Майка на 62

Русенска лекарка на 62г. роди близнаци.

Използвана е донорска яйцеклетка. Вторият опит за забременяване в плевенска болница е бил успешен. Децата са родени преждевременно на 30-тата седмица: 500 и 900 грама. Живи. Има голям риск за тях.

Майката е добре.

Това са шокиращите факти.
Въпросът е .. може ли обществото ни да го позволи.

От една страна се казва "това е нейно право" (не знам защо не се добавя "естествено").
От друга - децата се обричат.

Нека си кажа и моето мнение:

- Никой не трябва да се меси в желанието на жената да има или няма деца.

- Единствената грижа на обществото е каква е опасността за децата: здравословна, психологическа и социална.

- Единственият механизъм е чрез регулиране на раждането е чрез процедурите "ин винтро".

Заради последния въпрос (въпросът "как" винаги трябва да върви с въпроса "какво") регулирането на раждаемостта на малолетни, наркомани, болни и т.н. на практика не е решим с регулаторни средства. Влияние може да има само чрез промяна на настроенията в съответната социална среда. Циганските родители да искат да не се отделят от момиченцата си, например.

Относно желанието на жената .. нека го има. Ако Господ е милостив и зачене и роди по чудо, всички ще бъдем до нея. В този щастлив и тежък момент.

Но когато ние, хората си играем на Господ .. може би първо трябва да седнем и да помислим.

- Шансът за нормална бременност на 62г. .. никой не знае какъв е, но не ще да е много голям. Опасността за децата, да не оцелеят или да получат трайни увреждания, е много голям.
- Много се говори как децата ни се отглеждат от баби. Да, така е. Но майката и бащата ги има. Такива деца не са обременени от липса на семейна среда, напротив: те имат по-богата семейна среда. Аз самият съм роден след смъртта на двамата ми дядовци и една баба. Това ми липсва и до днес.
- А тези деца, дано са живи и здрави, няма да имат дядо и баба. Те няма да имат и баща. Майката е напълно самотна. Това ни кара да виждаме голям егоизъм в нейното решение.
- Животът на децата в такова нетипично семейство няма да е лесен. Те са дамгосани да бъдат различни. Моля ви се, тяхното раждане се отрича от половината общество! Как ще бъдат третирани след 5-10-15г.? Какво ще чуят от децата на тяхната възраст?
- И най-после .. смъртта. Тези деца се раждат след една смърт. Тази на бащата на родилката. Тя се е грижила за него до края. Кой ще грижи за нея? Малките й дечица?

Много е грозно да се правят такива сметки. Аз не съм млад и още нямам деца.
Но човек трябва да е отговорен пред децата си.

В действията на тази жена виждам всичко - любов, смелост, жертвоготовност - освен отговорност.

Бог да им е на помощ!