Свободата, брат, е нещо изключително!

На млади години човек иска да промени света, а на стари - младежта!

Толкова пъти съм повтарял това, че съм го забравил.. или просто съм остарял. И почнах да давам съвети: ама това няма да стане така, вие не знаете какво беше 90-та година и ние си мислехме, че ще стане лесно и прочие, и прочие дядовски разсъждения.

Баста!

ВСЕКИ млад човек има право на своята 1968-ма или 1990-та година!

Преживейте я! Бунтувайте се! Протестирайте! Правете неща, в които възрастните не вярват!

Не вярвайте на никого над 30!

Какво като ТЕ не са успели? Това си е техен (т.е. мой проблем).

А наистина опитахме. Не знам за 68-ма, но през 90-та опитахме.

Още през 89-та пътувах с влака 8 часа при -10, за да посетя един митинг (ПЪРВИЯТ свободен) и да чуя това.. 

Свободата, брат, е нещо приблизително.  

Свободата, брат, е нещо съблазнително.

Свободата, брат, е нещо относително. 

Свободата, брат, е нещо изключително!

Никога, никога, никога не слушайте какво стана после.. след 68-ма дойде времето на "Greed is good!", а след 90-та дойде времето на борците.

Но нека за това да не говорим,нека за това да помълчим!

Страшна приказка

Тия дни напомних на протестиращите, че предният път, когато Цариградско беше пълно с усмихнати хора беше 3 дни преди загубата на изборите.

- За кои избори говориш? - ме попита млад и интелегигентен мъж от протеста.
- Как кои? Тези от 90-та? Не помниш ли?
- Не. Аз съм бил на 6 години.

И... тогава разбрах, че аз съм на 41г. и повечето от протестиращите днес няма как да помнят

ОГРОМНИЯ митинг от 7-ми юни 1990г.

Няма снимка, която да покаже колко голям и еуфоричен беше: не само до Плиска, всички странични улици бяха плътно заети. Аз бях отстрани, на бул.В.Левски, и нямаше как да пробия отпред.

И тогава, и сега заедно бяха градски хора. Тези, които гледаха на запад. Тогава имахме реч на американския посланик, сега статия на немския и френския.

Тогава мислехме, че сме победили със самия факт на обозначаването си ("Времето е наше" беше лозунгът.) Сега чета през няколко дни, че протестът вече бил победил.

Reality check:

• 3 дни след най-големият митинг в нашата история СДС загуби с огромна разлика, повече от 10%.
• 30% от протестиращите днес ще гласуват за ГЕРБ.

Никога, никога, никога повече няма да повярвам, че изборите се решават на Ларгото.

Изборите ще се решат в Добрич.

Изборите ще се решат в... Добрич!

Правителството ще падне. Вероятно не от протестите (те са големи, настоятелни, артистични и... беззъби; управляващите едва ли ги забелязват - протестите се провеждат само в извънработно време). Правителството е изтощено от:

• неприемането му от медиите и интелектуалците (това е ефект свързан с протестите, но не се покрива с тях);
• алчността на ДПС, която периодично създава проблеми;
• налудността на Волен, която източи международната подкрепа на управлението.

Остава само президентът да се сети, че може да блокира Народното събрание като връща гласуваните закони и... ще имаме изборна ситуация.

Бързам да помогна на всички изборни щабове: 

изборите ще се решат в Добрич!

Резултатите от майските избори в Добрич и страната се различават с до 1% за 4-те парламентарни партии, НФСБ и новия десен блок.

Добрич е средата: между селото и София, между богати и бедни, Европа и провинция.

Ако някой иска да види как се възприемат посланията му, да иде да тества в Добрич. 

Защото София 1000 наистина НЕ Е България. 

Добрич е България!

Деян Кюранов: необходим е съюз с февруарския протест

Съкрушително точен коментар на Деян Кюранов в Дневник.

Резюме:

• Реформаторският блок не отговаря на "елементарен въпрос, близък до ума": как ще станат мнозинство. Не предприемат никакви стъпки и не признават миналите си политически грешки, заради които са извън парламента.
• "Политическо водачество засега не се вижда на хоризонта на протестните вълни." 
• "тези протестиращи не направиха нищо, за да се свържат в политическите си искания с исканията на февруарските протести. Ако това беше станало, нещата щяха да бъдат други."
• "Никой от сегашния протест не е казал: ние сме една кръв с вас. Вашите проблеми са и наши, нека и нашите проблеми да станат ваши. Такова послание не се е чуло. Напротив, чува се, все едно изказано или премълчано горделивото обратно послание: аз нямам проблеми с моята сметка за ток. При такива фасони обединение няма как да стане."
• "Кое може да предотврати поражението на протеста? - Обединяваща политическа идея, която да стане знаме на протестиращите. Няма кой да я формулира. Тук е нужно не само политическо въображение, но и политическо себеотрицание."
• "какво следва оттук нататък? - Ако не беше обръщението на президента Плевнелиев от петък следобед, щях да отговоря – гражданско поражение."

Накратко:

Протестът няма обединяваща политическа идея, няма политически представители, не търси съюз с протестиращите през февруари. Ако не беше подкрепен от президента, щяхме да сме свидетели на провала на протеста.

СЛЕДизборно

Усмихнати и танцуващи под дъжда протестиращите не се замислят, че избори сега означават катастрофа веднага.

С изненада днес прочетох, че в-к "Капитал" е скептичен, че ще намерим изход от кризата: "вероятността да се стигне до продължителна и тежка криза на институциите е много голяма".

Аз съм напълно съгласен.

Помислете за момент, скъпи приятели: КАКВО ще се случи на изборите?

• Ще имаме отслабена БСП и Атака.
• ГЕРБ ще има значително присъствие (според мен по-силно, според други - по-слабо).
• НФСБ ще поеме гласове от Атака.
• Десните ще сформират блок, който ще влече в парламента.

И.. как ще сформира правителство като никой няма мнозинство и никой не иска коалиция с другите? (След протестите вероятността за коалиция "ГЕРБ и десните" отпадна.)

Какво следва? Пак избори.

Трябва да призная, че това не е моя прогноза. Още през февруари я направи... Жан Виденов: "До края на годината ще има поне три пъти избори. Причината за това е акълът на народа и състоянието на политиците."


Боже, боже, доживях да се съгласявам с Жан!

О, времена! О, нрави!

Президентът: искам нещо, ама не ми стиска!

Изявлението на президента Плевнелиев е изявление на един наблюдател на политическите процеси у нас. Чуйте какво казва, че е направил или ще направи ТОЙ:

• "На всички подобни опити за разделение [на нацията] аз се противопоставям най-категорично!" (как? липсва и един конкретен пример, а то и няма такъв)
• "аз продължавам да не виждам..." (пасивно наблюдение)
• "Категорично не мога да приема твърдението, че едни хора били пред парламента, а други били гласували за управляващите и те затова дължат обяснение само на тях." (не приема нещо, но не прави нищо срещу него.)
• "Аз знам какво мога и какво не мога като президент" (недоказано твърдение. президентът НЕ ИЗПОЛЗВА правомощията си в тази криза.)
• "[Конституцията] ме задължава да търся решения, това ми дава и правото да изисквам отговори от политическите сили." (е, търси де, изисквай. говориш, че трябва да го направиш, а не ГО правиш.)
• "Знам, че на страната е нужна..." (отново пасивно наблюдение)
• "аз питам - как управляващите, а и опозицията, разчитат това послание [скандирането "мафия"] и какво конкретно предлагат в отговор на гражданите" (отговорите са известни и тривиални: БСП/ДПС/Атака казват "мафията е ГЕРБ", ГЕРБ казва "мафията стои зад БСП/ДПС/Атака".)
• "Призовавам парламентарните сили и правителството да предприемат действия, които по недвусмислен начин да покажат, че политиците имат волята държавата да скъса безвъзвратно със съмненията за задкулисни зависимости." (е какви са тези действия? нещо конкретно не измисли ли президента? или е по-лесно партиите да мислят. протестът сякаш е за това - парламентарните партии да измислят как да се борят със задкулисието. смех.)
• "Ще стартирам дебати в Президентството за тези полезни стъпки, които могат да променят българската демокрация към по-добро." (чакай, чакай! не беше ли изявлението СЛЕД подобни дебати, нали това се обещаваше - най-широки консултации?)
• "Аз подкрепям всяка една гражданска проява, която иска повече демокрация, справедливост, правова държава и европейско бъдеще." (как? нещо конкретно накрая?!)
• "Подкрепих февруарските протести" (не е ясно как, но файда - йок!)
• "Сега също подкрепих и исканията на протестиращите, и правото им мирно да изразят позицията си." (аа, това е изненада - че президентът бил подкрепил исканията на протестиращите! не знаехме, защо тогава чакахме изявлението?!)
• "докато съм президент ще бъда пристрастен за повече демокрация, за повече граждански контрол, за справедливост, за правова държава" (минутка за самореклама).
• "Знаете, че през последните седмици направих усилия да потърся решение. Свиках Консултативен съвет за национална сигурност - видяхте резултата." (КСНС показа, че политическите партии не броят президентът за нищо.)
• "Проведох неформални консултации и разговори с парламентарно представени и непредставени политически сили, с интелектуалци, политолози, социолози, блогъри, писатели и други." (и какво след от толкова говорене?! едно конкретно предложение има ли?)
• "Очаквам да видя по какъв начин партиите..." (т.е. гледам как друг прави нещо)
• "Като президент, аз съм загрижен и обезпокоен за България." (но не виждам какво да направя?)
• "Апелирам за ясно разграничаване." (чудесно! какво е ТВОЯТА позиция, президенте! не го усуквай по килифаревски какво ти пишат интектуалци, какво правят в ЕС. кажи "АЗ МИСЛЯ ТОВА И ТОВА"!)
• "Притеснен съм от сигналите, които България излъчва навън..." (и? дадохте ли ЕДНО интервю на чуждестранна медия? или само се притеснявате?)
• "Конституцията не ми позволява да заема страната на една или друга партия, както и кога да има избори и кога да се подават оставки" (Конституцията позволява много ДРУГИ неща на президента, които той НЕ ПРАВИ.)
• "Аз не вярвам в това и затова и не вярвам, че изборите могат да навредят на държавата, на нейните граждани или на когото и да било." (и? ЗА изборите ли сте, г-н президент?)
• "Да, промени в Изборния закон са необходими, трябва да се направят само най-наложителните и безспорните." (на фона на всички друго това Е конкретна позиция. Евалла!)

И този президент казва:

Не думи, не голи декларации, а реални действия.

Демагог!

Чичо Сам, чел ли си "Чичовци"?

Днес Съединените щати празнуват своя 237-ми рожден ден. Честито, чичо Сам!

Искам да ти пожелая дълголетие, здраве и разум и.. да бъдеш това, от което всички имаме нужда: лидер на свободния свят.

Не вървят добре нещата напоследък..

Някога Америка инициира съда в Нюрнберг, който разказа за концлагерите. Днес Америка има Гуантанамо - своят концлагер, където без съд и присъда държи своите врагове. Като официално прилага мъчения при разпитите и отказва редовен съдебен процес.

Америка се оказа страната, която подслушва целия свят - давайки това право безконтролно на една изпълнителна агенция. Ние сме тръгнали за един автомобил да правим проблем на Цецо...

Виждате ли?

Ниските стандарти на поведение в САЩ дават оправдание на всички властници по света - "ама така е в Америка".

(И на всички частници - Apple спестила 75 милиарда данъци. После защо Щатите били с голям дефицит.)

А каква беше Америка навремето? Да ви напомня ли "Чичовци" на Вазов?

Хаджи Смион погледна обидно на Иванчо и му каза строго: 

- Господине, бъди американец, благородно. 

Подир една минута обаче гневът му мина и той прие драговолно предложението на Иванча да играят на кончина... 

- Но честно и почтено - прибави Иванчо. 

- Американски - издума Хаджи Смион, като се намещаваше.

За дядо Вазов американец значеше "честен, почтен и благороден човек".


Искам си Вазовата Америка!

100 години протест

Юнският протест отбелязва юбилей: 20-ти ден. 

Честито!

Пожелаваме му да бъде все така красив, весел, изобретателен, артистичен и многолик и така още 100 години!

Оп-па! Грешка!

Как така 100 години?

Те няма ли да си ходят скоро?

Ами не!

Защото, приятели, протестът има една малка липса:

• има прекрасна цел: България на нашите мечти,
• има прекрасен екип: способен и мотивиран, но
• НЯМА стратегия.

Стратегията е "оставка и избори" и... ? Какво след това?

"Ще има разбъркване на картите!" - какво значи това?

"Десните ще влязат в парламента!" - и какво ще направят с 10-20 депутата? и т.н.

Протестът се залута и зацикли.

Няма стратегия какви са стъпките, през които трябва да се мине до целта, кой и как ще ги осъществи, кой и как ще мотивира хората, които трябва да участват (в един момент това са милиони избиратели - за тях никой не мисли), кой и как ще организира това ЕЖЕДНЕВНО усилие, което изисква движението към целта.

А няма стратегия, защото липсва лидерство.

Протестът толкова харесва себе си, сякаш иска да продължи вечно.

А вечно е много, много дълго време.. 

23 години са едно нищо..

Две Българии

Вчера бях на протест и на наградите "Банка на годината" - събитията бяха удобно разположени на 30 метра разстояние.

Но каква разлика!

Искам да кажа на приятелите си на протеста:
не ви чуха!

Удобно разположени в залата на Шератон банкерите с усмивка приемаха награди, говореха за "повече от 20 години", "най-важна е оценката на клиента", "възходи и падения", "криза" и т.н.

Единственото споменаване на актуалната политическа обстановка дойде от чуждестранния гост, Лешек Балцеровиц.

Нито дума, че съседният площад е окупиран 19-ти ден заради гняв към медиен магнат, свързан с една банка. Че миналата година Орлов мост беше блокиран от гнева спрямо собственика на друга банка, а Варна се бунтуваше срещу крайморския проект на групировка, свързана с трета банка.

Тези протести остават незабелязани или поне неотбелязани в Шератон. 4 от наградите отидоха при споменатите банки.

Самите банки не разбират, че трупайки обществен гняв, те трупат загуби: по-малко клиенти, с по-малко доверие и готови на борба, а не на партньорство.

На този фон наградите за "банка на клиента", "банков бранд", "банка на тайния клиент" са просто нелепи.

И искам да кажа на моите приятели-банкери (такъв е животът имам и от едните, и от другите):
събудете се! и гражданската, и бизнес позицията изисква да познавате и откликвате на обществените тежнения! лесно да се скриеш в Шератон и да се питаш "защо няма нови кредити" - ама не става така.

Бих искал приятелите ми на протеста и приятелите ми в банките да се срещнат и да си поговорят...


Ей такива неща си мечтая късно вечер...

ЗА протестите

Свидетели сме на година на всеобщо недоволство: февруарско и юнско, а знае ли човек - вероятно и ноемврийско.

Да, протестите са различни: причините и темите, участниците и усещането им е различно. Нелепо е да изкарваме единият "висш" (грешка, която има юнски произход). По-добре да видим какво е общото:
крайно недоволство от състоянието на страната и управлението на държавата.

Няма да коментирам поведението на политиците - нелепо е. Волен, разбира се, засенчва всички. Сергей и Местан направиха невъзможното и изкараха хората на улицата на 3-тата седмица. ГЕРБ даде властта на Атака, оставяйки я да определя кворума. Меглена Кунева днес посети наградите "Банка на годината" - вероятно заради наградите на Цеко от Банско и на Цветан Василев. ДСБ преживя национално събрание на лудите по Костов ("Дий, воле, дий. И волът си ти, Иване, братко. Имаш още много да ореш по политическите ниви.")

На този фон е спорен въпросът кой е по-неориентиран: протестиращите или политиците.

Февруарци не можеха да излъчат истински лидери, а юнци не искат (вижте гласуването "кой да оглави протеста" - 99% отговарят "никой").

Политиците отговарят "ние пак сме тук и пак сме си същите" и вървим в една спирала на негодувание, нови избори, липса на алтернатива, все по-ниска избирателна активност, все по-ниско доверие в управлението, лесно сваляне на правителството, избори, без алтернативи, не се гласува, слабо управление и така до..

Няма долна граница!

Спомням си как още през 2001г. изборите за кмет в Сливен бяха при 17-18% избирателна активност.


И така тъжно трябва да заключа
протестите (февруарски и юнски) са напълно основателни, но те не раждат алтернатива.

Протестите могат да са всякакви: бедни или богати, красиви или грозни. Но реализация на целите те могат да получат САМО И ЕДИНСТВЕНО чрез политиката и управлението.

Ако нямат свои представители, своя програма и не на последно място свой лидер.. нищо няма да постигнат освен поредното разочарование.
Протестът може да е хоризонтален, но властта е и ще бъде вертикална. КОЙ ще бъде премиер има значение не по-малко от това кой ще е шеф на ДАНС!

Време е протестиращите да приемат отговорността си и да отговорят - на тези ли политици разчитат или на други.

Да напомним, че събитията през 1997г. също започнаха БЕЗ политическо ръководство. Щурмът срещу парламента НЕ БЕШЕ воден от СДС. Но хората припознаха Костов и го издигнаха начело. (Видя се: за добро и зло. Ама то винаги е така в живота.)


Уважаеми протестиращи!
Приятели!

Време е да не се държите като политически девственици, а да отговорите на въпроса: 

КОЙ ви представлява?