Изборите във Великобритания .. карат ме да мисля ..
Малко факти, ако не ги следите:
- никоя партия няма да има мнозинство;
- либералдемократите (третата партия) има 23% от гласовете, но само 8% от депутатските места;
- никой не знае какво точно следва: като политика и формиране на правителството.
Всъщност какво странно има?
Тази ситуация сме виждали в Италия (с десетилетия), при предните избори в Германия, в България - също. Тройната коалиция реши (?) проблема.
Но Великобритания е нещо друго (впрочем наистина не става въпрос за Англия, там консерваторите печелят доста приятно мнозинство).
Избирателната система, древна и много проста - избран е кандидатът с най-много гласове, без да се прави втори тур - дава преимущество на водещата партия. Така тя има силно мнозинство и може да провежда политиката, с която е спечелила изборите.
Коалициите са редки и кратки. Политиците не могат да се извинят с "партньорите" си. (То и нашите не могат, а не го бяха разбрали нито НДСВ, нито БСП.)
Какво следва?
Либералдемократите искат да се въведе пропорционална система на гласуване. При сегашното разпределение (35-40:30:20-25:10%) шансът за еднопартийно правителство рязко намалява.
Това е много лошо.
Нека да обясня първо какво е разликата между еднопартийно правителство и еднопартийна система. При еднопартийно правителство опозицията е силна и остра, защото знае, че ще дойде нейният шанс и че няма да има нужда да се "сдружава" с противниците си. Разкрива всичките им недъзи - това ще й спечели изборите и това ще държи новата власт популярна в първата година.
Една система основана на постоянни коалиции от различен вид размива границите между партиите. Всички стават еднакви, защото прилагат подобна политика в различните си комбинации. Консенсусна, но нерешителна; спокойна, но мудна; и най-важно: в резултат на политически договаряния, а не на народния вот.
Загубата на вяра в демокрацията е неизбежна.
Еднопартийната система е нещо съвсем друго. Просто я споменах, защото все още много интелигентни хора в България преписват минусите на еднопартийната система на еднопартийното управление.
(Казано по-ясно: нека Борисов управлява решително и силно. Единственото, което му е забранено да ограничава правото ни да го сменим на следващите избори.)
Но да се върнем на Великобритания. Какво следва?
Е, не знам. Най-вероятно правителство, водено от консерваторите в коалиция с либералдемократите.
Не се въздържам обаче да не дам съвет на Дейвид Камерон:
- никакъв компромис с избирателната система;
- предложение за референдум на тази тема, за да се успокоят либералдемократите;
- хм, и вече е време да се променят границите на избирателните райони.
Ще видим ли референдум във Великобритания?
Истересни дни идват ..
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Ето и интересната карта на изборните резултати:
ОтговорИзтриванеhttp://news.bbc.co.uk/nol/shared/election2010/results/default.stm
Простичко обяснено: големите градове зa LAB, провинцията за CON - това си е разделение от времето на класовата борба. (В България ролята на консервативна партия се играя от БСП.)
Още нещо важно: лейбъристите печелят и на места като Уелс и Шотландия, с много голям държавен сектор. Гледах по ВВС как на места в Уелс 70% от заетостта е свързана с държавния сектор.
Северна Ирландия си живее съвсем отделен политически живот. Имат си други теми и разделения.