[Нямам какво да добавя към прекрасната статия на В.Найденов за 24 часа]
ОНЗИ ден президентът Плевнелиев рапортува пред американската бизнес телевизия CNBC как преди 2 години българските власти са въвели плосък данък от 10 процента за хората и компаниите, с което България се е превърнала в щастливата Аркадия, остров на стабилността насред бушуващата европейска криза.http://www.cnbc.com/id/49148959
Открийте грешката. Давам ви 30 секунди и първият получава 200 лева.
Не, грешката не е в това "преди две години", тъй като на политиците им е позволено да придърпват леко чергата на истината. Иначе няма да са политици. Грешката е в избора на аудиторията. Ако някой политик реши да се хвали с плосък данък от 10 процента пред американския зрител, трябва задължително да избере Fox News, ултрадясната телевизия на Мърдок. Там водещите щяха да скочат, да вдигнат българския президент на ръце и да го подхвърлят във въздуха с викове "ура", като че ли е треньор на току-що спечелил Шампионската лига отбор. Клипчето с челния български опит щеше да се завърти поне 100 пъти в ефира, а Мит Ромни и вицекандидатът Пол Райън щяха да споменават България във всяка предизборна реч. За тях примерът на България щеше да е като глътка вода в пустинята Сахара.
Уви, тази възможност вече е изпусната. Погрешно продуктово позициониране. Изпуснахме златен шанс да превърнем държавицата ни в знаме на републиканците и духовен център на световните работодатели. Напоследък китайските роби, които произвеждат айфоните и айпадите, взеха да протестират и да стачкуват. Шефовете на "Епъл" щяха да видят Плевнелиев, да чуят за "вибриращия IT сектор", да скъсат договора с китайския "Фокском" и веднага да потърсят български партньор.
Но пък да хвалиш плоския данък в CNBC е все едно да вкараш прасе в джамия.
Първата реакция на водещия беше: "Това не ми звучи честно... това просто не е честно!" Другият водещ веднага заби въпроса: "А какво е разпределението на доходите в България?".
Правилният отговор е, че България е държавата с най-високата степен на неравенство в Европа. Или поне е в челната тройка. За щастие, г-н Плевнелиев по принцип не глези журналистите с преки отговори на конкретни въпроси, иначе нямаше да стане президент, нали така? Обичам да го слушам, тъй като той ме връща към онова унесено състояние от младостта, което можеше да се постигне само на комсомолски събрания. Какво да правя, като съм си рожба на соца.
Уви, телевизиите от фамилията NBC все още се опитват да бъдат неутрални и обективни по един старомоден начин, което в днешно време означава, че те са твърдо зад Демократическата партия. Според проучванията около 70 на сто от американците искат по-високи данъци за богатите. В момента в най-капиталистическата държава има прогресивно облагане на доходите с 6 различни степени, като най-високата ставка е 35 на сто. Предполага се, че Обама би я вдигнал на около 55 на сто, стига да можеше - и телевизията CNBC едва ли би го разпънала на кръст.
В републиканския лагер пък предлагат да свалят горната ставка до 25 на сто, запазвайки все пак прогресивното облагане. В най-капиталистическата държава на света това се смята за долната граница на обществено приемливото. По-ниско би докарало революция. Единственият републикански президентски кандидат, който предложи нещо подобно на българската данъчна система, бе Хърман Кейн. Той отпадна от надпреварата още на ранен етап и напоследък се подвизава по телевизиите в ново амплоа - клоун.
Откогато остана без Кейн, американската крайна десница просто копнее за човек, който да й нашепва за 10 процента плосък данък без да се превръща в клоун. И на това отгоре да работи като президент, па макар и български. Можеше ли президентът Плевнелиев да си уреди изява пред Fox News? Фасулска работа. Трябваше само да поиска приятелска услуга от Института по пазарна икономика, който е нещо като филиал на либертарианския институт Кейто (Катон). Този институт е под егидата на братята Коук, а те в момента са в свещен съюз с Рупърт Мърдок. На такава препоръка никой не може да откаже. Ние сме рекламното лице на дясната американска мечта.
Като оставим настрана фаталната грешка в позиционирането, мен лично не ме дразни творческото отношение на г-н Плевнелиев към фактите и числата. Безработицата в България била около 8 на сто преди ГЕРБ да поеме кормилото, поради кризата скочила до 11 на сто, но сега намалявала по посока на 9 на сто? Доколкото си спомням, през 2009 още бе под 6 на сто, а според последните данни от Националния статистически институт е 12,3 и се е увеличила с 1,1 на сто за една година.
Но голата българска истина не е политически коректна за онази аудитория, тъй като в момента американците са много сърдити заради 8,1 на сто официална безработица. Ако чуят, че плоският данък може да им докара още 4 процента, челният опит на България направо отива на кино. А ако пък научат, че реалната безработица у нас е поне 30 на сто, че стотици хиляди работни места изчезват, че 90 на сто от младежите мечтаят да се спасят в чужбина - край на дясната идея. Един български президент не може да си позволи да прави комунистическа пропаганда в Америка.
"Промяната е възможна в рамките на 3,5 години и България е добър пример за това" - завърши президентът Плевнелиев своя рапорт пред CNBC. Аз доколкото знам, през последните 3,5 години България официално е в депресия. Президентът Плевнелиев, разбира се, е невинен - той с нищо не е допринесъл за трагичния бизнес цикъл. Но пък като рапортува така възторжено пред Чичо Сам, той поема отговорността за депресията върху своите плещи.
Това е благородна, джентълменска постъпка. Свалям му шапка.
Открийте грешката. Давам ви 30 секунди и първият получава 200 лева.
Не, грешката не е в това "преди две години", тъй като на политиците им е позволено да придърпват леко чергата на истината. Иначе няма да са политици. Грешката е в избора на аудиторията. Ако някой политик реши да се хвали с плосък данък от 10 процента пред американския зрител, трябва задължително да избере Fox News, ултрадясната телевизия на Мърдок. Там водещите щяха да скочат, да вдигнат българския президент на ръце и да го подхвърлят във въздуха с викове "ура", като че ли е треньор на току-що спечелил Шампионската лига отбор. Клипчето с челния български опит щеше да се завърти поне 100 пъти в ефира, а Мит Ромни и вицекандидатът Пол Райън щяха да споменават България във всяка предизборна реч. За тях примерът на България щеше да е като глътка вода в пустинята Сахара.
Уви, тази възможност вече е изпусната. Погрешно продуктово позициониране. Изпуснахме златен шанс да превърнем държавицата ни в знаме на републиканците и духовен център на световните работодатели. Напоследък китайските роби, които произвеждат айфоните и айпадите, взеха да протестират и да стачкуват. Шефовете на "Епъл" щяха да видят Плевнелиев, да чуят за "вибриращия IT сектор", да скъсат договора с китайския "Фокском" и веднага да потърсят български партньор.
Но пък да хвалиш плоския данък в CNBC е все едно да вкараш прасе в джамия.
Първата реакция на водещия беше: "Това не ми звучи честно... това просто не е честно!" Другият водещ веднага заби въпроса: "А какво е разпределението на доходите в България?".
Правилният отговор е, че България е държавата с най-високата степен на неравенство в Европа. Или поне е в челната тройка. За щастие, г-н Плевнелиев по принцип не глези журналистите с преки отговори на конкретни въпроси, иначе нямаше да стане президент, нали така? Обичам да го слушам, тъй като той ме връща към онова унесено състояние от младостта, което можеше да се постигне само на комсомолски събрания. Какво да правя, като съм си рожба на соца.
Уви, телевизиите от фамилията NBC все още се опитват да бъдат неутрални и обективни по един старомоден начин, което в днешно време означава, че те са твърдо зад Демократическата партия. Според проучванията около 70 на сто от американците искат по-високи данъци за богатите. В момента в най-капиталистическата държава има прогресивно облагане на доходите с 6 различни степени, като най-високата ставка е 35 на сто. Предполага се, че Обама би я вдигнал на около 55 на сто, стига да можеше - и телевизията CNBC едва ли би го разпънала на кръст.
В републиканския лагер пък предлагат да свалят горната ставка до 25 на сто, запазвайки все пак прогресивното облагане. В най-капиталистическата държава на света това се смята за долната граница на обществено приемливото. По-ниско би докарало революция. Единственият републикански президентски кандидат, който предложи нещо подобно на българската данъчна система, бе Хърман Кейн. Той отпадна от надпреварата още на ранен етап и напоследък се подвизава по телевизиите в ново амплоа - клоун.
Откогато остана без Кейн, американската крайна десница просто копнее за човек, който да й нашепва за 10 процента плосък данък без да се превръща в клоун. И на това отгоре да работи като президент, па макар и български. Можеше ли президентът Плевнелиев да си уреди изява пред Fox News? Фасулска работа. Трябваше само да поиска приятелска услуга от Института по пазарна икономика, който е нещо като филиал на либертарианския институт Кейто (Катон). Този институт е под егидата на братята Коук, а те в момента са в свещен съюз с Рупърт Мърдок. На такава препоръка никой не може да откаже. Ние сме рекламното лице на дясната американска мечта.
Като оставим настрана фаталната грешка в позиционирането, мен лично не ме дразни творческото отношение на г-н Плевнелиев към фактите и числата. Безработицата в България била около 8 на сто преди ГЕРБ да поеме кормилото, поради кризата скочила до 11 на сто, но сега намалявала по посока на 9 на сто? Доколкото си спомням, през 2009 още бе под 6 на сто, а според последните данни от Националния статистически институт е 12,3 и се е увеличила с 1,1 на сто за една година.
Но голата българска истина не е политически коректна за онази аудитория, тъй като в момента американците са много сърдити заради 8,1 на сто официална безработица. Ако чуят, че плоският данък може да им докара още 4 процента, челният опит на България направо отива на кино. А ако пък научат, че реалната безработица у нас е поне 30 на сто, че стотици хиляди работни места изчезват, че 90 на сто от младежите мечтаят да се спасят в чужбина - край на дясната идея. Един български президент не може да си позволи да прави комунистическа пропаганда в Америка.
"Промяната е възможна в рамките на 3,5 години и България е добър пример за това" - завърши президентът Плевнелиев своя рапорт пред CNBC. Аз доколкото знам, през последните 3,5 години България официално е в депресия. Президентът Плевнелиев, разбира се, е невинен - той с нищо не е допринесъл за трагичния бизнес цикъл. Но пък като рапортува така възторжено пред Чичо Сам, той поема отговорността за депресията върху своите плещи.
Това е благородна, джентълменска постъпка. Свалям му шапка.
Ето данните от евростат: http://lazyfairyecon.tumblr.com/image/32467095800
ОтговорИзтриване+ това неравенството много рязко е скочило през 2005та (в следващия си пост съм извадил графика)