Страхът ражда глупост

Събрали се транспортните министри на ЕС и какво измислили? Че ще спазват 3 принципа при реакцията към кризата със самолетните полети над Европа:
- никакви компромиси със сигурността;
- всички решения ще се вземат въз основа на научни наблюдения и експертен анализ;
- необходима е повече европейска координация за намиране на решения.

Ето заради такива решения смятам Европейския съюз за грозно, тъпо и бюрократично същество!

Какво казват министрите:
- Ние нямаме волята да поемаме рискове. Предпочитаме 7 милиона да са засегнати от кризата, отколкото 70 от нашите решения.
- Ние не се чувстваме политици, а изпълнители на подбрано и безотговорно експертно мнение.
- Каквото и решение да вземем, във своята страна ние ще можем да прехвърлим отговорността върху колегите си от другите европейски страни.

Хитро бюрократично извъртане: няма да направя нищо, защото не зависи от мен, а ако направя нещо, отговорността е на друг.

Вижте .. страхът от непоемането на рисковете е общ проблем на демократичните общества, където авторитетът на политиците е подкопан (т.е. навсякъде). Политиците не смеят да вземат смели решения, да накърнят нечий интерес, да поемат риск.

Да не правиш компромис със сигурността означава да създадеш проблем на милиони.

Какво ще направите, господа министри, ако научните свидетелства покажат, че вулканът бълва прах с месеци? Какво??! Ще седите около масата и ще се надявате някой друг да поеме отговорност и да каже:

- Налице е риск, за който науката няма достатъчно данни. Информацията за рисковете е противоречива. Нямаме достатъчно опит, за да вземем ясно решение, тъй като подобно явление не се е случвало в самолетната ера.
- Трябва да разрешим частично полетите при спазване на определени мерки за намаляване на риска. Това обаче няма да го избегне, тъй като не го познаваме добре.
- Всеки от пътниците трябва да бъде добре запознат с поемането на риск и затова, че правителствата не могат да го посъветват какво решение да вземе. Решението за пътуване трябва да е индивидуално и информирано. Същото се отнася и за екипажите на полетите.

Това е.

Ще има риск. Може да има жертви. Както има ежедневно в каква ли не област.

Рискът е част от животът. И той, животът, трябва да продължи.

Без да ни пречат политиците.