25 март 2011 г.

Малкият човек в големите новини



Малкият човек .. Стефан от село Кортен. Чуйте историята му.

Той е на 28г., живее сам на село. Родителите му са починали преди няколко години. Няма близки. Искал е стане полицай, но не е успял. Работи като охранител в Нова Загора - оня малък градец, който магистралата подмина и постави накрая на света.

Няма книжка, пътува със селския автобус до работа и усеща как всички пътища пред него се затварят. „Мен кое момиче ще ме вземе.”

Момиче няма, има заем от … 1000 лева. За да смени дограма и измаже къщата. С 1000 лева. Не му стигнали и една стена стои на тухла. И тук не успял.



В селото няма човек, който да каже лоша дума за Стефан: лъчезарен и усмихнат, работно момче, честен и справедлив, никога с никой не се е карал, много спокоен, добър човек.

Имал си е работа (с добра заплата „за региона”, казват колегите му – колко е това? 400? 500 лева?), имал и къща. Е, книжка и кола, и момиче – няма.

Но най-вече няма перспектива. Запитайте се: кое е най-далечното място, което е посетил? Стара Загора? Дали е пазарувал в мола или само хляб и салам от селския магазин? Дали вечер е пийвал ракийка и все е заспивал преди края на Шоуто на Слави?

Много е лесно да се седиш в София, да четеш Айн Ранд и да обясняваш как съдбата е в ръцете на хората. В ръцете на хората понякога са просто … пистолет и 50 патрона, "демократично" образование и културата на село край малък град.

Какво да направиш от това?

И обир не става.

Не е Стефан човек за обири – може да стреля и толкоз. Прострелва човек. И вика линейка. Тя пристига на 10-тата минута (!).

Психологът от МВР: "Ясно е, че Стефан не е престъпник. Той е човек, на който цял живот са му се случвали неудачи. Стефан е живял с чувството, че все се проваля, че нещата, които иска, не се случват. Той е развил чувството, че е човек втора ръка, това че е оставен от биологичните си родители е основен фактор за този комплекс. Той е бил разстроен не от това, че са го скъсали на изпита, а от отношението на изпитващия към него".

Човек втора ръка … колко са те? Колко милиона са те?

Не всички са осиновени, без семейства, с пистолет в ръка. Не всички ще прекрачат границата, след която … влизаш в големите новини.

Милионите ще останат незабелязани и без перспектива.

23 март 2011 г.

Статистика на едно изчезващо влияние



1, 1, 1, 1, 2, 1, 2, 2, 1, 2, 4, 1, 1, 1, 2, 1, 1, 2, 2, 1, 1, 1, 1, 2, 1, 1, 2, 1, 1, 1, 2, 2, 1, 2, 3, 2, 2, 2, 1, 2, 2, 3, 2, 2, 1, 1, 2, 1, 1, 2, 2, 1, 1, 1, 1, 3, 1, 1, 2, 1, 3, 1, 1, 2, 2, 1, 2, 1, 2, 2, 2, 1, 3, 2, 1, 1, 3, 1, 1, 1, 2, 2, 2, 1.

Чета за "100-те най-влиятелни жени в България" и тази поредица ми се появи в главата.

Броят на децата на влиятелните жени. Пропускам учтиво тези без деца .. и пак си правя една статистика - средно 1,5.

2, което за едно поколение става 1,5 - със 25% по-малко. За 5 поколения става 4 пъти по-малко.

Т.е. за един век наследниците, гените и културата на влиятелните ще намалеят 4 пъти. Ще дойде времето на незначителните, дребните и губещите.

Ще дойде? Или дойде?

Подкрепете конкуренцията по-силно!



Писах по-рано за нуждата от конкуренция между олигополите и за някои практики на банките, които имат нужда от регулиране.

Кратък ъпдейт (каква прекрасна българска дума :-) по темата.

Депутатът от ГЕРБ, Диан Червенкондев, леко се разколебава и вече говори, че обещетението при развалянето на ипотечен кредит може да не е до 1%, а да е 2%. Както е тръгнало да не стане 5%!

Вносителите на законопроектът заслужават подкрепата на обществото и ви призовавам да им драснете един кратък мейл с примерен текст:
"Уважаеми господа, подкрепям Вашия законопроект за ограничаване на обезщетението при предсрочно погасяване на ипотечен кредит до 1% от погасената сума. Това ще създаде условия за конкуренция между банките в полза на обществото! С уважение, име и адрес."

Електронните адреси на вносителите са:
stefan.gospodinov@parliament.bg
dian.chervenkondev@parliament.bg
evgeni.stoev@parliament.bg

Направете тази малка стъпка още сега! Тези хора имат нужда от нашата подкрепа!

Имаме и някаква добра новина, която (неочаквано) идва от Комисията за финансов надзор. Заместник-председателят Борислав Богоев предлага хората, които теглят кредит над 30 х.лв. сами да избират застрахователя си по полица "Живот".

Предложението е малко объркано:
- защо само за застраховките "Живот"?
- защо не се включват застраховките на имущество?
- какво значение има стойността на кредита?

Но! Мисленето е в правилна посока.
Повече конкуренция.

В момента банките автоматично застраховат клиентите си или ги принуждават да сключат определена застраховка. Щеше да е чудесно, ако тази застраховка беше най-изгодна за клиента. Позволете ми да се усъмня, че е така.

Във всички случаи това ограничава конкуренцията и пречи на пазара да се развива.

Затова: нека конкуренцията започне сега!

(и изпратете мейла, за който ви помолих. копи/пейст за 30 секунди. хайде!)

21 март 2011 г.

Приказката "Сухишвили"


В едно царство, в едно господарство … всички мъже били смели орли, а жените – красиви принцеси … Така започва и продължава приказката, която разказва Националният балет на Грузия „Сухишвили”.

Посещението на този балет (балет? танцова експлозия по-скоро) беше може би най-оригиналният подарък за рождения ми ден. Благодаря, П.

И макар че имах високи очаквания и бях донякъде подготвен .. реалността надмина всичко. Защото това, което видяхме, беше от друга реалност - много по-близо до "Властелинът на пръстените" с неговите принцове, елфи и чудеса, отколкото всяко нещо, което съм виждал наживо.

Феноменални движения - бързина в краката недостъпна за разбиране (вижте размазването в горната снимка), феноменални скокове (как се отскача на 1м нагоре и се пада пак на върха на пръстите само, за да отскочиш пак?), вихрени завъртания на колене и .. много други неща, които са само детайл в цялото излъчване. Едни невероятни, горди, смели и силни мъже, красиви, фини и изпълнени с достойнство жени.

Хайде да не бъда прекалено сериозен - тук за пръв път видях истински мъже да танцуват на пръсти. И да засенчат жените :-)
Момчета, и в танцуването, и в готвенето сме по-добри!



За съжаление, снимките и видеата, които намерих, разкриват едва 5% от въздействието на грузинските рицари. Много ми се искаше да видите, но опитайте се да си представите сцената на зала 1 с двайсетина ножа забити в нея (всеки по 30-40 см) и танцуващите около тях мъже. Представихте ли си го? Не съм фен на насилието, но усетих, наистина усетих защо такъв мъж носи нож и сабя със себе си.

Да, имаше и танц със саби. Невероятно темпо, много опасно (танцьорите се въртят около оста си и повече време са с гръб към чуждите оръжия) и пълно с искри. Да, на сцената хвърчаха искри съвсем буквално! За да си представите темпото нека припомня класическия "Танц със саби" на Хачатурян (ок, арменец).



Какво пропускам? Много неща.
Грузинските жени - принцеси. Да ги видите как се движат - гладко, все едно лебеди се плъзгат по водата.



Великолепните костюми!
Изключителен синхрон с цялата идея на спектакъла, оригинални и стилни.



(Искам подобна дреха, но светлосива, с дълъг разрязан ръкав. Кой ще ми я ушие?)

Оркестърът остана някак накрая, но също беше класа.

Накрая .. накрая един клип и един съвет: когато можете не пропускайте да се насладите на приказката "Сухишвили"!

20 март 2011 г.

Смърт!



Бесят се хората .. 60-годишен мъж и 53-годишната му съпруга от Враца се обесиха в дома си. Повикали синовете си и оставили бележка "Търси ни на тавана".

Това за мен е голямата българска новина на седмицата.

Обикновените трудови хора се бесят. "Необикновените" се смеят и забавляват.

"Необикновените" Иван и Андрей много се забавляваха когато четоха статията в своето шоу. Не била жизнерадостна новината.
После проведоха жизнерадостен разговор с Румен Петков кой от тримата пие най-много. Ами да, жизнерадостно и жизнеутвърждаващо трябва да се говори.

Докато хората се бесят.
Не от депресия и не заради лошото време, а заради нас.

Семейство Йорданови. Познавате ли ги?

Отзивчиви, добри и работливи. Съпругът се пенсионира и открива малка квартална бакалия в ламаринена барачка. Жена му е известна като много добър счетоводител и има малка счетоводна фирма.

"Винаги готови да помогнат на човек, закъсал финансово. Така беше, докато те самите не закъсаха", "Горди хора, не споделяха много проблемите си, но всички виждахме, че нещата при тях тръгнаха надолу", това споделят съседите.

Всичко е наред до миналата година. Казват, че им трябвали пари, за да избегне сина им голямата присъда (убил човек в катастрофа). Дано не е вярно. Сумите, които дължат, са или за хонорари на адвокати-кръвопийци или за подкуп на магистрати.

Лесно е обикновеният човек да попадне в клопка - нито има опитът, нито връзките, за да се справи с различни ситуации, засягащи живота, закона и парите. Това няма да се промени.

Това, което трябва да променим, е шансът, който му даваме да продължи напред.

Иначе казано, трябва ни закон за личния фалит. Закон за живот след финансовия храх.
Той е нужен още вчера на обикновения човек. Хитрецът, състоятелният или професионалистът ще се оправят някак.

Много отдавна се погрижихме за фалита за фирмите, време е да помислим за хората.

Защото те се бесят - във Враца, ден преди това в Пампорово, а утре .. утре може да бъде съседа ви или ваш близък?

Псевдозагриженост по Фандъковски



Ден след отмяната на презонирането на София (което обсъдихме не веднъж, а два пъти), Фандъкова отмени и приетите промени в синята зона.

"В тези тежки времена, в които цените непрекъснато се вдигат, не трябва и общината да натоварва хората с допълнителни плащания", мотивира се Й.Ф.

Кои са тези хора, Данче? За кого говорим?

Щастливците са:
- собствениците на имоти в Бояна, Драгалевци и Симеоново;
- собствениците на автомобили, които щъкат през деня в центъра.

А какво направихме
- за БЕДНИТЕ;
- за тези, които нямат апартамент;
- за тези, които нямат автомобил?

Що за лицемерие е да твърдиш, че пазиш от кризата ИМАЩИТЕ и да забравиш за НЯМАЩИТЕ?

Състезанието по глупост, лицемерие и популизъм започна. Идват избори.

16 март 2011 г.

Стъклен дом - избрано



В този блог май рядко се говори за забавление.

Едно приятно забавление е "Стъклен дом" - наистина най-добрият (популярният?) БГ сериал от "На всеки километър" насам. Без много говорене, няколко избрани сцени от последния епизод:

















За следващия път обещавам малко Бойко Кръстанов (Дани) - много е добър.

А това хареса ли ви?

15 март 2011 г.

Данъчно и яростно



Развихря се яростен данъчен популизъм и некомпетентност.

Няма да давам много примери. Стига статията на Генка Маркова в 24 часа: "По-големи сметки трябва да се плащат за нормални и чисти улици."

Много хубаво звучи, нали? Дали е и вярно?

"Дали, дали, ама надали" се пееше в една песен.

Истината е много проста - предложението на мустакатия чичко (Минко Герджиков, а не Тодор Батков :-) е Дружба-2 да плаща като Дружба-1, Бояна и Драгалевци - като Хиподрума и Гео Милев, Младост-4 като Младост-3.

Никой не излезе и не каза защо Дружба-2, Бояна, Драгалевци, Младост-4 трябва да плащат данък сгради като във вилна зона, където няма постоянен градски транспорт, няма училища и улиците са от кал и чакъл.

Ако някой не е разбрал, това са основните харчове на общината за една територия:
- улици (вкл. Околовръстно шосе, Симеоновско шосе, Пътен възел до Бизнес парка, в скоро бъдеще - кръстовище на 2 нива на Лъвов мост - нарочно споменавам само "засегнатите" райони);
- училища (да не изреждам, има навсякъде в "засегнатите" райони);
- редовен градски транспорт (отново навсякъде).

Генка, затова плащаме данък сгради. И плащаме адски малко (обратно, плащаме много за такса смет).

Трябва да си или много нагъл, или много тъп, за да искаш срещу 20 евро годишно - това е данъкът на двустаен апартамент в Дружба-2 - да искаш да ти мият и улиците. Не познавам Генка и не знам кое от двете е тя. И като говорим за 50% увеличение на този данък за колко пари говорим?
За 20лв., за 2-3лв. месечно от собственици на апартаменти за 50-100 х.лв. Ама за 2лв. месечно искаме да ни мият улиците.

O sancta simplicitas! О, Генка!

Не, Генка, нямам никакво желание да субсидирам Бояна, Драгалевци и Симеоново! Смятам за несправедливо да делим Дружба-2 от Дружба-1 и Младост-4 от Младост-3. Смятам за извънредно нагло хората от Банишора да плащат 12 години незаконно нисък данък и вместо доволно да се усмихват под мустак, защото никой не им го търси, да негодуват, че вече трябва да плащат колкото трябва!

Който плаща зле, плаща 2 пъти!

Прочее, данък сгради трябва да се повиши 5 пъти.

14 март 2011 г.

Поздравления, Пол!



Имам предвид Пол Кругман, който е обявен за най-добър блогър сред икономистите. Колега, един вид :-)

Кругман е Нобелов лауреат по икономика, професор в Принстън и автор в Ню Йорк Таймс. На техния сайт поддържа и своя блог The Conscience of a Liberal.

Либерал - това според политическата координатна ос в САЩ означава да си част от левицата, демократите. В икономически смисъл - да си кейнсианец и прогресист.
Ежедневните бележки на Кругман в блога и в медиите вбесяват десницата, включително (представете си!) нашите "десни" икономисти, момчетата около ИПИ.

За тях Кругман е марксист, не е наясно какво приказва (Г.Ангелов), автор е на най-слабия икономически текст (Й.Матеев, сега гл.редактор на Forbes за България), със застарели теории и т.н. А той си остава просто един от най-влиятелните икономисти, либерали и представители на левицата в света. Мога да се цитирам няколко класации ..

Прочетох 2-те негови книги преведени на български и следя блога му.
Несъмнено той е човекът (заедно с Джоузеф Стиглиц, който някак .. не е така свадлив :-), който ми повлия да видя много неща по различен начин, да се вгледам в живота на обикновения човек и да си представя по друг начин ролята на държавата.

Препоръчвам ви го горещо.

Умен човек, има какво да каже. Не като мен :-)

13 март 2011 г.

Подкрепете конкуренцията



Според 79 % от българите кабинетът не се грижи за обикновените хора.

А има какво да направи.
Да разбива монополните пазари и стимулира конкуренцията на олигополните.

Не знаехте какво е олигопол?
Това е когато пазарът се доминира от няколко големи участника. Запомнете го, олигополът е нормалното състояние на повечето пазари във времето на модерния капитализъм. 2-5 производителя държат 80-99% пазарен дял: в търговията с електроника, производството на паста за зъби или доставката на кабелна телевизия.

В тази връзка е притеснително заглавието Наказателните лихви за бизнеса и ипотеките може да не отпаднат.

Знаете за масовата практика за практически забранително рефинансиране на ипотечните кредити у нас: ако вземеш такъв заем, за да намалиш разходите си, ще трябва да платиш обикновено 5% върху целия заем.
Това не е редно!

Този процент за потребителските кредити с променлива лихва вече беше ограничен на 1%. А с променлива лихва са на практика всички ипотечни кредити в България. И сега при повишаване на лихвата от страна на банката си силно затруднен да защитиш правата си.

Разбира се, предложението не устройва банките. Тяхната асоциация има отрицателно становище по предложението. Нормално.
Не ми е ясно обаче какъв обществен интерес защитават Министерство на финансите и Българска народна банка като се обявяват против предложението. Надявам се не излизат с плоския аргумент "отношенията между банките и кредитополучателите се договарят свободно между тях".

Тези аргументи щяха да са валидни, ако нямахме олигопол и нямахме съмнително съгласие между банките за таксата при рефинансиране на кредита. (Къде е Комисията за защита на конкуренцията?)

Таксите за прекратяване на договорите с различни олигополни доставчици трябва сериозно да се ограничат, за да се стимулира конкуренцията:
- става въпрос за банките;
- става въпрос за телеком/интернет/кабелна телевизия;
- някой ден - за енергоразпределителните дружества;
- става въпрос за всякакви други дългосрочни абонаментни договори (за играта на телефона ви, ако щете).

Дългосрочните договори трябва да изключват автоматично продължаване със същия срок, а да стават безсрочни, и трябва да имат ограничена такса за прекратяване след определен срок.

В крайна сметка това е добре за обществото - ще се изисква по-добро обслужване на клиентите, иновации, поощряване на лоялните клиенти от страна на банките.
Може да доживеем да видим и в България 30-годишна ипотека с фиксирана лихва!

При олигополен пазар регулациите са способни на подобни постижения, които пазарът не може да постигне. Спомнете си забележителния успех, с който разходите за роуминг бяха намалени с пъти (за съжаление само в ЕС), беше въведена преносимостта на номерата, намалени бяха цените на разговорите между различни оператори.
Всичко това стана при силна въпротива на всички или повечето участници на пазара - имам предвид бизнес участници - и при пълната подкрепа на обществото. И регулаторът не сбърка.

Нека го направи и този път!

12 март 2011 г.

Глад!



Цените на храните са се повишили с 40%! Усетихте ли го?

Честно казано, аз го разбрах от медиите. Слава богу, преминал съм етапа, когато храната от магазина е била 30-50% от бюджета ми. Но това не означава, че не забелязвам онези 1-2 милиона мои съграждани, които понасят този удар ежедневно - на закуска, обяд и вечеря.

Едно изследване на Алфа рисърч от миналия месец показа, че за 80% от населението ръстът на цените на храните е от най-голямо значение, включително за оценката на кабинета.
Коригирам се - говоря за съдбата не на 1-2, а 5-6 милиона мои съграждани. От общо 7.

Говоря .. много хора говорят по този повод, но ми прави впечатление .. липсата на всякакво състрадание и емпатия у повечето "експерти". Предпочитат да коментират глобалната тема, да се критикува Мирослав Найденов, да се обяснява, че проблемът не е в цените, а в доходите. Но не и да предложат конкретни решения (в това отношение най-голям е грехът на нашите десни - политици и икономисти).

Прави ми впечатление и мълчанието на НСИ, който трябва да излезе и да каже простичко нещо такова:
- за най-бедните 1 милион души ръстът на цените предизвика обедняване с 20% за една година;
- за следващите 1 милион души - с 15%;
- за следващите 1 милион души - с 10%.

Това ги принуждава все по-често да вземат заеми при лихва от 3-5% месечно, да съкратят "разходите" си за облекло, образование, да намалят количеството и качеството на храната. Да деградират социално.

Нека да видим и чуем тези хора по телевизията.
Тези хора са били наши съседи и са наши роднини, повярвайте ми.

Тогава ще разберем, че трябва да действаме. Да, да действаме без да разрушим капиталистическата система и дори без да успеем да отстраним изцяло ценовия шок. Но да покажем съчувствие и далновидност:

- съчувствие, защото това общество постепенно губи усещането си, че сме едно цяло;
- далновидност, защото не искаме отчаяни от мизерията си милиони гласоподаватели.

После се чудим защо имало популистки и крайни партии. Ние си го правим.

Обществото не може да функционира демократично и да се развива ускорено, ако голяма част от нас мислят не за образованието, а за изхранването на децата си.
Приемете, че искам да помогна на бедните от чисто егоистични съображения.

Защото гладът беше докаран от други умни експерти. Най-голямо и дългосрочно влияние върху цените на храните оказват т.нар. биогорива.

1. Биогоривата не са био. Те са агрогорива. (Нито производството, нито използването им имат доказан екологичен ефект.)
2. Произвеждат се от рапица, слънчоглед, захарна тръстика и какво ли не. Важното е, че заемат все по-големи площи. С високите цени на петрола това е изгодно.
3. Респективно, производството на традиционни храни намалява. Това се усеща особено силно в година със слаба реколта, но проблемът се задълбочава всяка година.

Биогоривата са поредния пример, че свободният пазар е чудесен механизъм за развитие на икономиката и правене на пари. Но в неговите уравнения липсват човешкия живот и права, достойнството и оцеляването на хората.

Затова трябва да се погрижим ние:
- като намалим огромните косвени данъци (ДДС 20%) върху основни храни (хляб, млечни продукти, варива);
- като раздадем на бедните за ползване поземлени участъци край малките градове;
- като предвидим хранителни субсидии и разкрием повече кухни за бедни;
- като ускорим административните процедури за изграждане на дискаунт магазини;
- като поемем някои разходи на бедните платими на ютилити компаниите;
- като даваме повече стипендии за деца, които учат в друго населено място;
- като дадем по 3 енергоспестяващи крушки на всяко бедно семейство.

Това се сетих ей така, на прима виста. Някои от предложенията не струват пари и са дългосрочни решения (всъщност мисля, че дискаунт магазините правят за бедните колкото 3 правителства не са направили). Последните 2 предложения се борят едновременно с няколко обществени проблема:

- как да изпратим детето от селото и малкия град в "истинска" гимназия или техникум (само ежедневният транспорт или квартира са огромен разход за обикновения човек);
- как да повишим енергийната ефективност (дори скъпите крушки да се препродадат , ефектът за енергетиката си остава).

Изобщо .. на някой трябва да му пука.

ОК, аз не разбирам. Да чуем Красен Станчев какво ще каже.

Да приватизираме гладът? Вече е направено!

11 март 2011 г.

Данъчно



Чета информация за "повишения" данък сгради в София. Повишен, повишен, колко да е повишен?

Данък сгради, скъпи читатали, в София е 1,50-2 лв./кв.м. (в Люлин, Надежда, и Овча купел дори по-ниско). И моля да не се бърка с такса смет, която е в пъти по-голяма - целта на такса смет е да се финансират дейностите по чистотата.

Целта е данък сгради е да се финансират всички други дейности на общината - капиталови разходи (улиците, ремонтите на общинските сгради), образование, субсидии за транспорта и т.н.

Нека за момент не обсъждаме ефективността на разходите. Да, тя е ниска, много ниска.

Да помислим за приходите.
2 лв./кв.м. данък за центъра, където цените са 1000-2000 евро/кв.м.

Една десета - една двадесета част от процента! Това данък върху имуществото ли е?

Нека ви дам аналогия - имате апартамент за 100 000 евро и отделяте 50-100 евро годишно за поддръжката му - режийни, ремонти, преобзавеждане. Звучи абсурдно, нали?

Ами подобна грижа отделяме за нашия град. Като граждани.
А който плаща зле, плаща двойно.

Липсата на адекватно финансиране води до общински дефицит, който се покрива от държавна субсидия, която се дава от политиците в правителството и се влияе от политически фактори. Станишев да дава на Борисов - мъка.
Влияе се и от структурата на държавния бюджет, а той се пълни от косвени данъци (т.е. от обикновените люде).

Данък сгради е поредният пример за крайно несправедливо разпределения на данъчната тежест - незначителни данъци върху богатството (0,1%) и големи върху обикновения човек (20% ДДС).

Казано по-просто предложението ми е:
- 5-кратно повишение на данък сгради;
- 10-кратно повишение на данъка за собственост над 1 млн.лв.;
- намаление на ДДС на храните.

А защо на храните? Ще разкажем в някой следващ епизод ... :-)

10 март 2011 г.

Космо прави чудеса!



Хей, прибирам се адски доволен и бързам да споделя!

Направих 35 коктейла и си струваше!

Тази вечер в София и Варна се проведе традиционния ни осмомартенски кулинарен базар. Идеята: който желае приготвя храни или напитки и ги продава на колегите. Парите отиват за сираците.

В София събрахме 1500лв. и се забавлявахме много. Хапнахме още по-добре :-)

Срам, не срам, реших да участвам и да направя коктейл - Космополитън (да, за него ми трябваше прословутия сок от червена боровинка).

Началото беше нервно и катастрофално:
- закъснях, а търговията беше започнала;
- продуктите ги нямаше;
- не бях ползвал шейкъра и залях най-добрия си клиент :-)

Пепи, поклон, че не си развали настроението нито за секунда!

Искам да благодаря на всички:
- на Петя, която ми обясни всичко за коктейла;
- на Мария и Павел, които ми бяха верни асистенти;
- на всички 32 души, които си купиха коктейл от тотален аматьор;
- на конкуренцията, която си заслужи по един безплатен Космо!

Ох, и на Деси, която не успя да ме предпази от грешки :-)

Благодаря ви, обещавам повече следващия път!


И няма да изпръскам никого! Поне не и с умисъл :-)

7 март 2011 г.

Боровинчено



Сокът от червената боровинка прави животът различен!

Той се използва в коктейла Космополитън. Коктейлът играе важна роля в сериала "Сексът и градът". А сериалът от своя страна "възпитава" цяло едно поколение млади жени. (Млади, млади, колко ще са млади, че да гледат "Сексът и градът" :-)

Но не ми е поводът за сериалите! Обещавам, но някой друг път.

Темата ми е малките букви и какво се случва, когато разбереш истината.

Ето какво се случи .. Купувам предосмомартенски сок от червени боровинки и забелязвам, че струва .. 5 лв. литъра. Rauch. Моля? Не е ли малко скъпо? Не съм ли в евтин магазин все пак?

Отивам в друг магазин, намирам Pfanner за 3лв. и доволно отнасям 2 литра към касата. Икономиката икономична - дело на всеки! :-)

И в този момент последва фаталната грешка! За пръв път се загледах в дребния текст за съдържанието на натуралния сок. Той се оказа "натурален": съдържа 30% плод, но ябълка, червена боровинка и арония като боровинката е само 10% от съдържанието.

10% .. Не съм специалист, но не се ли нарича това "сок със следи от червена боровинка"? :-)

И не че сокът не е вкусен, Pfanner - честна компания или че е фатално, ако Космополитън се направи със сок от касис .. просто .. едно лошо чувство остава.

Истината боли, приятели. Когато си вярвал .. е по-добре да не знаеш.

Блажени бедните духом, защото ..


А Rauch, да не забравим да похвалим Rauch!
Там боровинката е .. 20%! :-)

6 март 2011 г.

Прошка



Днес е Сирни заговезни. Хубав празник.

Карнавален ден (в Рио със самба, при нас с кукери). Последният блажен ден преди постите. Хапнете баница със сирене и масло, халва и .. не забравяйте да поискате прошка.

Простете, мои мили читатели, простете, че ви бъркам главите с моите мисли и звуча малко мрачен понякога. То е от времето - но идва пролет ...

Простете и онези прегрешения, които не съм забелязъл или бързо съм забравил без да поискам прошка.

Простете за всичко!


И не съм лингвист, но не забравяйте, че на английски прощавам е forgive - забрави. Забравете лошото, не го трупайте в сърцето си, ами го облекчете като простите.

И накрая, нали е празник, една песен за прошката (нищо, че в нея не успяват да я дадат, случва се и това, но човек помъдрява с времето :-)

Пожелавам на всеки такава къща!
На мъжете - такива коли (или такава жена?)
На музикантите - такъв роял.
А за мен .. за мен е шейкърът, не ви ли казах?

5 март 2011 г.

Насилието



Насилието е навсякъде около нас. Излиза от тъмните ъгли на предградията и влиза с бойна стъпка в НДК. Народният дворец на .. културата.

Културата на насилието.

Насилието вече не ни прави впечатление. Кой ще забележи тези кратки новини само от днешния брой на "24 часа":

- 51-годишна готвачка наръга с нож приятеля си.
- 26-годишна майка пребила 3-годишното си дете. Момчето е със счупен крак и хематом във великотърновската реанимация.
- 20-годишна шофьорка помете 3 коли в Стара Загора - с 2,52 промила алкохол в кръвта още в 15:50ч през деня.

Да, избрах само насилието причинено от жени. Можете ли да си представите списъка, ако включваше деянията на мъжете им.

Насилието ..

Чуйте как се преподава в учебника по пеене за 3-ти клас (!):

Отдолу иде джип "Мицубиши" -
със яка броня, с прозорци скришни.
Всички по пътя той изпреваря.
- Но на кого е? Кой ли го кара?
- Вълчо го кара. Свири и гази!


Гази, мило дете!

4 март 2011 г.

За плоския данък .. или против?



Плоският данък върху доходите е една интересна и дългогодишна измама.

Забравил съм как министър Петър Димитров се реши и успя да го прокара. Оттогава той е част от финансовата митология на България.

Мит 1. Плоският данък привлича инвеститори.

Плоският данък няма отношение към инвеститорите. Те са приятно изненадани от 10%-ния данък върху печалбата и 5%-ния данък върху дивидентите.
Данъкът върху доходите на физическите лица не ги касае почти никак.


Мит 2. Плоският данък прави облагането по-справедливо.

Е, тук няма ясно решение. Въпрос на морално чувство.
Редно ли е жената с 240 лв. заплата да плаща 10% данък, колкото плаща (в проценти) и мениджърът с месечен доход от 5 000 лв.
Изобщо промяната на данъка представляваше огромен трансфер на доход от тези с доход до 400 лв. месечно към хората с високи доходи. Интересно би било министерство на финансите да сметне колко пари са спестени на богатите и колко са иззети от бедните с въвеждането на плоския данък.


Мит 3. Плоският данък ще увеличи богатите, които ще го плащат.

Хубаво комсомолско обещание, но дано никой не проверява дали се спазва.

Наскоро писах за 100-кратния ръст на милионерите в България.

Защо обаче това не се случи нито през 2008г., нито през 2009г.?
Защото 10% са си 10%. Когато не си свикнал да плащаш - не плащаш. Причината за ръста на облагане за 2010г. не е някакво внезапно осъзнаване, а в растящия контрол и риск в случай на "залавяне".


Да, плоският данък ме облагодетелства. Мен и много мои познати и приятели.

Това обаче не го прави по-морален или икономически смислен.

Впрочем, Милтън Фридман, Валери Найденов и Юлиан Вучков (е как без него!) са съгласни с мен :-)

3 март 2011 г.

Началото на края



Какво празнуваме днес?

Началото на края на България.

Една от най-древните държави в света изгасва. Изгасва бавно и полека, както много държави и империи преди нея.

7 100 000 души е населението. Лека, полека ще стане 5-6 милиона докато съм жив (надявам се?) Официална прогноза на НСИ.

Половината от 15-годишните са функционално неграмотни и демонстрират много по-слабо развитие на умения и компетентности за практическо решаване на проблемни ситуации. Т.е. няма да се оправят в живота добре. Половината.
Сред ромите пълната неграмотност достига 30% в някои общини. Какво ще "работят" тези хора след края на строителния бум?

В добрия вариант ще минат на социални помощи.
Съмнявам се.

Все повече богати българи заживяват в чужбина със семейството си: Иво Прокопиев, Петър Манджуков и т.н.
На кого ни оставят? Хм, Красимир Маринов - Маргина също мислел да живее в Испания след края на делата срещу него.

И не ме разбирайте погрешно - предстоят ни 10-20 спокойни години: държавният дълг е минимален, бюджетът под контрол, усвоените европейски субсидии ще се увеличават. Ще си останем най-бедни в Европа и това ще донесе още инвестиции. Ще се родят малко повече деца и добрите училища в България от 5 ще станат 15.

Но генерално нещата отиват на зле. Не сме си подсигурили бъдещето.

Амбициите ще се срещнат с възможностите ни и крахът - в епохата на европейска България - ни е сигурен.

Изтичането на мозъци и млади тела ще се ускори. Не забравяйте - скоро ще паднат всички ограничения за работа в Германия, Франция, Великобритания.
Езиковата - и емоционалната - бариери за емигриране ще стават все по-ниски.

И България тихичко ще колабира: демографски, финансово, духовно.

Впрочем ние вече фалирахме духовно. Чалга поколението е на 10-15 години от сформиране на правителство.

Финансово няма да удържим. Пенсионният фонд вече фалира - половината му пари идват от бюджета, а не от осигурителни вноски. Постепенно ще фалира и бюджетът с увеличаването на дела на възрастното и болно население.

Демографски .. не е проблемът да сме 5-6 милиона (ултрабогатата Норвегия няма 5).
Проблемът е в качеството на човешкия материал и бъдещата логична емиграция на свестните и можещите.


И така .. нека празнуваме .. докато можем.

2 март 2011 г.

Демокрация на лицемерието



Познавате ли този мъж? Това е най-популярният политик в Германия: Карл-Теодор цу Гутенберг.
По-точно: беше най-популярният политик. И беше разглеждан като потенциален наследник на канцлера Ангела Меркел.

Вчера той подаде оставка след медиен и парламентарен натиск, защото се оказва, че е плагиатствал при написването на докторската си дисертация. Някога. Толкова някога, че никой не си прави труда да споменава колко отдавна преди.
Никой дума не обелва за качествата му и действията му като министър.

Министърът просто бе хванат в лъжа, не си призна и никой не му прости.

Защо се случва това?

Защото живеем във времена на върховно състезание по лицемерие.

Обществото иска да бъде управлявано от ангели небесни и рови активно, за да намери мръсното им бельо - колкото и далеч то да е от конкретните им задължения:

- С кого прави секс Клинтън?
- С кого е имал фирма Борисов?
- Как е написал дисертацията си Гутенберг?

И това помага ли? Прави ли демокрацията по-действена, ако пропускаме въпроси като:

- Има ли паралелно семейство Митеран?
- Как са спечелили парите си семейство Кенеди?
- Кой пише речите на Обама?

Не.
Просто .. демокрацията стана жертва на консуматорското обществото. Пазарът победи в журналистиката и на публиката се дава това, което иска: зрелища.

А търсенето веднага коригира предлагането. Търсите идеалните политици? Ние ще ви ги осигурим!
Почва се полиране на биографии, на реч, на позиции, на действия - за да не се направи грешка. Всички политици трябва да са гладки, ама гладки, без никакви ръбове (вижте политиците в Америка и Великобритания - по-добре пън, отколкото ръб!)

Другото политическо решение е южното: контрол над медиите. От позиция на собственик (Берлускони) или бомбардировач с SMSи (Борисов).

Но каквото поискало, такова се обадило.

Когато обществото (според мен по-просто: медиите) изгаря на клада свестните, не трябва да се сърди, че ще го управляват нищожните.

1 март 2011 г.

Левски-ЦСКА - урок за .. HRи



Аз от футбол не разбирам. Дори мачът бях пропуснал, видях репортаж за вандалските изпълнения. С 2 дни закъснение разбрах и резултата:

- ЦСКА бие с 3:2 ли, 3:1 ли. Нещо такова.

Моля?? ЦСКА бие? Кое е това ЦСКА?

- дето са му изгонили публиката;
- дето му бавят заплатите;
- дето все му вземат лиценза;
- дето ще му вземат и стадиона;
- дето бият играчите и
- дето собственици са му Праховеца и Гърнето.

Това ЦСКА бие Левски на Герена убедително?
Леле, майко, вече ми стана интересно.

Каква е историята?

Искам да спестя много неща, които научих:

- за заяжданията на Батков („Какво друго да очаквам освен победа… с лекота”);
- за надувките на Гара Дембеле ("Гара обеща три гола и стриптийз в дербито с ЦСКА");
- за забавяния на заплати в ЦСКА дни преди дербито и т.н.;
- за това как играта на Левски се крепи на двама .. чужденци (единият от Франция с малийски произход, а другият е от Македония и с БГ паспорт; дано не ме чуят националистите).

Истината според мен се крие в този коментар на novsport:

Всичко това се дължи на младия и амбициран Милен Радуканов [треньор на ЦСКА], както и на помощникът му Светльо Петров, които не само, че разучиха добре Левски и избраха правилната тактика, ами и бяха нахъсали своите, така че те да оставят сърцата си на терена. Радуканов и Петров направиха от едни апатични и разглезени доскоро футболисти истински воини, готови да умрат на терена в името на ЦСКА.




И това е урокът за HR & CEO:
проблемът не е в хората и не е в силната конкуренция, и дори не е в парите. Проблемът - и предизвикателството - е как да изкараш 120% от хората.

Първо, да знаеш какво правиш отнапред (да избереш правилната тактика).
Второ, да вдъхнеш дух в хората си и да ги мотивираш за лъвски скок напред.
Трето, да ги водиш във всеки момент на битката и да си до тях, до тъч линията.

Парите .. наистина не правят хората.
Футболистите на ЦСКА не получават 3 пъти повече от тези на Левски. Нито са 3 пъти по-талантливи.

Те се биха 3 пъти по-силно.
До кръв. Това го можеха и в Левски, нали?