след 50 метра - второ. А след още 100 - трето.

Реших да спра и да си проверя мейла, очаквах важен договор. Тогава нямаше мобилен интернет. Та влизам в кафето .. типичното .. пластмасовите столове, пластмасовите маси, пластмасовите пепелници и няколко човека. Оглеждам се .. тук компютър, там компютър - няма.

Питам собственичката:
- Къде са компютрите?
- Какви компютри?
- За интернет.
- Нямаме компютри тук.
- Нали това е интернет кафето?
- Да. Какво ще пиете?

Та се разговорихме .. и какво се оказа:
- това не е просто кафе, а верига! (видях я, във верига подредени бяха :-)
- интернет кафе е, защото така се казва; ходили с мъжа й в София и видели на много места интернет кафета и решили така да си кръстят тяхното; какво е интернет не знаят, но кафе могат да направят."

Е така го разбират хората това интернета!

Но се замислих .. тази здрава селска жена е разбрала това, което много "маркетолози" твърдят: важен е брандът, брандът продава, направете бранд. Интернет кафе - това е бранд, не е услуга и не е преживяване и полза за клиента. Това са думи, фасада.

Жестока метафора. За цялото ни общество:

- Какво ще кажете за бранда "съдебна система"? Носи си ли ред и справедливост за всички или е просто фасада за уреждане на сметки?
- Брандът "свободна журналистика"? Свободна? От скрупули? От професионализъм? От знания, чест и задължение към обществото?
- Брандът "президент"? Има ли нещо освен бранд тук? (И неуспешния бранд "вицепрезидент")
- Брандът "свободни избори"? 15% купен и 80% излъган вот?
- Брандът "конституция"? Защита на правата? Рационална организация на държавата?

Няма край списъкът.

Все нещо сме видели по света, донесли като бранд, но не и като същност .. но брандовете са силни .. вървят на пазара .. все още ..

15 април 2010 г.

Преглед на пресата

Днес съм в отпуск и тъй като не знам как да почивам правя неподходящи неща като: (а) среща в офиса и (б) прочит на пресата.

Какво чета (аз чета хартиен вестник все още, не съм се виртуализирал тотално):

Общината в Силистра затворила един от входовете на Математическата гимназия, защото .. "затвореният вход не отговарял на изискванията за отстояние 300 м от близките хазартни зали".
Моля? Я пак?
Входът не отговаря на изискванията или хазартните зали не отговарят на изискванията? Общината предпочита да затвори училището или хазартните зали?

Не знам от коя партия е кметът на Силистра. Нито председателят на общинския съвет.
Но искам да им кажа: вземете се в ръце, хора!

Още от .. пресата. Ралица Даскалова пише: "с икономически стимули, а не с доноси държавата трябва да накара човек да декларира наем [и да си плати данъка върху дохода]".
Джанъм, а защо само за наемодателите да имат стимул?

Защо да нямам стимул и аз?
Тази седмица си подадох данъчната декларация, та още ми държи.

Накратко .. хората трябва да свикнат  да си плащат данъците .. 10% е много нисък данък. Няма накъде по-нисък. Ако не го не плащате .. не знам какво ще сте склонен да платите.

А държавата трябва да функционира. Ако бяхме страна с почтени граждани, щяхме да събираме повече преки данъци. Не сме такава, затова залагаме на косвените, прикрити форми на облагане.

И накрая .. министър Симеон Дянков! Завърнал се в своята родна Ловешка гимназия (помните "Вчера", нали? е, те това е тя) .. та министър Дянков казал: всичко, което очаква абитуриентите е оптимистично, тъй като завършват училище в период на излизане от кризата.
Ура! Или "да бе, да"?

Аз самият завърших средно образование през 1990г. Период на навлизане в една зловеща криза. И не съжалявам. Пропуснах много неща, но научих ценни уроци.
Живот и здраве, днешните абитуриенти също ще научат урока на живота.

Бъдете щастливи, момичета и момчета!

10 април 2010 г.

Икономическо влакче на ужасите

Виждали ли сте тази графика? Не?

А тя е толкова важна!
Показва икономическия ръст на България за периода 2005-2009г.

На какво ви прилича? На мен на влакче на ужасите.
Ускорението надолу е много силно и имаш чувството, че всеки момент ще излетиш. Но някак продължаваш надолу и надолу, и надолу. Докога?

Симеон Дянкое каза: ще падаме до 1-ви март, спокойно.

Винаги съм харесвал оптимистите.

Отказахме се от еврото?

Няма да кандидатстваме в ERMII (чакалнята за въвеждане на еврото). Защо?

Правителството започва да осъзнава пред каква криза е изправено:
- 30% спад на приходите;
- 1,4 млрд.лв. дефицит за 2 месеца (Дянков казва: 1,6 млрд.лв. за 3);
- неизвестно какво напред.

Ситуацията в Гърция прави много трудно приемането на нови членки в еврозоната. Правителството осъзнава, че няма политическата подкрепа и икономическо състояние, които да правят възможен успех и приемане. И избягва този риск.

А това е стилът на това правителство - избягва рисковете. Но за това друг път.

Защо правителството мислеше друго до скоро?
Поради наивност и бодряшки ентусиазъм тип "аз съм топ 100 икономист в света, аз съм правил реформи по целия цвят, какво знаете вие".

Да, Дянков заблуди Борисов:
- заблуди го, че като не плаща и трупа задължения ще покаже балансиран бюджет при управлението на ГЕРБ;
- заблуди го, че кризата свършва на 1-ви март и че просто трябва да устискаме дотогава;
- заблуди го (е, тук може и да е някой друг или дори самият Борисов), че от спирането на контрабандата ще дойдат едни 0,5-1 млрд.лв.

Е, то последното може и да е истина, ама как да се спре контрабандата и укриването на акцизи? Парите от Щ-то - преди крупен производител на алкохол, а сега и на цигари - дойдоха ли?
Май, май не.

Лошо, Дянков, лошо.

Оставаш приятно различен, но не и успешен.

3 април 2010 г.

Прокуратурата изненадва

Да, щях да пиша за спечелените дела и скорошните арести, но!

Изненадата дойде оттук: Отчет за дейността на Окръжна прокуратура София за първото тримесечие на 2010 г. 

За първо тримесечие на коя година? 2010? Моля? Хлъц.
ОК, ок, това е просто статистика. Но някой я е изготвил (с/без информационна система, няма значение), тя е одобрена и дори е качена на сайта на прокуратурата за .. 1 ден?
Браво!

Имам предвид: наистина се зарадвах. Че имаме информация. Че можем да помъдруваме над нея: като всяко ново нещо - интересна е.

Адвокат на мафията:

Как живеят адвокатите на мафията?

Имам предвид как спят, как си плащат сметките с кървави пари, как си говорят с приятелите, как ще се похвалят утре на внуците си? С какво?
Има ли го у тях онова дето Кант наричаше "морален императив" или е останало кухото оправдание "конституционно право на защита"?

Знаете ли .. не се става за 1 ден адвокат на мафията, не раждаш такъв.

Илиян Василев бил прокурор и съдия. Възроптал срещу пускането на Иво Карамански на свобода и хвърлил тогата. Как това се връзва с "и станал адвокат на мафията" - не знам.

А Ина Лулчева? Как от Луканов стигна до Алексей Петров, Ковачки, вдовицата на Самоковеца, Асен Друмев, Иван Иванов? И до убийците на Борилски? Гнусничко.

Парите ли съзлазняват? Силата и харизмата на престъпните босове? Друго?
Не знам. Но искрено съжалявам и за двамата и ги анатемосвам.Как живеят адвокатите на мафията?

Парите ли съзлазняват? Силата и харизмата на престъпните босове? Друго?
Не знам. Но искрено съжалявам и за двамата и ги анатемосвам.

2 април 2010 г.

За анатемосването

Напоследък много хора казват: нека се докаже в съда, тогава ... ?

Какво тогава? Какво става тогава в обществен и политическо план?
Ни-що.

Осъдиха Марио Николов, убийците на Борилски. И? Нещо? Нищо.

Бивш военен министър, главен секретар на министерство и председател на общински съвет бяха арестувани тези дни. За публиката те дори не са имена. Те са символи. (Кажете ми и трите имена без справка в гугъл и ви признах. Аз знам само министерското.)

И не са символ на отдаденост и служение на народа. Защо?

Защото проклятието е върху тях, още преди присъдата.
Медиите са новия якобински трибунал.


Dead man walking .. усещате ли онзи страх да докоснеш Доган - като прокажен е. Никой известен не бил отишъл през деня до сараите, твърди в-к "24 часа". Преди той получавал подаръци от Станишев (сега той живее в съседна сграда, ограда до ограда), Царя и Бойко дори. А днес ..

Anyway. Животът продължава дори за анатемосаните.
Просто няма да им подадем ни хляб, ни вода.

Бойко - човек от народа

Хич не го наресва нашия елит. Чужд им е по произход, образование и натура.

Роден в Банкя, учи в Симеоново за пожарникар (иска за милиционер, а не за дипломат).
Не владее езици, етикет, с прям говор, лек диалект.
Мъжкар, харесван от жените, има жена от сой. (Впрочем, Мара Малеева е лекар, от учителско семейство, за разлика от средниста и селянина Живков.)
Силен, каратист. Решителен.
Естествен, което го прави някакъв странен пиар талант.

Никак, ама никак не прилича на премиерите преди него:  хора от интелигентни среди, с фин изказ и поведение, склонни на политическо лавиране и компромис.
Като се замисля Виденов не се вписваше в редичката, но той никога не излъчваше (мъжка и политическа) сила. Иначе идваше от панелката в Пловдив и се върна там. Странен герой беше той.

Борисов играе извън системата. И системата не го харесва.
Кой го подкрепи? Сидеров. Другият outsider.

Впрочем Щатите редовно избират извънсистемни играчи (при тях: хора извън Вашингтон). Рейгън, Буш-младши, Обама и Маккейн, а не Боб Доул и Ал Гор.

Кой ще бъде Бойко?
Новият Виденов или нашият Рейгън?

Дано е второто.
Залогът е много голям. Отвори много фронтове и успехът, и провалът ще са грандиозни.