3 септември 2013 г.

Блокът яде ГЕРБа


Утре започва новия политически сезон, 100 дни правителство, 80 дни протест - все удобен повод да видим как са се раздвижили обществените нагласи.

Вземам последното изследване на "Алфа рисърч" и преизчислявам резултатите от изборите на база 6,1 милиона избиратели (действителния брой по НСИ).


м.май м.август промяна
ГЕРБ 17.7% 15.6% -2.1%
БСП 15.5% 18.4% +2.9%
РБлок 5.4% 7.6% +2.2%
ДПС 6.6% 5.8% -0.8%
Атака 4.2% 1.5% -2.7%
НФСБ 2.2% 3.1% +0.9%

51.6% 52.0% +0.4%

Какво излиза?

Резултатът от всички протести е +/-2%!


И най-много печели БСП!

2 септември 2013 г.

Какво да правим с Асад?


Използването на химическо оръжие е не просто забранено, то е отвратително!

След Първата световна война химическото оръжие е неефективно срещу военни и на практика е средство за терор срещу цивилни. Предполага се, че повече от 400 деца бяха убити по време на последната химическа атака в Сирия.

Бяха отправени сериозни обвинения срещу Асад, че не просто бомбардира сирийските градове, а че е отговорен за химическата атака.

Въпросът днес е: Какво да се прави?

Трябва ли на химическата атака да се отговори с.. обикновена ракетна и авио атака?

Това, разбира се, е крайно неефективно. Шансът да бъдат засегнати отговорните за атаката са минимални, дори те да са сред сирийските ръководители. Ще бъдат унищожени сгради и ще бъдат убити няколко десетки или няколкостотин войници. Възможни са цивилни жертви.

Как това ще накаже виновните и как ще защити света от бъдеща употреба на химическо оръжие?

Никак.

"Да ударим, поне ще се знае, че сме направили нещо!" Не, нищо няма да сме направили.


Светът вече има отговор какво трябва да се прави: Асад трябва да се изправи пред съда. Пред кой съд ли?

Пред международния наказателен съд, създаден за наказване на геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и агресия.


Защо САЩ и дума не обелват за съда?

Защото САЩ абдикираха от позицията на морален лидер, каквато имаха при президентите У.Уилсън и Фр.Д.Рузвелт. Обаче в последните десетилетия Съединените щати не се включват в ключови международни споразумения. Последният пример е отказаната ратификация на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Друг такъв пример е отказът от признаване и включване в международния наказателен съд.

И това не е всичко: Съединените щати активно се противопоставяха на създаването на съда, на разширяването на юрисдикцията му и независимо от направените компромиси решиха активно да се съпротивляват на съда, ако той реши да съди американци (т.нар. Hague Invasion Act).

Съединените щати ясно заявиха, че няма да се съобразяват с международната общност по никакъв начин. "Ще действаме с международна подкрепа, когато можем, и без такава, когато трябва" не е фраза на Макиавели. Това е официалната позиция на Бил Клинтън.

Да, в изолационизма (когато трябва да се поемат международни задължения) и в империализма (когато трябва да се демонстрира сила) няма особена разлика между републиканци и демократи.


Обама не затвори незаконния затвор в Гуантанамо, толкова незаконен, че дори не смеят да го направят на американска зема, където затворниците могат да бъдат защитени от някой смел американски съдия. Гуантанамо е избрано, защото е... кубинска територия!

Обама не прекрати използването на мъчения при разпитите! Не прекрати лишаването на задържаните от защита и от справедлив процес.

Последното мислехме, че е въпрос решен от 1215г.!


Ето такива неща правят Съединените щати неподходящи за прокурор, съдия и екзекутор срещу Асад.

Легитимният начин за реакция е:

  • Съединените щати да предоставят данните, с които разполагат на прокурора към Международния наказателен съд и/или на Съвета по сигурност.
  • Те да обвинят Асад и да издадат международна заповед за задържане.
  • Международната общност, вкл. Съединените щати, да проведе необходимите действия за задържане на обвинените, включително ако е необходима инвазия (тук Турция е от ключово значение).
  • Да се проведе процес в Хага, с пълна възможност за защита, който да убеди световната общност във вината или невинността на обвиняемите.
  • Виновните да бъдат наказани.
Повярвайте ми, опасността от 20 години в затвора, а не в президентски дворец (аз съм противник на смъртното наказание) ще подейства възпиращо на всеки диктатор.

Съдействието на Съединените щати в обвиняването и залавянето на виновните високо ще се оцени.


Пренебрегването на световната общност от Пекин до Лондон ще засили изолацията на САЩ.

30 юли 2013 г.

Свободата, брат, е нещо изключително!


На млади години човек иска да промени света, а на стари - младежта!

Толкова пъти съм повтарял това, че съм го забравил.. или просто съм остарял. И почнах да давам съвети: ама това няма да стане така, вие не знаете какво беше 90-та година и ние си мислехме, че ще стане лесно и прочие, и прочие дядовски разсъждения.

Баста!

ВСЕКИ млад човек има право на своята 1968-ма или 1990-та година!

Преживейте я! Бунтувайте се! Протестирайте! Правете неща, в които възрастните не вярват!

Не вярвайте на никого над 30!

Какво като ТЕ не са успели? Това си е техен (т.е. мой проблем).

А наистина опитахме. Не знам за 68-ма, но през 90-та опитахме.

Още през 89-та пътувах с влака 8 часа при -10, за да посетя един митинг (ПЪРВИЯТ свободен) и да чуя това.. 
Свободата, брат, е нещо приблизително.  
Свободата, брат, е нещо съблазнително.
Свободата, брат, е нещо относително. 
Свободата, брат, е нещо изключително!
Никога, никога, никога не слушайте какво стана после.. след 68-ма дойде времето на "Greed is good!", а след 90-та дойде времето на борците.
Но нека за това да не говорим,нека за това да помълчим!

9 юли 2013 г.

Страшна приказка


Тия дни напомних на протестиращите, че предният път, когато Цариградско беше пълно с усмихнати хора беше 3 дни преди загубата на изборите.

- За кои избори говориш? - ме попита млад и интелегигентен мъж от протеста.
- Как кои? Тези от 90-та? Не помниш ли?
- Не. Аз съм бил на 6 години.

И... тогава разбрах, че аз съм на 41г. и повечето от протестиращите днес няма как да помнят

ОГРОМНИЯ митинг от 7-ми юни 1990г.

Няма снимка, която да покаже колко голям и еуфоричен беше: не само до Плиска, всички странични улици бяха плътно заети. Аз бях отстрани, на бул.В.Левски, и нямаше как да пробия отпред.

И тогава, и сега заедно бяха градски хора. Тези, които гледаха на запад. Тогава имахме реч на американския посланик, сега статия на немския и френския.

Тогава мислехме, че сме победили със самия факт на обозначаването си ("Времето е наше" беше лозунгът.) Сега чета през няколко дни, че протестът вече бил победил.

Reality check:

  • 3 дни след най-големият митинг в нашата история СДС загуби с огромна разлика, повече от 10%.
  • 30% от протестиращите днес ще гласуват за ГЕРБ.

Никога, никога, никога повече няма да повярвам, че изборите се решават на Ларгото.

Изборите ще се решат в Добрич.

8 юли 2013 г.

Изборите ще се решат в... Добрич!


Правителството ще падне. Вероятно не от протестите (те са големи, настоятелни, артистични и... беззъби; управляващите едва ли ги забелязват - протестите се провеждат само в извънработно време). Правителството е изтощено от:

  • неприемането му от медиите и интелектуалците (това е ефект свързан с протестите, но не се покрива с тях);
  • алчността на ДПС, която периодично създава проблеми;
  • налудността на Волен, която източи международната подкрепа на управлението.
Остава само президентът да се сети, че може да блокира Народното събрание като връща гласуваните закони и... ще имаме изборна ситуация.

Бързам да помогна на всички изборни щабове: 
изборите ще се решат в Добрич!

Резултатите от майските избори в Добрич и страната се различават с до 1% за 4-те парламентарни партии, НФСБ и новия десен блок.

Добрич е средата: между селото и София, между богати и бедни, Европа и провинция.

Ако някой иска да види как се възприемат посланията му, да иде да тества в Добрич. 


Защото София 1000 наистина НЕ Е България. 
Добрич е България!

7 юли 2013 г.

Деян Кюранов: необходим е съюз с февруарския протест


Съкрушително точен коментар на Деян Кюранов в Дневник.

Резюме:

  • Реформаторският блок не отговаря на "елементарен въпрос, близък до ума": как ще станат мнозинство. Не предприемат никакви стъпки и не признават миналите си политически грешки, заради които са извън парламента.
  • "Политическо водачество засега не се вижда на хоризонта на протестните вълни." 
  • "тези протестиращи не направиха нищо, за да се свържат в политическите си искания с исканията на февруарските протести. Ако това беше станало, нещата щяха да бъдат други."
  • "Никой от сегашния протест не е казал: ние сме една кръв с вас. Вашите проблеми са и наши, нека и нашите проблеми да станат ваши. Такова послание не се е чуло. Напротив, чува се, все едно изказано или премълчано горделивото обратно послание: аз нямам проблеми с моята сметка за ток. При такива фасони обединение няма как да стане."
  • "Кое може да предотврати поражението на протеста? - Обединяваща политическа идея, която да стане знаме на протестиращите. Няма кой да я формулира. Тук е нужно не само политическо въображение, но и политическо себеотрицание."
  • "какво следва оттук нататък? - Ако не беше обръщението на президента Плевнелиев от петък следобед, щях да отговоря – гражданско поражение."
Накратко:
Протестът няма обединяваща политическа идея, няма политически представители, не търси съюз с протестиращите през февруари. Ако не беше подкрепен от президента, щяхме да сме свидетели на провала на протеста.

6 юли 2013 г.

СЛЕДизборно


Усмихнати и танцуващи под дъжда протестиращите не се замислят, че избори сега означават катастрофа веднага.

С изненада днес прочетох, че в-к "Капитал" е скептичен, че ще намерим изход от кризата: "вероятността да се стигне до продължителна и тежка криза на институциите е много голяма".

Аз съм напълно съгласен.

Помислете за момент, скъпи приятели: КАКВО ще се случи на изборите?

  • Ще имаме отслабена БСП и Атака.
  • ГЕРБ ще има значително присъствие (според мен по-силно, според други - по-слабо).
  • НФСБ ще поеме гласове от Атака.
  • Десните ще сформират блок, който ще влече в парламента.

И.. как ще сформира правителство като никой няма мнозинство и никой не иска коалиция с другите? (След протестите вероятността за коалиция "ГЕРБ и десните" отпадна.)

Какво следва? Пак избори.

Трябва да призная, че това не е моя прогноза. Още през февруари я направи... Жан Виденов: "До края на годината ще има поне три пъти избори. Причината за това е акълът на народа и състоянието на политиците."


Боже, боже, доживях да се съгласявам с Жан!

О, времена! О, нрави!

5 юли 2013 г.

Президентът: искам нещо, ама не ми стиска!


Изявлението на президента Плевнелиев е изявление на един наблюдател на политическите процеси у нас. Чуйте какво казва, че е направил или ще направи ТОЙ:


  • "На всички подобни опити за разделение [на нацията] аз се противопоставям най-категорично!" (как? липсва и един конкретен пример, а то и няма такъв)
  • "аз продължавам да не виждам..." (пасивно наблюдение)
  • "Категорично не мога да приема твърдението, че едни хора били пред парламента, а други били гласували за управляващите и те затова дължат обяснение само на тях." (не приема нещо, но не прави нищо срещу него.)
  • "Аз знам какво мога и какво не мога като президент" (недоказано твърдение. президентът НЕ ИЗПОЛЗВА правомощията си в тази криза.)
  • "[Конституцията] ме задължава да търся решения, това ми дава и правото да изисквам отговори от политическите сили." (е, търси де, изисквай. говориш, че трябва да го направиш, а не ГО правиш.)
  • "Знам, че на страната е нужна..." (отново пасивно наблюдение)
  • "аз питам - как управляващите, а и опозицията, разчитат това послание [скандирането "мафия"] и какво конкретно предлагат в отговор на гражданите" (отговорите са известни и тривиални: БСП/ДПС/Атака казват "мафията е ГЕРБ", ГЕРБ казва "мафията стои зад БСП/ДПС/Атака".)
  • "Призовавам парламентарните сили и правителството да предприемат действия, които по недвусмислен начин да покажат, че политиците имат волята държавата да скъса безвъзвратно със съмненията за задкулисни зависимости." (е какви са тези действия? нещо конкретно не измисли ли президента? или е по-лесно партиите да мислят. протестът сякаш е за това - парламентарните партии да измислят как да се борят със задкулисието. смех.)
  • "Ще стартирам дебати в Президентството за тези полезни стъпки, които могат да променят българската демокрация към по-добро." (чакай, чакай! не беше ли изявлението СЛЕД подобни дебати, нали това се обещаваше - най-широки консултации?)
  • "Аз подкрепям всяка една гражданска проява, която иска повече демокрация, справедливост, правова държава и европейско бъдеще." (как? нещо конкретно накрая?!)
  • "Подкрепих февруарските протести" (не е ясно как, но файда - йок!)
  • "Сега също подкрепих и исканията на протестиращите, и правото им мирно да изразят позицията си." (аа, това е изненада - че президентът бил подкрепил исканията на протестиращите! не знаехме, защо тогава чакахме изявлението?!)
  • "докато съм президент ще бъда пристрастен за повече демокрация, за повече граждански контрол, за справедливост, за правова държава" (минутка за самореклама).
  • "Знаете, че през последните седмици направих усилия да потърся решение. Свиках Консултативен съвет за национална сигурност - видяхте резултата." (КСНС показа, че политическите партии не броят президентът за нищо.)
  • "Проведох неформални консултации и разговори с парламентарно представени и непредставени политически сили, с интелектуалци, политолози, социолози, блогъри, писатели и други." (и какво след от толкова говорене?! едно конкретно предложение има ли?)
  • "Очаквам да видя по какъв начин партиите..." (т.е. гледам как друг прави нещо)
  • "Като президент, аз съм загрижен и обезпокоен за България." (но не виждам какво да направя?)
  • "Апелирам за ясно разграничаване." (чудесно! какво е ТВОЯТА позиция, президенте! не го усуквай по килифаревски какво ти пишат интектуалци, какво правят в ЕС. кажи "АЗ МИСЛЯ ТОВА И ТОВА"!)
  • "Притеснен съм от сигналите, които България излъчва навън..." (и? дадохте ли ЕДНО интервю на чуждестранна медия? или само се притеснявате?)
  • "Конституцията не ми позволява да заема страната на една или друга партия, както и кога да има избори и кога да се подават оставки" (Конституцията позволява много ДРУГИ неща на президента, които той НЕ ПРАВИ.)
  • "Аз не вярвам в това и затова и не вярвам, че изборите могат да навредят на държавата, на нейните граждани или на когото и да било." (и? ЗА изборите ли сте, г-н президент?)
  • "Да, промени в Изборния закон са необходими, трябва да се направят само най-наложителните и безспорните." (на фона на всички друго това Е конкретна позиция. Евалла!)

И този президент казва:
Не думи, не голи декларации, а реални действия.

Демагог!

4 юли 2013 г.

Чичо Сам, чел ли си "Чичовци"?


Днес Съединените щати празнуват своя 237-ми рожден ден. Честито, чичо Сам!

Искам да ти пожелая дълголетие, здраве и разум и.. да бъдеш това, от което всички имаме нужда: лидер на свободния свят.

Не вървят добре нещата напоследък..

Някога Америка инициира съда в Нюрнберг, който разказа за концлагерите. Днес Америка има Гуантанамо - своят концлагер, където без съд и присъда държи своите врагове. Като официално прилага мъчения при разпитите и отказва редовен съдебен процес.

Америка се оказа страната, която подслушва целия свят - давайки това право безконтролно на една изпълнителна агенция. Ние сме тръгнали за един автомобил да правим проблем на Цецо...

Виждате ли?

Ниските стандарти на поведение в САЩ дават оправдание на всички властници по света - "ама така е в Америка".

(И на всички частници - Apple спестила 75 милиарда данъци. После защо Щатите били с голям дефицит.)

А каква беше Америка навремето? Да ви напомня ли "Чичовци" на Вазов?

Хаджи Смион погледна обидно на Иванчо и му каза строго: 
- Господине, бъди американец, благородно. 
Подир една минута обаче гневът му мина и той прие драговолно предложението на Иванча да играят на кончина... 
- Но честно и почтено - прибави Иванчо. 
- Американски - издума Хаджи Смион, като се намещаваше.
За дядо Вазов американец значеше "честен, почтен и благороден човек".


Искам си Вазовата Америка!

3 юли 2013 г.

100 години протест




Юнският протест отбелязва юбилей: 20-ти ден. 
Честито!

Пожелаваме му да бъде все така красив, весел, изобретателен, артистичен и многолик и така още 100 години!

Оп-па! Грешка!
Как така 100 години?

Те няма ли да си ходят скоро?

Ами не!

Защото, приятели, протестът има една малка липса:
  • има прекрасна цел: България на нашите мечти,
  • има прекрасен екип: способен и мотивиран, но
  • НЯМА стратегия.
Стратегията е "оставка и избори" и... ? Какво след това?

"Ще има разбъркване на картите!" - какво значи това?
"Десните ще влязат в парламента!" - и какво ще направят с 10-20 депутата? и т.н.

Протестът се залута и зацикли.

Няма стратегия какви са стъпките, през които трябва да се мине до целта, кой и как ще ги осъществи, кой и как ще мотивира хората, които трябва да участват (в един момент това са милиони избиратели - за тях никой не мисли), кой и как ще организира това ЕЖЕДНЕВНО усилие, което изисква движението към целта.

А няма стратегия, защото липсва лидерство.


Протестът толкова харесва себе си, сякаш иска да продължи вечно.

А вечно е много, много дълго време.. 
23 години са едно нищо..

Две Българии



Вчера бях на протест и на наградите "Банка на годината" - събитията бяха удобно разположени на 30 метра разстояние.

Но каква разлика!

Искам да кажа на приятелите си на протеста:
не ви чуха!

Удобно разположени в залата на Шератон банкерите с усмивка приемаха награди, говореха за "повече от 20 години", "най-важна е оценката на клиента", "възходи и падения", "криза" и т.н.

Единственото споменаване на актуалната политическа обстановка дойде от чуждестранния гост, Лешек Балцеровиц.

Нито дума, че съседният площад е окупиран 19-ти ден заради гняв към медиен магнат, свързан с една банка. Че миналата година Орлов мост беше блокиран от гнева спрямо собственика на друга банка, а Варна се бунтуваше срещу крайморския проект на групировка, свързана с трета банка.

Тези протести остават незабелязани или поне неотбелязани в Шератон. 4 от наградите отидоха при споменатите банки.

Самите банки не разбират, че трупайки обществен гняв, те трупат загуби: по-малко клиенти, с по-малко доверие и готови на борба, а не на партньорство.

На този фон наградите за "банка на клиента", "банков бранд", "банка на тайния клиент" са просто нелепи.

И искам да кажа на моите приятели-банкери (такъв е животът имам и от едните, и от другите):
събудете се! и гражданската, и бизнес позицията изисква да познавате и откликвате на обществените тежнения! лесно да се скриеш в Шератон и да се питаш "защо няма нови кредити" - ама не става така.

Бих искал приятелите ми на протеста и приятелите ми в банките да се срещнат и да си поговорят...


Ей такива неща си мечтая късно вечер...

2 юли 2013 г.

ЗА протестите



Свидетели сме на година на всеобщо недоволство: февруарско и юнско, а знае ли човек - вероятно и ноемврийско.

Да, протестите са различни: причините и темите, участниците и усещането им е различно. Нелепо е да изкарваме единият "висш" (грешка, която има юнски произход). По-добре да видим какво е общото:
крайно недоволство от състоянието на страната и управлението на държавата.

Няма да коментирам поведението на политиците - нелепо е. Волен, разбира се, засенчва всички. Сергей и Местан направиха невъзможното и изкараха хората на улицата на 3-тата седмица. ГЕРБ даде властта на Атака, оставяйки я да определя кворума. Меглена Кунева днес посети наградите "Банка на годината" - вероятно заради наградите на Цеко от Банско и на Цветан Василев. ДСБ преживя национално събрание на лудите по Костов ("Дий, воле, дий. И волът си ти, Иване, братко. Имаш още много да ореш по политическите ниви.")

На този фон е спорен въпросът кой е по-неориентиран: протестиращите или политиците.

Февруарци не можеха да излъчат истински лидери, а юнци не искат (вижте гласуването "кой да оглави протеста" - 99% отговарят "никой").

Политиците отговарят "ние пак сме тук и пак сме си същите" и вървим в една спирала на негодувание, нови избори, липса на алтернатива, все по-ниска избирателна активност, все по-ниско доверие в управлението, лесно сваляне на правителството, избори, без алтернативи, не се гласува, слабо управление и така до..

Няма долна граница!

Спомням си как още през 2001г. изборите за кмет в Сливен бяха при 17-18% избирателна активност.


И така тъжно трябва да заключа
протестите (февруарски и юнски) са напълно основателни, но те не раждат алтернатива.

Протестите могат да са всякакви: бедни или богати, красиви или грозни. Но реализация на целите те могат да получат САМО И ЕДИНСТВЕНО чрез политиката и управлението.

Ако нямат свои представители, своя програма и не на последно място свой лидер.. нищо няма да постигнат освен поредното разочарование.
Протестът може да е хоризонтален, но властта е и ще бъде вертикална. КОЙ ще бъде премиер има значение не по-малко от това кой ще е шеф на ДАНС!

Време е протестиращите да приемат отговорността си и да отговорят - на тези ли политици разчитат или на други.

Да напомним, че събитията през 1997г. също започнаха БЕЗ политическо ръководство. Щурмът срещу парламента НЕ БЕШЕ воден от СДС. Но хората припознаха Костов и го издигнаха начело. (Видя се: за добро и зло. Ама то винаги е така в живота.)


Уважаеми протестиращи!
Приятели!

Време е да не се държите като политически девственици, а да отговорите на въпроса: 

КОЙ ви представлява?

13 май 2013 г.

Някой да отпуши канала!


Един чех беше сравнил България с клекало (вж. по-горе). Прав е.

Само дето каналът е запушен и наоколо е доста.. екзотично.

КОЙ запуши канала?

Запушиха го политическите лидери, които не чуха народа, когато им каза: писна ни от вас!! Дори гласуващите гласуваха "против": е теб пък, изобщо не мога да те понасям!

За пръв път преживяхме избори, в които се явиха 3-ма бивши премиери. Ново лице имаше само.. в ДПС. Само дето не е лидер.

Старите муцуни ще правят нова политика.


Няма как. 

10 май 2013 г.

Гласът народен


Тези избори са особени - повечето хора не намират за кого да гласуват. Много ще гласуват против: за ГЕРБ, защото не искат комунистите и тройната коалиция да се върнат на власт или за БСП, защото не харесват ББ/ЦЦ.

Нашата политическа система издиша отвсякъде (Джордж Карлин.. и при нас е така). Отчаяният опит на улицата да промени нещо се сблъска с бързо насрочване на изборите, невъзможност за политическа организация, създаване на 3-4-5 псевдопротестни партии (Александър Томов представи партията си като протестна!), повишение на цените за политическа реклама, липса на действителни дебати и пр.

Как, как да изберем между Борисов и Станишев, когато ние не ги видяхме да дебатират помежду си!

Представянето на идеи се сведе до даване на автографи...

ББ официално се покри от медиите и 50 дни не отговаряше на въпроси, защото.. бил обикновен гражданин (с охрана от НСО, вика градския прокурор и шефа на разузнаването на доклад).

Но, както и да е: щях да казвам как да се гласува. Не че от мен зависи нещо и не че от вас, моите читатели, зависи нещо!


Ако можехме да се обединим, най-правилно е да не гласуваме. Да отидат 30-40% твърди глави на изборите и политиците да разберат, че са фалирали.

Втори вариант: гласувайте за някоя различна партия: Зелените, Розовите, Умните.. всъщност Розовите и Умните не участват, а биха ми били толкова симпатични :)
За бога, можете да гласувате за СДС - е това ще е оригинално :) Или за Касим Дал - Доган ще го заболи (ако гласувате за Атака, помагате на Доган). Или за БЗНС - има няколко от тях, разбира се. Вижте пълния списък и няма да сбъркате.

Трети вариант: ако мислите, че не е толкова зле в БГ и нека да е същото, ама малко по-нормални хора да са начело.. ох, какво да ви правя конформисти такива! Гласувайте:

  • вляво - за БСП с присвиване на очите (гласувате за ляво, получавате жетон за политически хазарт);
  • в центъра - за "България на гражданите" с присвити устни (повтарят лъжата на Царя, че няма да се коалират);
  • вдясно - за ДСБ с размахан пръст (Костов да се смири, нали е християнин, ама се коалира с легионери).

И се молете за България!

Шансовете за пълно излекуване са минимални...

Как да гласувам? - 1



Вижте мнението на Джордж Карлин във видеото. По-долу съм направил бърз превод, спестявайки нецензурните изрази (извини ме, Джордж!)"



Може би сте забелязали, че има едно нещо, за което не се оплаквам: Политиците.

Всеки се оплаква от политиците. Всеки казва, че са ужасни. Но откъде си мислите, че идват политиците? Те не падат от небето. Те не минават през мембрана от някаква друга реалност. Те имат американски родители и американски семейства, американски домове, американски училища, американски църкви, американски бизнес и американски университети. И са избрани от американски граждани.

Това е най-доброто, което можем, приятели! Това можем да предложим. Това създава нашата система: влиза боклук и излиза боклук!

Ако имаш егоистични и невежи граждани, ще имаш егоистични и невежи лидери.

Краят на мандата не подобрява нещата, просто ще имате нова порция егоистични и невежи американци.

Така че.. може би не политиците са ужасни. Може би ужасът е около нас. Хората са ужасни!

Ето ви хубав лозунг за кампания: “Хората са ужасни, няма надежда!” Няма надежда. Защото ако вината е само на политиците, тогава къде са всички прекрасни съвестни хора? Къде са всички прекрасни, честни и интелигентни американци, готови да се намесят, да спасят нацията и да я поведат напред?

Нямаме такива хора, всички са в мола, почесват задника си, бъркат си в носа, вадят крадитната си карта и си купуват нови светещи маратонки!

Така че аз реших тази малка дилема за себе си по много лесен начин: в деня на изборите.. оставам вкъщи. Не гласувам. Майната им! Не гласувам. Има 2 причини да не гласувам: първо, защото е безсмислено. Тази страна е купена и продадена преди много време. Те се окалват всеки 4 години и това не значи нищо.

И, второ, не гласувам, защото вярвам, че ако си гласувал, нямаш право да се оплакваш. Хората обичат да го обръщат наобратно. Те казват: “ако не гласуваш, нямаш право да се оплакваш”. Но къде е логиката тук? Ако гласуваш и избереш нечестни и некомпетентни хора и те вземат властта и объркат всичко.. е, ти си отговорен за това, което са направили. Ти си създал проблема, ти си гласувал за тях. От друга страна, аз не съм гласувал, дори не съм напускал дома си в изборния ден и не мога да съм отговорен за това, което са направили тези хора и имам пълно право да се оплаквам колкото си искам от бъркотията, която сте създали и с която аз нямам нищо общо. Знам, че тази година ще има от тези президентски избори, които харесвате толкова много – забавлявайте се, ще бъде много весело. Сигурен съм, че веднага щом изборите свършат, страната ще се подобри незабавно.

Що се отнася до мен, аз ще съм вкъщи, правейки на практика същото като вас. Единствената разлика е, че когато свърша с мастурбацията, ще имам какво да покажа.

9 май 2013 г.

Малките - какво за тях?


Дотук:

  • ГЕРБ - опасност за демокрацията;
  • БСП - не знаем какво е и какво ще бъде.
Какво да кажем за "малките"?

ДПС - партията на Доган и Делян Пеевски. Хора с един принцип: искам да правя пари за себе си. (И тази партия е член на Либералния интернационал, боже, боже...)

Атака - силна в поставянето на проблеми, измислянето на други и решаването им по вълшебен начин (добив на злато). Още едно ЕТ в нашата политика.

РЗС - клоунадата в БГ политиката.

НФСБ (не знаете какво е това? и за Атака не знаехте преди да влезе в парламента) - Атака без харизма.

Горда България - коалиция на мутри, които са в конфликт с ББ.

България на гражданите - симпатична партия, която редовно е обладавана от желание за популизъм ("няма да правим партия", "направихме партия, но няма да правим коалиция"). Излъчват повече кариеризъм, отколкото идеализъм.

ДСБ - малка софийска партия с голямо национално его на лидера си. В партията има доста умни хора, но лидерът успява да се скара с всеки - свой и чужд. В портфолиото си има големи заслуги и големи поразии. Кое от двете да забравим?

Зелените - симпатични неориентирани млади хора. Искат да са десни, а трябва да са леви. (Още една лява партия, която се срамува от това. Защо?)


И.. дотук.

Беден е пазарът..


Следващият пост: дали и за кого да гласуваме!

7 май 2013 г.

А БСП?


БСП има един проблем: иска, но не и стиска да стане модерна лява партия. Иска ли наистина?

Не е сигурно. Защото това означава отказ от дясната политика на тройната коалиция, водена от... Станишев и Орешарски, които сега трябва да ни предложат нова политика.

Модерното ляво трябва да осигури равен възможности, а не равни резултати:

  • да гарантира равен достъп до качествени публични услуги;
  • да гарантира равнопоставеност на малкия човек и малкия бизнес срещу големите корпорации;
  • да гарантира финансиране на държавата от успелите, защото държавата има принос за техния успех.

БСП не може да защити тези прости и разбираеми ценности. Тя дори не копира аргументите на левицата в Европа и по света.

Извинете, но чухте ли един аргумент от страна на БСП в защита на прогресивното облагане?

ОК. Не знаят какво да кажат. Ами.. да превеждат! Чуйте това:



И да направят следващата стъпка. Не можеш да оставиш 10% данък върху печалбата, 5% върху дивидентите, 0,1% върху имотите и 0% върху печалбата от борсови спекулации.

0%, ако създаваш нови работни места - да!

20%, ако активно ползваш европомощи, концесии, лицензи, държавни поръчки.

Но да им давам акъл - късно е!

БСП предлага да реиндустриализира България (добре) като..

  • построи нова АЕЦ при положение, че няма какво да правим тока, който произвеждаме (виж за далаверата с фотоволтаиците предвиждаме.. проверка, ох!)
  • създаде национален (т.е. държавен) инвестиционен фонд без да казва кога и къде това е проработило (при Огнян Дойнов НЕ проработи).

За да съм коректен, разделът за борба с монополите е добър и конкретен (вероятно е писан от друг човек, с друго мислене):

  • ограничаване на монопола при горивата (чрез по-лесен достъп до акцизни складове);
  • при лекарствата (ограничаване на хоризонталната и вертикалната концентрация);
  • в съобщенията, финансовия сектор, търговията;
  • защита срещу едностранна промяна на условията по кредити;
  • въвеждане на "личен фалит".

50/50 продължават идеите в цялата предизборна платформа, но... има едно НО: БСП предварително се отказва от платформата си. Предложението за министър-председател и за програмен кабинет предварително освобождават БСП от всякакви задължения към избирателите си.

А Партията има дълги традиции да не се съобразява с тях.


БСП има да извърви още дълъг път: да приеме модерната лява идеология, стратегия и реторика, да изгради личности, които да я приемат и да са готови да я реализират.

Защото България има, много има нужда от истинска лява партия.


Но няма да я получи на тези избори.


6 май 2013 г.

ББ при Кеворк


ББ беше при Кеворк и каквито ще да са, Кеворк си остава вероятно най-добрият интервюиращ журналист, а ББ - най-комуникативният политик.

Няма да давам оценки на интервюто, има го в нета, преценете дали да го гледате след това кратко представяне:

  1. Псувните на ББ в Банкя са класифицирана информация и затова той няма да ги коментира. Той дори не знае дали са истински (?!) или манипулирани. (Записът е от онзи ден, дето се вика, ама може ли ББ да помни толкова?)
  2. Алексей Петров е отговорен гражданин. (Същият е и шеф на престъпен октопод.)
  3. За подкупването на медиите ББ нищо не знае - правило го е министерството на земеделието.
  4. За подслушването също нищо не знае - но то не е правено от министерството на вътрешните работи, а просто от обикновените служители.
  5. Единственото доказателство, че няма незаконно подслушване е клетвата на Цецо пред ББ. (Това, че 3-ма служители на СДОТО са дали показания пред прокуратурата не важи. Важни са само клетвите пред ББ.)
  6. ББ не управлява, управлява Цветанов, защото той казва на ББ за всеки човек - да, не, да, не. (Не се майтапя - това каза: хората се определят от Цветанов.)
  7. "Аз не съм мнителен, Цветанов подозира всички." (ББ пак пред НоваТВ преди 2 години: "Аз съм мнителен човек и искам да имам контрол." Кога лъже?)
  8. "Вярвам на прокуратурата" и "Няма един прокурор на място" - е това каза в ЕДНО интервю, евалла!
  9. Не обясни защо е освободен Дянков. (Не го питаха и защо маха Николай Младенов.)
"Сега съм никакъв, сега съм гражданин" - така ББ обясни защо се крие от медиите. Не е, защото като обикновен гражданин привиква градски прокурори и разузнаването на доклад.


И накрая.. разбрах, че ББ си има барбекю.

Като Доган.


Ама да не си помислите, че имат нещо общо!

Бойковото е в Банкя, а Догановото - чак в Бояна, нищо общо :-)

Кой е ГЕРБ?


През 2009г. лицата на ГЕРБ изглеждаха така:

  • един от деветте главни икономиста в Световната банка, автор на изследването Doing Business;
  • изпълнителен директор на голяма немска строителна фирма, построила най-големия офис парк в София;
  • изпълнителен директор на голяма българска медийна компания;
  • програмен директор на фондация "Отворено общество" и координатор в Световната банка, основател на Европейския институт;
  • бивш главен секретар на Националната ветеринарно-медицинска служба.
Някак си.. имаше хора с биография - а някои и с добро име.

Днес всички гореизброени са ВЪН.

А кои представят ГЕРБ днес? След 4 години във властта, след селекция от хиляди желаещи европейско развитие на България.. в ГЕРБ останаха само хора БЕЗ БИОГРАФИИ. Никой, ама никой няма никакво постижение преди ГЕРБ да го вкара във властта.

Малко факти:
  • Цветан Цветанов: образование - НСА, учител по физкултура (не, не е майтап), работил цял живот в "Личен състав" на МВР (никога не е бил полицай и не е ловил престъпници);
  • Цецка Цачева: адвокат, съветва на граждански договор плевенска община (не е управлявала никога в живота си и заема 2-рия по ранг пост в държавата);
  • Искра Фидосова: нотариус в Монтана (това е достатъчно, дами и господа, за да ръководи изработването на всички закони);
  • Делян Димитров - дребен общински чиновник в Хасково;
  • Лиляна Павлова - среден чиновник в МРРБ;
  • Владимир Горанов - среден чиновник в МФ;
  • Томислав Дончев - служител на "Отворено общество"-Габрово.
Това са "звездите" - хора без биографии, които дължат всичко на ГЕРБ, т.е. на Цветанов.

Но по-важно: тези хора не са водили никого. Не са вземали никога решения за съдбата на каквато и да е организация. Те в най-добрия случай като при Лиляна Павлова и Томислав Дончев са добри ИЗПЪЛНИТЕЛИ.

А то това се търси в ГЕРБ: кой да изпълнява волята Му.


(Кой е той? Не, не е Борисов.)

5 май 2013 г.

Българският Великден - 2


Днес е Великден, Възкресение. И много ми се иска да припомня думите на един велик човек, Ейбрахам Линкълн, казани на възспоменателното гробище в Гетисбърг:


Ние тържествено заявяваме, че тези покойници не са пожертвали живота си напразно; че тази нация, благословена от Бога, ще изживее ново възраждане на свободата, а управлението на народа, от народа, за народа няма да изчезне от лицето на Земята.

Не е да ни липсват славни покойници на нас, българите. Идеалът на свободата вдъхновяваше Раковски, Каравелов, Левски, Ботев, Бенковски...

Но ни трябва, по думите на Линкълн, "ново възраждане на свободата": свобода, в която спазването на закона ще е висша ценност, и свобода, в която гласуването на закони за народа ще е висша отговорност.

Линкълн разбираше "управлението на народа, от народа, за народа" не като популистко угодничене на всички. Принципите на свободата за него бяха на първо място и той раздели нацията в името на свободата, вкара я в кръвопролитна гражданска война.

От нея страната излезе по-силна от всякога и превърна 20-ти век във Века на Америка и Съединените щати в място, където милиони емигранти можеха да намерят религиозна и политическа свобода, работа и да се заразят от онази светла американска мечта, че всеки може да успее с труд, предприемчивост и упорство.


Днес ние сме пред избори и се чудим дали да гласуваме за човека, повторил думите на Линкълн.. не, не: за човека казал следното:
Аз гледам така да подредя, че на мен да ми е угодно в живота. Така да подредя нещата, че да ми е добре на мен.
И не, не го е казал в частен, незаконно подслушан разговор. Казва го по най-гледаната телевизия...


Ама има ли кой да слуша?

4 май 2013 г.

Ракът "Борисов"


 Накратко:

  • Борисов е симпатичен и деен човек от народа и
  • Борисов е заплаха за демокрацията (и вероятно не го разбира).
Нека най-първо припомня за симпатиите си към Борисов: не произхожда от олигархията, обича директната комуникация и реалните резултати, държи със Запада в световната политика, готов е да признава грешките си (ако това няма да му струва властта).

И всичко това е много добре с едно много голямо "но": Борисов иска властта на всяка цена. Дори с риск да извърши престъпление и разруши демокрацията.

Може би иска властта за доброто на народа, може би я иска просто от мъжкарски инстикт - няма значение. Не трябва да му я даваме, защото той не знае границите на властта.

Да, Борисов не знае много неща. Няма комплекс от това, но наистина е недоучил и фаталното не е в английския му. Фаталното е, че между другото ще ни съсипе.

Фаталното е, че в една записана сутрин, за бившия премиер разбрахме:
  • че контролира градския прокурор на София;
  • има и друга къртица в прокуратурата (която му казва резултата от проверка, поръчана от главния прокурор срещу Цветанов);
  • че разузнаването му докладва (на какво основание?!);
  • че подкупва медиите с европейски пари;
  • че ползва за целта ПРа на ЛукОйл.
И това от един запис!

За един час разбирахме (разбрахме ли?) за цяла незаконна и опасна група.


Най-вероятно тя е по-голяма и по-опасна.

Независимо от целите, които си поставя, тя разрушава демокрацията. "Власт власт възпира" - това е фундаментът на разделението на властите.

Ние имаме една грешка в Конституцията: правителството контролира законодателната власт чрез редене на листи и пропоционална избирателна система. И още една: правителството контролира местната власт, която живее само с пари от централния бюджет.

Ако допуснем правителството да контролира съдебната власт (чрез ВСС), медиите (купувайки ги) и гражданското общество (подслушвайки и компроментирайки).. директно ставаме една путинска България.


Да, не трябва да допускаме и една България на олигархията и монополите, но Борисов не е лекарството.

Той е болестта.


9 април 2013 г.

Етично или икономично?



В наши времена властва мнението, че икономиката има свои (тайнствени) закони и ако искаме богато и хармонично общество трябва да ги следваме, защото "това е положението".

Истината е малко по-различна: икономиката е наука за поведението на хората. И като такава тя се подчинява първо на законите на човешките взаимоотношения, които са обект на философски обсъждания от хилядолетия. (Да, икономиката е част от философията.)

Но нека се върнем към истинската наука, която прави експерименти и разсъждава СЛЕД като види данните (идеолозите разсъждават без данни).

Експериментът "Ултиматум". Ръководителят на експеримента К. дава задача на П. и Р. да разпределят 100 лева по следния начин: П. предлага на Р. определена сума като Р. решава дали ще я приеме. Ако я приеме - парите се разпределят по предложения начин. Ако не я приеме - никой не получава пари.

Икономическата теория твърди, че П. трябва да предложи на Р. 1 лев. (Нужни са били десетилетия да се стисне до този.. тъп извод. Раздадени са и Нобелови награди.) Р. трябвало да приеме, защото си повишава благосъстоянието, а П. трябвало да предложи толкова, защото така си максимизира благосъстоянието.

Да, ама не!

1. Повечето хора НЕ предлагат 1 лев или подобно. Предлагат 40-50 лева.
2. Повечето хора НЕ приемат оферта под 30 лева.

Последното икономистите определят като "нерационално поведение".


МОЛЯ?

Призовавам всички коментиращи икономика да разберат, че хората ИЗИСКВАТ справедливост. Впрочем и маймуните (с тях също е правен подобен експеримент).

Да, вероятно, ако Р. има гладни деца ще приеме не 30, ами 20, 10, дори в крайна ситуация 3 лева. Но това не означава, че приема ситуацията за справедлива.

ТО ЕСТ

Наличието на определен икономически факт не го прави справедлив.


Ама ще кажете, това са експерименти. Какви са тия К., П. и Р.? 

Може би това са клиентът, предприемачът и работникът. Парите винаги идват от клиента. И ако предприемачът и работникът не се съгласят по плана на първия, никой няма да получи парите на клиента.

И не, обществото не приема разпределение 2:1 за справедливо. И да, понякога разпределението е 9:1 - в САЩ 90% от икономическия ръст се "усвоява" от 1% от населението.

Но.. "няма лошо ... стига по-бедните да стават по-богати" (К.Павлов). Нека свикнат и приемат своя 1 лев.

Аа, ето и 5 лева социални помощи. Кажи, кажи едно благодаря де!

18 март 2013 г.

..и безплатно покажет кино :)



Днес ставам на 41. Много, малко – това е положението :)

Мисля да празнувам в голяма компания. И всички сте поканени.

Но първо си пуснете песента на крокодила Гена, най-хубавата песен за рождения ден на най-добрия крокодил в света.

Как да не заобичаш рождените дни като чуеш това:
Прилетит вдруг волшебник
В голубом вертолете
И бесплатно покажет кино.
С днем рожденья поздравит
И, наверно, оставит
Мне в подарок пятьсот "эскимо".

И.. като слушах песента (заедно с малката ми дъщеря, много я харесва) си помислих.. ами аз, аз съм станал тоя вълшебник. Мога да отида с малката синя кола, да заведа децата на кино и да им подаря сладолед. Да, дори да са 500 сладоледа.

И така реших да празнувам: каня всички на кино, да гледаме 3D версията на Таласъми ООД от 17 часа в Арена Запад. В 16 часа ще се съберем в клубчето на фондация Дечица отсреща. Те първи харесаха идеята да отидем на кино :)

Ще има сладолед за всички!


И още една песен. в която се пее: 
лучшее, конечно, впереди! 
(има субтитри за по-младите :)

13 март 2013 г.

Министър да съм, мамо!



Сигурно вече усетихте, че президентът сформира един кабинет на “вторите”: все заместници на някого били - началници, ама все не до там.

Случаят с подуправителя на БНБ Калин Христов е различен: неговото назначение е ачик-ачик незаконно. Грубо и съзнателно нарушение на закона, защото и президент, и министър ЗНАЯТ за нарушението на закона.

На 22.02. (колко отдавна беше това!) БНБ публикува следното кратко прессъобщение:

По повод появилите се спекулации с името на управителя на БНБ Иван Искров като възможна номинация за служебен министър-председател обръщаме внимание върху следното:
Управителят няма право да заема такъв тип длъжности съгласно изрична забрана в чл. 12, ал. 5 от Закона за БНБ.Всяко предположение, различно от това законово изискване, не отговаря на истината.Горният принцип изцяло важи и за подуправителите на БНБ


Няма какво да се обяснява: защо е така (защото е важно БНБ да е независима от правителството), защо излизане в отпуск няма значение (законът не дава такава “опция”), какъв опасен прецедент създава това (представете си министърът на финансите да е шеф на БНБ или министърът на вътрешните работи – шеф на Върховния касационен съд).

Достатъчно е да кажа: според този прецедент Иван Искров може да излезе в неплатен отпуск и да стане изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка за.. 3 месеца.


Нямат ли нужда хората?

27 февруари 2013 г.

Кой кого храни?


Миналият понеделник правителството плати 850 000 000 лв. на зърнопроизводителите, оставяйки държават 3 дни без лев.

При кого отидоха парите? По думите на Мирослав Найденов: "3.4% усвояват 80% от средствата". Казано по-ясно: 2-3000 фирми си делят едни 700 000 000 лв., които се дават уж в помощ на 80 000 земеделски стопани.

Ето така се изгражда олигархия. На снимката виждате Светлозар Дичевски, който ще получи над 20 000 000 лв. субсидия.

После: защо тълпата гори европейското знаме?

Защото, напомням, субсидиите се дават с идеята да подпомогнат малките фермери, да не допуснат обезлюдяване на селата, да създадат заетост.

Нищо подобно не става у нас. Даваме парите на зърномилионерите и ще даваме още: субсидиите ще продължат да нарастват. 60% от парите, които ще получим от ЕС, са за земеделие: по над милиард едро на година.

Има ли друг начин?

Има. Да даваме субсидии на производства, които са трудоемки (т.е. да създаваме заетост след като загубихме 500 000 работни места по време на кризата), а не машиноемки (т.е. да внасяме скъпи трактори и комбайни от чужбина). Казано по-ясно: да субсидираме прекрасното българско зеленчукопроизводство - да си спомним вкуса на българските домати и краставици, да субсидираме малки и еко оранжерии, да финансираме животновъдството в малки стопанства, да финансираме пряката връзка между производител и потребител през интернет и пр., и пр.

Фирми с 350 000 000 лв. оборот като тази на г-н Дичевски ще има. Но те не се нуждаят от помощта на държавата. Достатъчно е да не им пречи.

Можем да помогнем на хиляди, не - на стотици хиляди.

26 февруари 2013 г.

За народа, брате..


Днес един наш "ентелигент" и ИТ гуру (той се описва скромно като "widely recognized as an expert, geek, and visionary") написа в блога си:
"Изглежда, че късопаметните ми съна-родници са позабравили Конституцията".
Ох, късопаметните ние!

Добре, че имаме такива водачи! Разбра се, че исканията на протестиращите не стават (в разгромяването им се включи цялата прогресивна общественост). Посмяхме се на врачанската конституция - настоящата е къде по-добре, само дето не подлежи на поправка.

Сега е време да утихнем и да чуем умните: какво измислиха те? Какво предлагат да се прави? Как да се направи? Как да се решават проблемите на хората? 

Защото хората имат сериозни проблеми, нали?

Да чуем най-първо цитирания ентелигент:

"Става дума за елементарни неща, като например да изискваме от избраните от нас хора да гледат общата работата, а не личния си интерес! Не е много сложно, в други страни, дори не с такива модерни Конституции като нашата, това се случва."
Как не се бяхме сетили! Гениално!

Е как да ги накараме тез политици да забравят за личния си интерес? Как да ги накараме, щом законите за конфликт на интереси, разкриване на състоянието, организирането на обществени поръчки и пр. не действат?
"Ние трябва да ги гоним така, както империалистът гони хлебарката в кухнята, за да нямат нито миг спокойствие. Трябва да следим всяко действие на избраниците ни, да им звъним по телефоните и да им пускаме SMS-и, да поддържаме натиска ежедневно, за да нямат време за далавери. Само тогава можем да се надяваме, че нещата полека-лека ще почнат да се оправят."
Хлъц! Това ли е? Това? Това ли измисли?

Да пускаме SMS-и, за да нямат време за далавери? А време за работа ще имат ли?


Но да не забравяне: говорим за човек високо интелигентен, от сой, визионер, шеф на президентски съвети, международни организации и прочие, и прочие. Ние сме просто "късопаметни сънародници".

Елит ли е, чу-до! 

24 февруари 2013 г.

"Бесен съм и повече не мога да търпя!"



За всички мои интелектуалстващи читатели: това е призив на (лудия? бесния? искрения?) водещ от "Телевизионна мрежа" към всички американци: да си отворят прозореца и да го извикат. Когато четох книгата през 80-те никой в БГ не смееше да вика такива неща, още по-малко публично, а пък по телевизията - абсурд.

Хубава книга, време е да я прочета пак.

Време е да я прочетат всички, които с недоумение наблюдават протестите през новия си iPhone. "Ама те какво искат? Конституцията няма да им реши проблема?! По-малко депутати - смешно! Национализация - абсурд!" И т.н.

Да, нелепи предложения. А какви са Вашите?

Протестиращите се въртят объркани и притиснати от времето - какво да правим с тока, системата, законите, Народното събрание, служебния кабинет. Имат една седмица за всичко.

Най-лесно е да стоим отстрани и да се подсмихваме колко неопитни са гладните, неуспелите, изоставените. Както БСП гледаше на опозицията през 1989-та.

Да чухте нещо разумно от знаещите, успелите, туитващите? Например:

  • Можем ли да свалим частично ДДС-то на електроенергията (както направихме за тези, които имат пари да почиват на море и планина);
  • Приемаме ли доклада на Института за енергиен мениджмънт (т.е. независимите експерти), че "в България домакинствата с целеви енергийни помощи са 200 000, а от енергийна защита се нуждаят четири пъти повече."
  • Защо не се прави нищо за действително саниране (не върви санирането, ако не знаете) - треперим над няколко десетки милиона субсидии, а прибираме от хората милиарди.
  • Защо не се прави нищо за газификацията, сакън да не намаже Сашо Дончев.
  • Страшно ли е да раздадем по една-две енергоспестяващи крушки на бедните?
  • Кога ще въведем разсрочено през годината плащане на тока, както правят топлофикациите?
Саниране, газификация, разсрочване, ДДС, енергийни помощи - тези неща могат да намалят тежестта върху хората 2-3-4 пъти. Някои могат да станат бързо (ДДС, енергийни помощи), други по-бавно. Някои влияят на всички в нужда, други само на част от хората.

Но са реални стъпки.

Елитът обаче се интересува от неговите си неща: кой ще вземе властта, къде ще почиваме (лек спор има: дали да се строи или не), руски или американски капитали искаме в енергетиката и прочие възвишености.

А хората викат:


Бесни сме и повече не можем да търпим!