27 февруари 2013 г.

Кой кого храни?


Миналият понеделник правителството плати 850 000 000 лв. на зърнопроизводителите, оставяйки държават 3 дни без лев.

При кого отидоха парите? По думите на Мирослав Найденов: "3.4% усвояват 80% от средствата". Казано по-ясно: 2-3000 фирми си делят едни 700 000 000 лв., които се дават уж в помощ на 80 000 земеделски стопани.

Ето така се изгражда олигархия. На снимката виждате Светлозар Дичевски, който ще получи над 20 000 000 лв. субсидия.

После: защо тълпата гори европейското знаме?

Защото, напомням, субсидиите се дават с идеята да подпомогнат малките фермери, да не допуснат обезлюдяване на селата, да създадат заетост.

Нищо подобно не става у нас. Даваме парите на зърномилионерите и ще даваме още: субсидиите ще продължат да нарастват. 60% от парите, които ще получим от ЕС, са за земеделие: по над милиард едро на година.

Има ли друг начин?

Има. Да даваме субсидии на производства, които са трудоемки (т.е. да създаваме заетост след като загубихме 500 000 работни места по време на кризата), а не машиноемки (т.е. да внасяме скъпи трактори и комбайни от чужбина). Казано по-ясно: да субсидираме прекрасното българско зеленчукопроизводство - да си спомним вкуса на българските домати и краставици, да субсидираме малки и еко оранжерии, да финансираме животновъдството в малки стопанства, да финансираме пряката връзка между производител и потребител през интернет и пр., и пр.

Фирми с 350 000 000 лв. оборот като тази на г-н Дичевски ще има. Но те не се нуждаят от помощта на държавата. Достатъчно е да не им пречи.

Можем да помогнем на хиляди, не - на стотици хиляди.

26 февруари 2013 г.

За народа, брате..


Днес един наш "ентелигент" и ИТ гуру (той се описва скромно като "widely recognized as an expert, geek, and visionary") написа в блога си:
"Изглежда, че късопаметните ми съна-родници са позабравили Конституцията".
Ох, късопаметните ние!

Добре, че имаме такива водачи! Разбра се, че исканията на протестиращите не стават (в разгромяването им се включи цялата прогресивна общественост). Посмяхме се на врачанската конституция - настоящата е къде по-добре, само дето не подлежи на поправка.

Сега е време да утихнем и да чуем умните: какво измислиха те? Какво предлагат да се прави? Как да се направи? Как да се решават проблемите на хората? 

Защото хората имат сериозни проблеми, нали?

Да чуем най-първо цитирания ентелигент:

"Става дума за елементарни неща, като например да изискваме от избраните от нас хора да гледат общата работата, а не личния си интерес! Не е много сложно, в други страни, дори не с такива модерни Конституции като нашата, това се случва."
Как не се бяхме сетили! Гениално!

Е как да ги накараме тез политици да забравят за личния си интерес? Как да ги накараме, щом законите за конфликт на интереси, разкриване на състоянието, организирането на обществени поръчки и пр. не действат?
"Ние трябва да ги гоним така, както империалистът гони хлебарката в кухнята, за да нямат нито миг спокойствие. Трябва да следим всяко действие на избраниците ни, да им звъним по телефоните и да им пускаме SMS-и, да поддържаме натиска ежедневно, за да нямат време за далавери. Само тогава можем да се надяваме, че нещата полека-лека ще почнат да се оправят."
Хлъц! Това ли е? Това? Това ли измисли?

Да пускаме SMS-и, за да нямат време за далавери? А време за работа ще имат ли?


Но да не забравяне: говорим за човек високо интелигентен, от сой, визионер, шеф на президентски съвети, международни организации и прочие, и прочие. Ние сме просто "късопаметни сънародници".

Елит ли е, чу-до! 

24 февруари 2013 г.

"Бесен съм и повече не мога да търпя!"



За всички мои интелектуалстващи читатели: това е призив на (лудия? бесния? искрения?) водещ от "Телевизионна мрежа" към всички американци: да си отворят прозореца и да го извикат. Когато четох книгата през 80-те никой в БГ не смееше да вика такива неща, още по-малко публично, а пък по телевизията - абсурд.

Хубава книга, време е да я прочета пак.

Време е да я прочетат всички, които с недоумение наблюдават протестите през новия си iPhone. "Ама те какво искат? Конституцията няма да им реши проблема?! По-малко депутати - смешно! Национализация - абсурд!" И т.н.

Да, нелепи предложения. А какви са Вашите?

Протестиращите се въртят объркани и притиснати от времето - какво да правим с тока, системата, законите, Народното събрание, служебния кабинет. Имат една седмица за всичко.

Най-лесно е да стоим отстрани и да се подсмихваме колко неопитни са гладните, неуспелите, изоставените. Както БСП гледаше на опозицията през 1989-та.

Да чухте нещо разумно от знаещите, успелите, туитващите? Например:

  • Можем ли да свалим частично ДДС-то на електроенергията (както направихме за тези, които имат пари да почиват на море и планина);
  • Приемаме ли доклада на Института за енергиен мениджмънт (т.е. независимите експерти), че "в България домакинствата с целеви енергийни помощи са 200 000, а от енергийна защита се нуждаят четири пъти повече."
  • Защо не се прави нищо за действително саниране (не върви санирането, ако не знаете) - треперим над няколко десетки милиона субсидии, а прибираме от хората милиарди.
  • Защо не се прави нищо за газификацията, сакън да не намаже Сашо Дончев.
  • Страшно ли е да раздадем по една-две енергоспестяващи крушки на бедните?
  • Кога ще въведем разсрочено през годината плащане на тока, както правят топлофикациите?
Саниране, газификация, разсрочване, ДДС, енергийни помощи - тези неща могат да намалят тежестта върху хората 2-3-4 пъти. Някои могат да станат бързо (ДДС, енергийни помощи), други по-бавно. Някои влияят на всички в нужда, други само на част от хората.

Но са реални стъпки.

Елитът обаче се интересува от неговите си неща: кой ще вземе властта, къде ще почиваме (лек спор има: дали да се строи или не), руски или американски капитали искаме в енергетиката и прочие възвишености.

А хората викат:


Бесни сме и повече не можем да търпим!

23 февруари 2013 г.

Смятайте на пръсти


"Лелемайко!", извика един наш известен либерален журналист като прочете какви ги мислят представителите на протестиращите: несвързани, противоречиви мнения за "тотална" промяна, изказани от непознати и странни личности (Слабаков и Флейтиста като национални лидери?).

Нека обаче направим една аналогия и се върнем във времето:

  • Тодор Живков подаде оставка на 9-ти ноември 1989г., която бе гласувана на Пленум на ЦК на БКП на 10-ти ноември 1989г.
  • Бойко Борисов подаде оставка на 20-ти февруари, която бе гласувана от Народното събрание на 21-ви февруари.
Ако върнем времето, това означава:
  • Първият митинг на протестиращите да се проведе на пл."Св. Александър Невски" на 28-ми февруари.
  • Протестирщите да създадат свой Съюз на протестиращите сили (СПС) на 20-ти март.
  • На 27-ми март СПС да издигне своето първо искане за промяна на Конституцията и да блокира парламента.
  • На 16-ти април да започне кръгла маса между досегашните политически партии и СПС.
  • Изборите да се проведат на 21-ви септември и СПС да ги загуби.
А всъщност изборите ще се състоят рано-рано, 5 месеца по-рано, отколкото през 1990г. Все едно през януари 1990г.

Помните ли този януари?

Тъкмо възстановиха имената на турците. Беше много студено, а улиците бяха залети от маршируващи с трикольорни ленти.. Наивната ми вяра в демокрацията умря скоропостижно.


Та.. хайде по-спокойно, защото с тези бързи избори няма да решим нищо. Да запазим спокойствие за следващите избори.

Които ще са отново през 2013-та?

21 февруари 2013 г.

Леви, десни! Леви, десни!



Имаме нужда от лява партия, усетихте ли?

23 години българската политика се опитваше да марширува само с десен крак: десни! десни! десни! Куцукаше и в неделя се спъна и контузи сериозно. Ще може ли да продължи напред?

България ще продължи ли напред?

Слушам тези дни 2 групи хора: да ги наречем протестиращи и успели.

Протестиращите са хора загубили перспектива. Те виждат, че с двете си ръце не могат да изкарат за хляба и тока, камо ли за образование на децата и операция на родителите си. Сега ги питат: какво искате? "Промяна. Пълна промяна." Какво по-точно, как? 

Не, не знаят, каквото и да говорят - но, за бога, това не им е работа: те не са политици. Тези, които ги представляват в парламента, те трябва да кажат. И те са.. кои? Ни-кой!

Много дълго БСП игра вдясно.

Смятам, че левият завой от последния й конгрес е много полезен за страната. За да имаме умерена, но автентична и силна левица. Ако имахме такава левица, нямаше да се стигне до подобни стихийни протести, които неизбежно ще доведат до още повече разочарование. Хората вече виждат, че нищо не могат да променят без ясна политическа програма и че тя не може да бъде формулирана и приета за ден-два. 

Друга е групата на успелите: много хора с малък частен бизнес (за които работят вече 5-10 души) се уплашиха от стихията на протестите. "Рушат", "лумпени", "безредие", "банда" бяха думите, които използваха. Тези хора виждат в Борисов деен и силен, но разбираем и достъпен човек. Магистралите и ниските данъци им допадат, защото те могат да се възползват максимално от тях.

За протестиращите магистралите са абстракция - те рядко напускат града си и при това с най-евтиния транспорт: БДЖ. А данъците им не са ниски, защото за тях всеки данък са тежки. Най-тежкият е невидимият ДДС.

Редът за едните е продължаване на успеха, а за другите - усещане за капан. Вълчи капан.

Най-страшното е липса на усещане за заедност - че трябва да успяваме заедно.

Гледах една лекция в ted.com - дори маймуните искат да успяват (да получат грозде) заедно. Неолибералите обаче ни учат, че спечелването на грозде е личен въпрос..

Не разбират, че ние сме просто маймуни..

19 февруари 2013 г.

Народе????


Сутринта продавачът на вестници бръкна и извади една хартийка от средата на вестника и ми каза: "Да не го прегъна!"

Беше портрет на Апостола.

Мило ми стана.. че има човек, който прави разлика между лика на Апостола и рекламите на някой хипермаркет.

После прочетох, че това е дигитална възстановка на известната снимка - на 31г., в униформа на Първата българска легия. Остават му 4 години живот.. 4..

На 35 някои стават безсмъртни национални герои..

(други премиери, министри и прочие)


И още се чудя.. какво щеше да напише днес в бележничето си.. пак ли "народе????" с ония страшни 4 знака накрая..


18 февруари 2013 г.

Сбогом, Бойко!


Отива си Бойко Борисов.. 

Не искам да пиша със злоба за него. Много хора ще го направят. Отива си един различен министър-председател:

  • човек от народа (като Жан),
  • с роднини убити от комунистите (като Царя),
  • с дисертация (като Станишев и Беров),
  • устат (като Ренета),
  • тенисист (като Луканов),
  • популист (като Димитър Попов);
  • харесван от жените (като Софиянски),
но различен. (С Филип Димитров прилика не открих!)

Впрочем от всички изброени, с изключение на Луканов и Софиянски, Борисов беше най-подготвен за поста министър-председател:
  • беше кмет на София,
  • главен секретар на МВР,
  • партиен лидер,
  • но и бизнесмен,
  • с приятелка банкерка,
  • с познанства в най-широки кръгове.
От демократичните ни премиери никой с изключение на Луканов, Софиянски и Инджова не беше ръководил държавна структура. Никой (никой!) не беше ръководил частен бизнес (не броя синекурите на Царя).

Борисов имаше и все още има невероятен усет за емоциите, които водят обикновения българин, но той има един огрооомен недостатък:

иска да угоди на всички

Или както го казва К.Павлов-Комитата: "Няма как да направиш ляв и десен завой едновременно, колкото и да се стараеш".

А Борисов се постара - съвсем искрено.

Провалът му дойде от неглижирането на социалната пропаст в България: между тези, които ядат зеле, и малцината, които ядат свинско.

Сред последните са впрочем "земеделските стопани" - онези 500-1000 души крупни инвеститори и арендатори на земеделска земя, които тези дни получиха 800 000 000 лева субсидии.

Които изнудваха правителството не просто да ги получат (това е гарантирано от Европа), а да ги получат веднага, до 20-ти февруари.


Не, Борисов, не трябваше да им угодиш. Не трябваше да нареждаш да се вземе заем от 800 000 000 лева и да се платят по няколко милиона на "земеделец" в момента, в който стотици хиляди изнемогват да си платят не само тока, а и храната за децата си!

Затова.. сбогом, Борисов! 
Не искам да пиша със злоба..

17 февруари 2013 г.

Къде е Чавес?


"Едри сълзи като дъжд потекоха от очите на всинца ни: всички в един глас извикахме: „Бунт!“ (З.Стоянов)

Днес 100 000 българи бяха по улици и площади, за да извикат "Национализация!", "изЧЕЗнете!" и "Оставка!"

Това е простест не просто срещу 3 европейски ЕРПта, не просто срещу правителството, а срещу целия модел на българския капитализъм.


Да, хората не знаят какво искат, но знаят какво не искат (вижте плаката на снимката): държавен или частен мопонол - разлика няма.

За разлика от 1997г. протестите днес не са овладени от никоя политическа партия: М.Кунева беше обградена в Благоевград (НДСВ приватизира ЕРПтата), депутат на "Атака" бе изгонен във Враца. БСП подвиква от тъч линията, но засега никой не я вика на терена.

ГЕРБ губи тотално: на практика протестите идват от неговата социална база - хората в големите градове, със средни и ниски доходи. Забележете, че протестите са много по-силни във Варна и Пловдив, отколкото в София. Не се протестира в малките градове и селата - отопляващият се на дърва и въглища електорат на БСП си плати сметките в края на есента.

Хората са бесни, че отново са изправени на ръба.

Бесният човек не разсъждава - и има сериозно основание за това. Нарича се глад.

Ама ЕРПтата не са основният проблем, ама Белене (Р.Овч.) и Цанков камък (Доган) струват милиарди и сега ги плащаме, на американските Марици (Ив.Костов) плащаме тройна цена, а на фотоволтаиците (всички) - петорна. Да, всичко това е така и това не са грехове на ББ. Той има само един грях:

бездействие

И втори грях (Дянков грях): 

да мисли за бюджета, а не за хората

Загубихме 500 000 работни места от началото на кризата. Дори е странно, че протестиращите са само 100 000.

Какво направи за хората, Бойко?

Магистрали, стабилен бюджет? И какво следва: още магистрали и онова безсмислие София тех парк?

5 000 работни места? Максимум.

Протестът се провежда в пика на безработицата. От лятото тя се спада. Кога обаче ще се създадат отново 500 000 работни места, един бог знае! 5-10 години, ако не правим нищо. По-скоро 10.

Чакат ни тежки времена. Духът на социалната революция излезе извън бутилката на народния гняв.