Правителството загуби битката при Москва

Тази аналогия ми се върти тези дни в главата ..

Правителството загуби като заложи на бърза и тотална победа: да балансира бюджета, да влезем в чакалнята на еврозоната и да излезем от кризата. Всичко това за по-малко от година със добаваката запазване на висок рейтинг и стабилна подкрепа в парламента.
Този блицкриг не се получи. Магията от изборите не проработи в борба с жестоките реалности на икономиката.



Засега нищо фатално. Повярвайте, дори дефицит от 10%, отлагане на еврото с 4-5 години и продължаваща криза не са фатални.
Фатално е тяхното непризнаване.

Правителството премина в стратегическа отбрана. Първият голям неуспех няма как да не препишем на Дянков. Икономическият фланг поддаде, независимо от успехите на силовия фронт и дългосрочните намерения за инвестиции (засега само в магистрали), подкрепени с еврофондове за всички.

Правителството се отбранява. И не от Синята коалиция. А от общественото мнение, което стихна и вече само мълчаливо подкрепя като шанс на критиките да се чуят.
Борисов е все още много силен и без алтернатива, но му се налага да вдига залога и размахва заплахата на предсрочни избори - стъпка в неизвестното, която никой не иска да направи.

Нека се върнем малко назад и си спомним изборът на правителството. Не бяхте ли очаровани да видите в него Симеон Дянков (тогава човекът - Световна банка), Николай Младенов (безспорно интелигентен и в час), Росен Плевналиев (успешен и признат авторитет в бранша, със западен маниер на мислене, ако щете), та дори Трайчо Трайков (непознат, но от голяма западна компания)?

Бласясът на някои от имената днес е помрачен. Големите реформи трябваше да се правят от кого? От Тотю Младенов и Божидар Нанев - и двамата синдикални "лидери", т.е. класически хора на статуквото. И в добавка Сергей Игнатов. Добър човек, но си човърка нещо във висшето образование - това разбира, това го мъчи, това си прави. А не е там проблемът.

Проблемът е:
- Че няма деца, а пенсионери - бол. Днес раждат се с 40% по-малко деца отпреди 30-40г. Няма да има кой да плати за нашите пенсии, ако запазим условията на пенсиониране.
- Че всяка година плащаме повече за здраве. 12% годишно нарастват бюджетните разходи, а личните - още по-бързо. Още 10 такива години и ще стане страшно.
- Че базисното образование става рядкост. България е с най-бърз спад в изследванията за познания по четене и математика. Най-бърз спад в света.

На този фон пътят до морето .. ами не е проблем, повярвайте ми.
Същото се отнася и до енергетиката - инвеститори за там има бол. Ролята на държавата е да ги подреди в редичка и да следи да си спазват реда.

В този ред на мисли .. необходима е промяна. Подсилване на строя.

Не знам какво е мислил Борисов с назначаването на новия министър на здравеопазването, но това засега изглежда най-лошия му ход от много време насам. (Имаше риск и с Тотю Младенов, но много рано му се каза да не се обажда.)

Има ли Борисов до себе си свой Ерих фон Манщайн? Или всички са Гьобелсовци?
Не знам.

Усещам обаче как общественото мнение напрегнато следи движенията на фигурите .. идва ли Сталинград? Или разумът ще надделее и лидерът с неочакван ход ще излезе по-предвидлив от всички?