31 октомври 2011 г.

Синьо



Имаше такава песен, помните ли я? Дими го няма..

Имаше и синя партия, помните ли я? Вече я няма..

Изборите бяха надгробна песен на сините (СДС, СДС - 2ри вариант, ОДС, ДСБ). Дойде му времето.

Никъде в Източна Европа не останаха партиите на промяната. Най-накрая (отново!) дойде ред на България.

СДС беше организация вдъхновена от т.нар. интелигенция - това странно социалистическо образование, което повече говори, отколкото действа.

А дойде капитализмът и той оценява само и единствено резултатите от действията. Също като при спорта. И така начело на новата десница застана един недодялан спортист и предприемач. Последното често се забравя.

Бойко Борисов, разбира се, е обвинен в какво ли не. Най-вече, че търси победата. Което - в условията на липса на съдии на терена - изглежда опасно.

Опасно е. Но няма никакво отношение към харакирито, което си направиха сините (началото май бе отказа от коалиция с царя).

Помислете: щеше ли днес да има проблем, ако сините имаха водачи като Петър Паунов и Найден Зеленогорски? Ако губеха навсякъде с 49%? Ако беше ясно с какво се различат от ГЕРБ - и през 2009г., и днес, и то да е едно е също.

Сбогом, СДС!


Бяха хубави години..

30 октомври 2011 г.

Мениджмънт за изборите!


Нека го кажа: изборите се организират от юристи. А те не могат!

Юристите са известни с това, че приемат срок от 3г. за решаване на обикновено дело за оптимален и приемат разтакаването до 5-7г. за нормално.

Е как тогава те да организират ефективно избирателния процес?

А имайте предвид, че това бяха най-тежките избори досега:
- 2 избора, 3-4 интегрални бюлетини и най-важното: 2 различни избирателни списъка;
- неопитни членове на избирателните комисии от ГЕРБ.

Да обясня: 2-та списъка при 50% избирателна активност на практика трябва да се сравнят със 100% избирателна активност на нормални избори. Най-близката подобна беше 1990г., но тогава бюлетините не бяха интегрални (където има доста търсене), а малки и цветни. Т.е. това са най-натоварените избори в нашата история. И това се подцени и пропусна.

Има 3 възможни подобрения:
- обучение;
- организация;
- инвестиции.

Мисля, че се писа достатъчно - членовете на секционните комисии от ГЕРБ са нови, нямат опит в изборите и се забавят. Допълнително наличието на някои възрастни хора (с видимо бавни реакции и слабо зрение) забавя много.
С повече практическо обучение (ролеви игри) и добре написани указания и изборни книжа (особено за попълване на протоколите) ще се ускори процеса.

Инвестициите са друга тема: при избори, които струват десетки милиони лева е редно да помислим да отделим малко пари за киоски за гласуване. Поне в големите градове.

Хайде, Борисов, e-government, бате!

Но да си кажа думата: веднага да вземем решение в следващия ЦИК да има 3-4-ма мениджъри, специалисти по оптимизиране на бизнес процеси!

Какво ще направят мениджърите?

- Ще ни кажат какви роли трябва да има в екипа на секционната комисия. Не може едни хора да вършат четворна работа (търсят те в списъка, намират те после пак, записват ЕГН и ти показват къде да се подпишеш - там беше голямото забавяне), докато други си кратят краката (слагат печати).
- Как да се разпределят хората по ролите: не може старият човек да върши четворната работа, а младата двойка да слагат печати както беше в нашата секция.

Какво бих направил аз за първия кръг?
- Бих разпределил ролите. Нека всеки върши 1 нещо.
- Бих използвал максимално гражданите (self-service).
- Бих подготвил всичко за удобна и бърза работа.

По-конкретно?
- Списъци пред избирателните секции. Гражданите могат да се открият (или не) и да видят номера си в списъка на комисията. Надпис ще ги помоли да кажат номера си като влязат.
- Бих използвал един списък за изборите с отбелязване дали избирателят може да гласува за всеки от изборите: 2 чавки и до всяка от тях място за подпис. 50% икономия на членове на комисията, 50% икономия на време.
- 1 член от секцията само проверява дали си в списъка. Ако му кажете номера, който сте видели пред секцията, това ще отнема секунди.
- Бих давал бюлетините отворени, колкото и да са големи. Много хора не са се сетили да отворят цялата бюлетината и са търсели партията си страница по страница.
- В списъка за подписване ЕГНтата ще са отпечатани. (За чий дявол се преписват?) И пак повечето хора си знаят номера и съдействат.
- И още: може да има 2 пълни списъка за подписване.
- Или радикално: списъците са по ЕГН.

Изобщо идеи много. Гласуването НЕ Е по-различно като процес от чекирането на самолет. Обмислянето на процеса може да доведе до повишаване на производителността на труда на секционните комисии 5-6 пъти (не се шегувам, сега е трагична). Това ще доведе до никакви опашки, възможност да се обслужват много повече хора (при повече кабинки), респективно възможност за по-високо възнаграждение, подбор на по-добри членове на комисиите и т.н.

Ако управляваш по-добре, всичко е по-лесно!