За плоския данък .. или против?

Плоският данък върху доходите е една интересна и дългогодишна измама.

Забравил съм как министър Петър Димитров се реши и успя да го прокара. Оттогава той е част от финансовата митология на България.

Мит 1. Плоският данък привлича инвеститори.

Плоският данък няма отношение към инвеститорите. Те са приятно изненадани от 10%-ния данък върху печалбата и 5%-ния данък върху дивидентите.
Данъкът върху доходите на физическите лица не ги касае почти никак.


Мит 2. Плоският данък прави облагането по-справедливо.

Е, тук няма ясно решение. Въпрос на морално чувство.
Редно ли е жената с 240 лв. заплата да плаща 10% данък, колкото плаща (в проценти) и мениджърът с месечен доход от 5 000 лв.
Изобщо промяната на данъка представляваше огромен трансфер на доход от тези с доход до 400 лв. месечно към хората с високи доходи. Интересно би било министерство на финансите да сметне колко пари са спестени на богатите и колко са иззети от бедните с въвеждането на плоския данък.


Мит 3. Плоският данък ще увеличи богатите, които ще го плащат.

Хубаво комсомолско обещание, но дано никой не проверява дали се спазва.

Наскоро писах за 100-кратния ръст на милионерите в България.

Защо обаче това не се случи нито през 2008г., нито през 2009г.?
Защото 10% са си 10%. Когато не си свикнал да плащаш - не плащаш. Причината за ръста на облагане за 2010г. не е някакво внезапно осъзнаване, а в растящия контрол и риск в случай на "залавяне".


Да, плоският данък ме облагодетелства. Мен и много мои познати и приятели.

Това обаче не го прави по-морален или икономически смислен.

Впрочем, Милтън Фридман, Валери Найденов и Юлиан Вучков (е как без него!) са съгласни с мен :-)