3 септември 2013 г.

Блокът яде ГЕРБа


Утре започва новия политически сезон, 100 дни правителство, 80 дни протест - все удобен повод да видим как са се раздвижили обществените нагласи.

Вземам последното изследване на "Алфа рисърч" и преизчислявам резултатите от изборите на база 6,1 милиона избиратели (действителния брой по НСИ).


м.май м.август промяна
ГЕРБ 17.7% 15.6% -2.1%
БСП 15.5% 18.4% +2.9%
РБлок 5.4% 7.6% +2.2%
ДПС 6.6% 5.8% -0.8%
Атака 4.2% 1.5% -2.7%
НФСБ 2.2% 3.1% +0.9%

51.6% 52.0% +0.4%

Какво излиза?

Резултатът от всички протести е +/-2%!


И най-много печели БСП!

2 септември 2013 г.

Какво да правим с Асад?


Използването на химическо оръжие е не просто забранено, то е отвратително!

След Първата световна война химическото оръжие е неефективно срещу военни и на практика е средство за терор срещу цивилни. Предполага се, че повече от 400 деца бяха убити по време на последната химическа атака в Сирия.

Бяха отправени сериозни обвинения срещу Асад, че не просто бомбардира сирийските градове, а че е отговорен за химическата атака.

Въпросът днес е: Какво да се прави?

Трябва ли на химическата атака да се отговори с.. обикновена ракетна и авио атака?

Това, разбира се, е крайно неефективно. Шансът да бъдат засегнати отговорните за атаката са минимални, дори те да са сред сирийските ръководители. Ще бъдат унищожени сгради и ще бъдат убити няколко десетки или няколкостотин войници. Възможни са цивилни жертви.

Как това ще накаже виновните и как ще защити света от бъдеща употреба на химическо оръжие?

Никак.

"Да ударим, поне ще се знае, че сме направили нещо!" Не, нищо няма да сме направили.


Светът вече има отговор какво трябва да се прави: Асад трябва да се изправи пред съда. Пред кой съд ли?

Пред международния наказателен съд, създаден за наказване на геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и агресия.


Защо САЩ и дума не обелват за съда?

Защото САЩ абдикираха от позицията на морален лидер, каквато имаха при президентите У.Уилсън и Фр.Д.Рузвелт. Обаче в последните десетилетия Съединените щати не се включват в ключови международни споразумения. Последният пример е отказаната ратификация на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Друг такъв пример е отказът от признаване и включване в международния наказателен съд.

И това не е всичко: Съединените щати активно се противопоставяха на създаването на съда, на разширяването на юрисдикцията му и независимо от направените компромиси решиха активно да се съпротивляват на съда, ако той реши да съди американци (т.нар. Hague Invasion Act).

Съединените щати ясно заявиха, че няма да се съобразяват с международната общност по никакъв начин. "Ще действаме с международна подкрепа, когато можем, и без такава, когато трябва" не е фраза на Макиавели. Това е официалната позиция на Бил Клинтън.

Да, в изолационизма (когато трябва да се поемат международни задължения) и в империализма (когато трябва да се демонстрира сила) няма особена разлика между републиканци и демократи.


Обама не затвори незаконния затвор в Гуантанамо, толкова незаконен, че дори не смеят да го направят на американска зема, където затворниците могат да бъдат защитени от някой смел американски съдия. Гуантанамо е избрано, защото е... кубинска територия!

Обама не прекрати използването на мъчения при разпитите! Не прекрати лишаването на задържаните от защита и от справедлив процес.

Последното мислехме, че е въпрос решен от 1215г.!


Ето такива неща правят Съединените щати неподходящи за прокурор, съдия и екзекутор срещу Асад.

Легитимният начин за реакция е:

  • Съединените щати да предоставят данните, с които разполагат на прокурора към Международния наказателен съд и/или на Съвета по сигурност.
  • Те да обвинят Асад и да издадат международна заповед за задържане.
  • Международната общност, вкл. Съединените щати, да проведе необходимите действия за задържане на обвинените, включително ако е необходима инвазия (тук Турция е от ключово значение).
  • Да се проведе процес в Хага, с пълна възможност за защита, който да убеди световната общност във вината или невинността на обвиняемите.
  • Виновните да бъдат наказани.
Повярвайте ми, опасността от 20 години в затвора, а не в президентски дворец (аз съм противник на смъртното наказание) ще подейства възпиращо на всеки диктатор.

Съдействието на Съединените щати в обвиняването и залавянето на виновните високо ще се оцени.


Пренебрегването на световната общност от Пекин до Лондон ще засили изолацията на САЩ.