30 април 2010 г.

Психология и народопсихология

Чували ли сте термина "вътрешна или външна локация на контрол"? Не? Сега ще ви обясня, просто е и интересно.

Локацията на контрола е психологически термин и отразява личностната вяра дали външни или вътрешни фактори причиняват успеха или неуспеха в живота на човека.
Положителните резултати, успехите в живота си човек обикновено приписва на себе си, на вътрешни фактори. Отрицателните резултати, науспехите човек приписва .. и ето тук е голямото разделение: част от хората ги приписват на вътрешни фактори, на фактори, на които те могат да влияят, но част от хората приписват неуспеха си на външни фактори, на които те не могат да влияят.

Нека дам пример. На интервю за постъпване на работа често питам кандидатите какви са причините за напускане на последното им работно място.
Едни от тях отговарят: "не можеше да се работи с шефа, той е странен", т.е. причината е в шефа, навън от мен. Имаме външна локация на контрола върху случващото се с нас.
Други казват: "аз не можах да се разбера с шефа и да се пригодя към странностите му; затова и не можехме да работим заедно", т.е. причината е в мен, аз не успях да постигна разбирателство. Аз контролирам какво се случава с мен за добро или лошо. Вътрешна локация на контрол.

Какво общо има това с народопсихологията?
Когато едно изследване посочва, че 86% от българите са с външна локация на контрол, това се превръща в национална черта. Тя кара общественият дебат да е съсредоточен върху темите: как правителството ще се справи с кризата (а не как моята фирма ще се справи с нея), дали европейците ще отпуснат пари (а не дали ще ги заслужим), кога ще започнат да отпускат кредити (а не дали ще привлека капитал за начинанието си) и т.н.

Написах всъщност този пост провокиран от един известен български бизнесмен, който пред надписа "My success" изговори ето какво:
- Банките ни преследваха до 2008г. да ни дават кредити, на всякакви условия, на всяка цена. По този начин те пренебрегнаха разумните граници на риска и създадоха впечатления у мениджърите за поемане на риск, които се оказаха критични. С това си поведение банките предизвикаха кризата.

Представяте ли си го? Банките преследват и принуждават бизнесмените да вземат кредити.  Някак между другото се подписват договори, ама кой ти гледа. Мениджърите са заблудени! Иначе щяха да направят преценка на риска, ама нали едни впечатления имаше ..

Още:
- Сега банките тръгнаха обратно да събират дълговете си и то по един невероятно агресивен и груб начин. Те искат допълнителни обезпечения!

Банките искат да се спазват договорите, измама!

И още:
- Този бизнесплан, който е направила фирмата е до голяма степен заради банките. Да им покажем какво ще бъде развитието, какво очакваме като парични потоци и продажби. И колко пари още са ни необходими, за да вложим в нови стоки, за да можем да поддържаме планираните продажби. Сега да видим дали някоя банка ще се реши да ни финансира.

Да, така е. Ако няма да искаме кредити, нямаше да правим бизнесплан. За какво ни е да помислим какво ще бъде развитието, какви ще са паричните потоци и продажбите!
Ние нямахме никаква идея, че ще дойде тази криза, какво остава да предвидим нещо друго!

И накрая поантата на бизнесмена:
- Бизнесът това е държавата. Във всъщност това е България!

Да наистина, това е България!

Нещастна България ..

Няма коментари:

Публикуване на коментар