Чували ли сте термина "вътрешна или външна локация на контрол"? Не? Сега ще ви обясня, просто е и интересно.
Локацията на контрола е психологически термин и отразява личностната вяра дали външни или вътрешни фактори причиняват успеха или неуспеха в живота на човека.
Положителните резултати, успехите в живота си човек обикновено приписва на себе си, на вътрешни фактори. Отрицателните резултати, науспехите човек приписва .. и ето тук е голямото разделение: част от хората ги приписват на вътрешни фактори, на фактори, на които те могат да влияят, но част от хората приписват неуспеха си на външни фактори, на които те не могат да влияят.
Нека дам пример. На интервю за постъпване на работа често питам кандидатите какви са причините за напускане на последното им работно място.
Едни от тях отговарят: "не можеше да се работи с шефа, той е странен", т.е. причината е в шефа, навън от мен. Имаме външна локация на контрола върху случващото се с нас.
Други казват: "аз не можах да се разбера с шефа и да се пригодя към странностите му; затова и не можехме да работим заедно", т.е. причината е в мен, аз не успях да постигна разбирателство. Аз контролирам какво се случава с мен за добро или лошо. Вътрешна локация на контрол.
Какво общо има това с народопсихологията?
Когато едно изследване посочва, че 86% от българите са с външна локация на контрол, това се превръща в национална черта. Тя кара общественият дебат да е съсредоточен върху темите: как правителството ще се справи с кризата (а не как моята фирма ще се справи с нея), дали европейците ще отпуснат пари (а не дали ще ги заслужим), кога ще започнат да отпускат кредити (а не дали ще привлека капитал за начинанието си) и т.н.
Написах всъщност този пост провокиран от един известен български бизнесмен, който пред надписа "My success" изговори ето какво:
- Банките ни преследваха до 2008г. да ни дават кредити, на всякакви условия, на всяка цена. По този начин те пренебрегнаха разумните граници на риска и създадоха впечатления у мениджърите за поемане на риск, които се оказаха критични. С това си поведение банките предизвикаха кризата.
Представяте ли си го? Банките преследват и принуждават бизнесмените да вземат кредити. Някак между другото се подписват договори, ама кой ти гледа. Мениджърите са заблудени! Иначе щяха да направят преценка на риска, ама нали едни впечатления имаше ..
Още:
- Сега банките тръгнаха обратно да събират дълговете си и то по един невероятно агресивен и груб начин. Те искат допълнителни обезпечения!
Банките искат да се спазват договорите, измама!
И още:
- Този бизнесплан, който е направила фирмата е до голяма степен заради банките. Да им покажем какво ще бъде развитието, какво очакваме като парични потоци и продажби. И колко пари още са ни необходими, за да вложим в нови стоки, за да можем да поддържаме планираните продажби. Сега да видим дали някоя банка ще се реши да ни финансира.
Да, така е. Ако няма да искаме кредити, нямаше да правим бизнесплан. За какво ни е да помислим какво ще бъде развитието, какви ще са паричните потоци и продажбите!
Ние нямахме никаква идея, че ще дойде тази криза, какво остава да предвидим нещо друго!
И накрая поантата на бизнесмена:
- Бизнесът това е държавата. Във всъщност това е България!
Да наистина, това е България!
Нещастна България ..
30 април 2010 г.
29 април 2010 г.
Урокът за нас от Гърция
Забелязвате ли как станахме нормална страна и това, което се случва навън и не ни засяга директно, почти не се коментира.
Гърция, например. Споменава се, информирани сме, но не се коментира.
А има какво, нали не се съмнявате?
За съжаление нямам време (а и достатъчно информация) за подробен коментар, ще нахвърлям няколко бележки по темата.
Големият ненаучен урок за нас е: само европейските пари няма да ни оправят.
Гърция беше експерт по "усвояване" на европейски средства (кавичките са, за да се наблегне на балканското и южноевропейско значение на думата :-) Милиарди евро. И какво?
Гърция фалира. Защото това е положението. Разликата между България през март 1990г. и Гърция през март 2010г. е само, че Гърция има съюзници. Не, не е справедливо ние да фалираме с 12 милиарда дълг, а Гърция да получи подкрепа за 120 милиарда. Но е факт.
Големият научен, но позабравян урок е: не може да я караме с неконтролируем дефицит.
Гърция (а преди това - Унгария) просто прекали. 10-15% дефицит в продължение на години е престъпление срещу бъдещето на страната. Сериозно мисля, че за дефицит над 10% правителствата трябва да влизат в затвора. Без съд, направо Сметната палата да ги праща.
Лесно е да се каже: "не увеличавайте ДДС-то, това е катастрофа". А какво да се прави? Къде е обществената подкрепа за намаляването на разходите?
Вижте .. трябва да съкратим 1/3 от полицията, лекарите и учителите. Толкова е просто. И толкова невъзможно политически.
България е в тупик и само силен и хитър политически лидер може да ни спаси. Засега Борисов е силен. Не знам дали е хитър. Има данни.
Остава само да прави правилните неща. Защото силен, хитър и умен .. май не е.
Ааа, забравих: трябва да съкратим и пенсионерите с 1/3.
Големият урок, който се опитваме да научим: да не се лъже.
Държавата, политиците не трябва да лъжат. Могат да правят глупости, но не трябва да лъжат. Ако не лъжат, обществото ще може да избере в честен политически дебат какво да прави. Много често това ще е глупаво, но ще можем да се учим от грешките си, ако не лъжем за тях.
Гърция не просто имаше огромен дефицит, тя лъжеше за него и обществото, и ЕС, и целия свят. Когато се разбра истината беше много късно.
Затова подкрепям усилията на Борисов да разкрие истината за бюджетите 2008-2009г. Имали сме дефицит от 3,7%. По-добре е да се знае!
Не съм съгласен с номерата, които някой иска да приложи за 2010г.
Става въпрос за подготвяната счетоводна фалишификация с Банката за развитие. Тази банка е 100% държавна собственост, но формално не е бюджетна организация. Затова бюджетът иска да разплати чрез нея разходи без плащането да се отрази формално на дефицита на държавния бюджет.
Това е все едно да си прехвърлиш парите от портфейла в някаква кутия и да казваш: ааа, те плащанията от кутията не са разходи на моя портфейл, те са разходи на кутията, а ние не говорим за нея.
Плоско, тъпо и вредно. Затова и някои хора иска да се направи.
За 0,5 млрд.лв., а ако може за 1,5 млрд.лв.
Не че и преди не са правени счетоводни мошеничества. Специалист по това беше Милен Велчев. Не знам дали да се връщам да ги напомням.
Важното според мен е да си учим уроците, да си ги повтаряме и да ги прилагаме в живота.
Иначе ще повтаряме едно и също: криза след криза в кризата.
Гърция, например. Споменава се, информирани сме, но не се коментира.
А има какво, нали не се съмнявате?
За съжаление нямам време (а и достатъчно информация) за подробен коментар, ще нахвърлям няколко бележки по темата.
Големият ненаучен урок за нас е: само европейските пари няма да ни оправят.
Гърция беше експерт по "усвояване" на европейски средства (кавичките са, за да се наблегне на балканското и южноевропейско значение на думата :-) Милиарди евро. И какво?
Гърция фалира. Защото това е положението. Разликата между България през март 1990г. и Гърция през март 2010г. е само, че Гърция има съюзници. Не, не е справедливо ние да фалираме с 12 милиарда дълг, а Гърция да получи подкрепа за 120 милиарда. Но е факт.
Големият научен, но позабравян урок е: не може да я караме с неконтролируем дефицит.
Гърция (а преди това - Унгария) просто прекали. 10-15% дефицит в продължение на години е престъпление срещу бъдещето на страната. Сериозно мисля, че за дефицит над 10% правителствата трябва да влизат в затвора. Без съд, направо Сметната палата да ги праща.
Лесно е да се каже: "не увеличавайте ДДС-то, това е катастрофа". А какво да се прави? Къде е обществената подкрепа за намаляването на разходите?
Вижте .. трябва да съкратим 1/3 от полицията, лекарите и учителите. Толкова е просто. И толкова невъзможно политически.
България е в тупик и само силен и хитър политически лидер може да ни спаси. Засега Борисов е силен. Не знам дали е хитър. Има данни.
Остава само да прави правилните неща. Защото силен, хитър и умен .. май не е.
Ааа, забравих: трябва да съкратим и пенсионерите с 1/3.
Големият урок, който се опитваме да научим: да не се лъже.
Държавата, политиците не трябва да лъжат. Могат да правят глупости, но не трябва да лъжат. Ако не лъжат, обществото ще може да избере в честен политически дебат какво да прави. Много често това ще е глупаво, но ще можем да се учим от грешките си, ако не лъжем за тях.
Гърция не просто имаше огромен дефицит, тя лъжеше за него и обществото, и ЕС, и целия свят. Когато се разбра истината беше много късно.
Затова подкрепям усилията на Борисов да разкрие истината за бюджетите 2008-2009г. Имали сме дефицит от 3,7%. По-добре е да се знае!
Не съм съгласен с номерата, които някой иска да приложи за 2010г.
Става въпрос за подготвяната счетоводна фалишификация с Банката за развитие. Тази банка е 100% държавна собственост, но формално не е бюджетна организация. Затова бюджетът иска да разплати чрез нея разходи без плащането да се отрази формално на дефицита на държавния бюджет.
Това е все едно да си прехвърлиш парите от портфейла в някаква кутия и да казваш: ааа, те плащанията от кутията не са разходи на моя портфейл, те са разходи на кутията, а ние не говорим за нея.
Плоско, тъпо и вредно. Затова и някои хора иска да се направи.
За 0,5 млрд.лв., а ако може за 1,5 млрд.лв.
Не че и преди не са правени счетоводни мошеничества. Специалист по това беше Милен Велчев. Не знам дали да се връщам да ги напомням.
Важното според мен е да си учим уроците, да си ги повтаряме и да ги прилагаме в живота.
Иначе ще повтаряме едно и също: криза след криза в кризата.
20 април 2010 г.
Страхът ражда глупост
Събрали се транспортните министри на ЕС и какво измислили? Че ще спазват 3 принципа при реакцията към кризата със самолетните полети над Европа:
- никакви компромиси със сигурността;
- всички решения ще се вземат въз основа на научни наблюдения и експертен анализ;
- необходима е повече европейска координация за намиране на решения.
Ето заради такива решения смятам Европейския съюз за грозно, тъпо и бюрократично същество!
Какво казват министрите:
- Ние нямаме волята да поемаме рискове. Предпочитаме 7 милиона да са засегнати от кризата, отколкото 70 от нашите решения.
- Ние не се чувстваме политици, а изпълнители на подбрано и безотговорно експертно мнение.
- Каквото и решение да вземем, във своята страна ние ще можем да прехвърлим отговорността върху колегите си от другите европейски страни.
Хитро бюрократично извъртане: няма да направя нищо, защото не зависи от мен, а ако направя нещо, отговорността е на друг.
Вижте .. страхът от непоемането на рисковете е общ проблем на демократичните общества, където авторитетът на политиците е подкопан (т.е. навсякъде). Политиците не смеят да вземат смели решения, да накърнят нечий интерес, да поемат риск.
Да не правиш компромис със сигурността означава да създадеш проблем на милиони.
Какво ще направите, господа министри, ако научните свидетелства покажат, че вулканът бълва прах с месеци? Какво??! Ще седите около масата и ще се надявате някой друг да поеме отговорност и да каже:
- Налице е риск, за който науката няма достатъчно данни. Информацията за рисковете е противоречива. Нямаме достатъчно опит, за да вземем ясно решение, тъй като подобно явление не се е случвало в самолетната ера.
- Трябва да разрешим частично полетите при спазване на определени мерки за намаляване на риска. Това обаче няма да го избегне, тъй като не го познаваме добре.
- Всеки от пътниците трябва да бъде добре запознат с поемането на риск и затова, че правителствата не могат да го посъветват какво решение да вземе. Решението за пътуване трябва да е индивидуално и информирано. Същото се отнася и за екипажите на полетите.
Това е.
Ще има риск. Може да има жертви. Както има ежедневно в каква ли не област.
Рискът е част от животът. И той, животът, трябва да продължи.
Без да ни пречат политиците.
- никакви компромиси със сигурността;
- всички решения ще се вземат въз основа на научни наблюдения и експертен анализ;
- необходима е повече европейска координация за намиране на решения.
Ето заради такива решения смятам Европейския съюз за грозно, тъпо и бюрократично същество!
Какво казват министрите:
- Ние нямаме волята да поемаме рискове. Предпочитаме 7 милиона да са засегнати от кризата, отколкото 70 от нашите решения.
- Ние не се чувстваме политици, а изпълнители на подбрано и безотговорно експертно мнение.
- Каквото и решение да вземем, във своята страна ние ще можем да прехвърлим отговорността върху колегите си от другите европейски страни.
Хитро бюрократично извъртане: няма да направя нищо, защото не зависи от мен, а ако направя нещо, отговорността е на друг.
Вижте .. страхът от непоемането на рисковете е общ проблем на демократичните общества, където авторитетът на политиците е подкопан (т.е. навсякъде). Политиците не смеят да вземат смели решения, да накърнят нечий интерес, да поемат риск.
Да не правиш компромис със сигурността означава да създадеш проблем на милиони.
Какво ще направите, господа министри, ако научните свидетелства покажат, че вулканът бълва прах с месеци? Какво??! Ще седите около масата и ще се надявате някой друг да поеме отговорност и да каже:
- Налице е риск, за който науката няма достатъчно данни. Информацията за рисковете е противоречива. Нямаме достатъчно опит, за да вземем ясно решение, тъй като подобно явление не се е случвало в самолетната ера.
- Трябва да разрешим частично полетите при спазване на определени мерки за намаляване на риска. Това обаче няма да го избегне, тъй като не го познаваме добре.
- Всеки от пътниците трябва да бъде добре запознат с поемането на риск и затова, че правителствата не могат да го посъветват какво решение да вземе. Решението за пътуване трябва да е индивидуално и информирано. Същото се отнася и за екипажите на полетите.
Това е.
Ще има риск. Може да има жертви. Както има ежедневно в каква ли не област.
Рискът е част от животът. И той, животът, трябва да продължи.
Без да ни пречат политиците.
18 април 2010 г.
По света и у нас
Тази презентация има и друго име: L или V?
L или V-образна криза ни очаква. Ще преминем през тежък период последван от ясно възстановяване (V) или ще попаднем на ново, по-ниско ниво икономическа активност, от което дълго няма да излезем (L)?
Въпросът е спорен и всеки може да изгради своето мнение върху него. За мен е важно да се разбере, че това са реални опции.
V-кризите са добре известни. Познаваме ги добре описани още от Маркс.
L-кризите са нещо рядко, но не и невъзможно. Великата депресия от края на 20-те реално не завършва до началото на Втората световна война 10-тина години по-късно. Японското загубено десетилетие през 90-те години доведе до жалките 2% икономически ръст за целия период. Българската посткомунистическа криза продължи повече от 10г. Вероятно истинският период е 1984-1997г.
Но да почнем с информация какво се случва в големите световни икономики:
- те се възстановяват от 2-рата половина на 2009г.
- това стана възможно с цената на огромни бюджетни разходи и дефицити, които ще създават дългосрочен проблем в бъдеще (особено в Япония и Европа);
- не всички държави последваха тренда.
По-горе виждате данните за икономическия ръст и спад в Япония, Великобритания, САЩ и Европейския съюз от края на 2007г. А по-долу същите данни за Чехия, Унгария, Полша и Словакия - страни, с които до скоро ни сравняваха.
Извод: по-късно проявяване на кризата в Централна Европа и доста голямо различие между Унгария и Полша. Втората вероятно дори няма да отбележи икономически спад. И е предпочитано място за инвестиции днес, когато всички отчаяно се нуждаем от тях. Дали има връзка между дясно и ляво управление? Струва ми се, че по-скоро да.
Все пак си мисля, че за нас са по-важни графиките на Ирландия и Испания, две страни до скоро обхванати от real estate mania подобно на нас. Вижте ги:
Дали ще стигнат до заветните 0%? Още е рано да се каже.
Но стига сме говорили за другите, нека погледнем какво става при нас, в България:
- Кризата се задълбочава;
- Бюджетът преживява стрес: търсят се спешно 1,5 млрд.лв. (защо толкова малко?), имаме 30% спад на бюджетните приходи и дефицит от 1,6 млрд.лв. за 1-вото тримесечие на 2010г.
- Безработицата премина над 10%. Сезонни фактори могат да я задържат или дори свалят през лятото, но да видим каква ще е през ноември.- Лихвите по депозити и кредити се стабилизираха (това е добра новина), но на доста високи нива (това е доста лоша, особено при сравнение с другите държави в ЕС).
- Съпротива срещу реформите: пенсионната (отложена за друг мандат), здравната (сменен министър), образователна.
Всяка от тези реформи трябва да спести някой милиард за следващите 5-10г. Затова нека за момент изясня какво представляват те:
- пенсионната е +5г. в средната пенсионна възраст (защото пенсионерите не могат да са повече от работещите);
- здравната е -100 болници по села и градчета (защото никой няма да се оперира в Малко Търново вместо в Бургас);
- образователната е -100 училища (защото има такива със среден резултат от матурите - среден 3, т.е. там не се учи, ама хептен нищо).
Поне от бюджетна гледна точка това са тези реформи.
На този фон не е изненадващ българския резултат в съревнованието за излизане от кризата:
Икономиката ни се плъзга като влакче на ужасите надолу. Сега разбирате ли защо се отказахме от еврото и защо почтени хора прибягват до обири на банки?
А сега нещо ново. Новоотпуснатите кредити за бизнеса, който върти същата тази икономика (в млн.лв. за последните 12 месеца):
Малко скучно изглежда, затова нека наложим двете графики една върху друга:
Усещате ли връзката? Кредитите за бизнеса намаляват и малко по-късно започва да намалява и икономическия ръст. Ще се възстановят ли кредитите за бизнеса или ще останат на настоящото ниво? Може би от това зависи възстановяването на икомиката.
Или да зададем въпроса така: ще се възстанови ли кредитирането на бизнеса до нивото отпреди кризата, когато се приемаха всякакви обезпечения на тогавашни цени и бизнес плановете бяха силно оптимистични - с прогнози от 10-20-30% ръст всяка година? Или по-скоро ще остане на сегашното ниво? Вие кажете.
Досега гледахме кредитирането на бизнеса. Нека погледнем как се кредитира населението:
Ако не е ясно да си го кажем: има временна стабилизация на нива 4 пъти под тези от средата на 2008г. На този фон какво, ако кредитирането на населението нарасне с 20-30%?
Забележете колко горната графика прилича на тази с цените на апартаментите в най-големите 4 града (с благодарност към dodo2, който я изготвя всяка седмица):
А сега нещо, изготвено от мен: сравнение на цените в Банишора (средностатистически софийски квартал; на графиката - изглежда като синя планина) и новоотпуснатите ипотечни кредити (със заглаждане за 3 месеца; на графиката - дебелата черна линия).
При това ниво на кредитиране какво очакваме да се случи с цените? При спадащи нива на цените какво да очакваме за активността на жилищното строителство?
Разбира се, освен кредитите върху цените на имотите влияят и доходите на населението (средният осигурителен доход в страната е посочен като дебела черна линия):
Категорично има сближаване, което вероятно е причината за много бавния спад на цените на имотите в последните тримесечия. Но дали доходите ще задържат своя ръст, толкова нелогичен и опасен през 2009г.?
А сега голямата причина за икономическия растеж на България: преките чуждестранни инвестиции.
Сериозен спад, нали? А на графиката не са посочени данните за 2010г., които са трагични.
Най-лошата новината е, че не очакваме никакво инвестиционно раздвижване в следващите 2-3 години. Инвеститорите гледат към сигурни места като САЩ, Западна Европа, а по-рисковите към Бразилия, Индия, Китай. Източна Европа е бита карта!
Няма приток на нови пари от чуждестранни инвестиции. А какво става с парите, които вече са тук? Да погледнем графиката на т.нар. нетни чуждестранни активи на българските банки:
До средата на 2007г. банките ни колкото пари имат в чужбина, толкова са взели назаем оттам. Голямото заемане е за относително кратък период: август 2007 - ноември 2008г. За 15 месеца банките са взели назаем отвън 12 млрд.лв. Сериозна инжекция, нали?
Но идва време за плащане. Оттогава сме платили обратно почти 4 млрд.лв.
Икономиката е платила 4 млрд.лв. в най-голямата криза. И продължава да плаща.
И накрая 2 типични L-графики. Броят на обявите в jobs.bg:
3-кратен спад на търсенето на работна ръка. Без особена промяна от края на 2008г. насам.
И най-великият предиктор какво ни чак. Индексът на родната фондова борса:
Какво ни очаква? L или V? Въпросът е спорен. Хубаво да имате повече информация, но да сте подготвени и за двата сценария.
L или V-образна криза ни очаква. Ще преминем през тежък период последван от ясно възстановяване (V) или ще попаднем на ново, по-ниско ниво икономическа активност, от което дълго няма да излезем (L)?
Въпросът е спорен и всеки може да изгради своето мнение върху него. За мен е важно да се разбере, че това са реални опции.
V-кризите са добре известни. Познаваме ги добре описани още от Маркс.
L-кризите са нещо рядко, но не и невъзможно. Великата депресия от края на 20-те реално не завършва до началото на Втората световна война 10-тина години по-късно. Японското загубено десетилетие през 90-те години доведе до жалките 2% икономически ръст за целия период. Българската посткомунистическа криза продължи повече от 10г. Вероятно истинският период е 1984-1997г.
Но да почнем с информация какво се случва в големите световни икономики:
- те се възстановяват от 2-рата половина на 2009г.
- това стана възможно с цената на огромни бюджетни разходи и дефицити, които ще създават дългосрочен проблем в бъдеще (особено в Япония и Европа);
- не всички държави последваха тренда.
По-горе виждате данните за икономическия ръст и спад в Япония, Великобритания, САЩ и Европейския съюз от края на 2007г. А по-долу същите данни за Чехия, Унгария, Полша и Словакия - страни, с които до скоро ни сравняваха.
Все пак си мисля, че за нас са по-важни графиките на Ирландия и Испания, две страни до скоро обхванати от real estate mania подобно на нас. Вижте ги:
Но стига сме говорили за другите, нека погледнем какво става при нас, в България:
- Кризата се задълбочава;
- Бюджетът преживява стрес: търсят се спешно 1,5 млрд.лв. (защо толкова малко?), имаме 30% спад на бюджетните приходи и дефицит от 1,6 млрд.лв. за 1-вото тримесечие на 2010г.
- Безработицата премина над 10%. Сезонни фактори могат да я задържат или дори свалят през лятото, но да видим каква ще е през ноември.- Лихвите по депозити и кредити се стабилизираха (това е добра новина), но на доста високи нива (това е доста лоша, особено при сравнение с другите държави в ЕС).
- Съпротива срещу реформите: пенсионната (отложена за друг мандат), здравната (сменен министър), образователна.
Всяка от тези реформи трябва да спести някой милиард за следващите 5-10г. Затова нека за момент изясня какво представляват те:
- пенсионната е +5г. в средната пенсионна възраст (защото пенсионерите не могат да са повече от работещите);
- здравната е -100 болници по села и градчета (защото никой няма да се оперира в Малко Търново вместо в Бургас);
- образователната е -100 училища (защото има такива със среден резултат от матурите - среден 3, т.е. там не се учи, ама хептен нищо).
Поне от бюджетна гледна точка това са тези реформи.
На този фон не е изненадващ българския резултат в съревнованието за излизане от кризата:
А сега нещо ново. Новоотпуснатите кредити за бизнеса, който върти същата тази икономика (в млн.лв. за последните 12 месеца):
Малко скучно изглежда, затова нека наложим двете графики една върху друга:
Или да зададем въпроса така: ще се възстанови ли кредитирането на бизнеса до нивото отпреди кризата, когато се приемаха всякакви обезпечения на тогавашни цени и бизнес плановете бяха силно оптимистични - с прогнози от 10-20-30% ръст всяка година? Или по-скоро ще остане на сегашното ниво? Вие кажете.
Досега гледахме кредитирането на бизнеса. Нека погледнем как се кредитира населението:
Забележете колко горната графика прилича на тази с цените на апартаментите в най-големите 4 града (с благодарност към dodo2, който я изготвя всяка седмица):
А сега нещо, изготвено от мен: сравнение на цените в Банишора (средностатистически софийски квартал; на графиката - изглежда като синя планина) и новоотпуснатите ипотечни кредити (със заглаждане за 3 месеца; на графиката - дебелата черна линия).
Разбира се, освен кредитите върху цените на имотите влияят и доходите на населението (средният осигурителен доход в страната е посочен като дебела черна линия):
А сега голямата причина за икономическия растеж на България: преките чуждестранни инвестиции.
Най-лошата новината е, че не очакваме никакво инвестиционно раздвижване в следващите 2-3 години. Инвеститорите гледат към сигурни места като САЩ, Западна Европа, а по-рисковите към Бразилия, Индия, Китай. Източна Европа е бита карта!
Няма приток на нови пари от чуждестранни инвестиции. А какво става с парите, които вече са тук? Да погледнем графиката на т.нар. нетни чуждестранни активи на българските банки:
Но идва време за плащане. Оттогава сме платили обратно почти 4 млрд.лв.
Икономиката е платила 4 млрд.лв. в най-голямата криза. И продължава да плаща.
И накрая 2 типични L-графики. Броят на обявите в jobs.bg:
И най-великият предиктор какво ни чак. Индексът на родната фондова борса:
Какво ни очаква? L или V? Въпросът е спорен. Хубаво да имате повече информация, но да сте подготвени и за двата сценария.
17 април 2010 г.
Дългата ръка на кризата
Важно е. Особено за хората в София, които не знаят къде е гр.Славяново.
Намира се близо до Плевен, 4000 жители, 300 члена на фейсбук групата. Запазен традиционен бит. Няма работа. Няма работа и в Плевен. Доскоро се е живяло добре, но задържането на кризата почва силно да се усеща в живота на всеки.
Поля Даскалова е "акуратна, ерудирана и с висок потенциал", "като дялан камък - пасва където и да я пратиш", "няма равна - единственият даскал, който ще ти изслуша проблема, дажа да й се наложи да спре урока", "добра булка, хубава и оправна". Елегантно облечена (рядкост за Славяново, повярвайте ми).
Толкова много положителни описания не бях чел за друг човек от години.
Защо същият този човек стига до престъплението? Можете ли вие да се окажете на нейното място? Как започва всичко?
Според съпругът й вземат потребителски заеми, с които закупуват строителна техника. Днес непродаваема.
Заемите вероятно са взети преди кризата, в онези времена на кредитен "бум" (виждате как трещи днес!). Вие преценете дали кредиторите са постъпили правилно, при вноски от 500 лева. Предполагам на името на Поля, тя е на държавна работа, с постоянен трудов договор и осигуровки. Мъжът днес е безработен. Получава 120 лева. Имат дъщеря. Нямат пари. Обявяват скромната си къща за продан. Кой ще я купи в Славяново?
"От никъде взорът надежда не види". Казал го е Вазов. Казала си го е и Поля. Преподава литература.
Били ли сте в такова безнадежно положение? Какво ви дели от него?
Една-две прегради, които могат да паднат за ден ..
Банките я притискат. Звънят й. Трупат се наказателни лихви. Посещават я на работното място. Лесно е да бъде намерена.
А хората около нея? Не я разбират, не разбират много от случаващото се. То е тотално извън техните разбирания. Знаете ли какво казват днес? "Сигурно си е загубила ума, за да посегне на чуждото." (Това е добронамерен коментар сред много комплименти.) "Клеймото пада върху целия род." (Да, и това сред най-положителното описание на колежка, което сте чели.)
Може би до обира никога нямаше да се стигне, ако Поля не беше спечелила зелена карта и не се бе появил малък лъч на надежда, че с честен и почтен труд може да се излезе от ситуацията. Но се е случило. Самият обир е професионален, с много хладнокръвие. Явно умна жена. За разлика от банковите служителки, неуспели дори да натиснат паник бутона.
Поля, Поля .. като нея има хиляди жертви .. жертви ..
Да, знам, че сами са теглили заема и са изхарчили парите (не за Долче и Габана!)
Но знам още:
- че банките в продължение на години практикуваха безотговорно кредитиране;
- че в България нямаме закон за личния фалит;
- че това може да се случи на всеки.
А Валентин Моллов е на свобода, нали?
Българио ... земя пълна с добрини?
16 април 2010 г.
Силата на бранда
Хубаво е човек да се среща с приятели. Винаги може да чуе от тях някоя интересна история като тази, която ми разказаха вчера.
"Минавам с колата през едно село, ама малко, никакво село, дали име има. И виждам едно интернет кафе. След 50 метра, то колко ли е селото голямо, но след 50 метра - второ. А след още 100 - трето.
Реших да спра и да си проверя мейла, очаквах важен договор. Тогава нямаше мобилен интернет. Та влизам в кафето .. типичното .. пластмасовите столове, пластмасовите маси, пластмасовите пепелници и няколко човека. Оглеждам се .. тук компютър, там компютър - няма.
Питам собственичката:
- Къде са компютрите?
- Какви компютри?
- За интернет.
- Нямаме компютри тук.
- Нали това е интернет кафето?
- Да. Какво ще пиете?
Та се разговорихме .. и какво се оказа:
- това не е просто кафе, а верига! (видях я, във верига подредени бяха :-)
- интернет кафе е, защото така се казва; ходили с мъжа й в София и видели на много места интернет кафета и решили така да си кръстят тяхното; какво е интернет не знаят, но кафе могат да направят."
Е така го разбират хората това интернета!
Но се замислих .. тази здрава селска жена е разбрала това, което много "маркетолози" твърдят: важен е брандът, брандът продава, направете бранд. Интернет кафе - това е бранд, не е услуга и не е преживяване и полза за клиента. Това са думи, фасада.
Жестока метафора. За цялото ни общество:
- Какво ще кажете за бранда "съдебна система"? Носи си ли ред и справедливост за всички или е просто фасада за уреждане на сметки?
- Брандът "свободна журналистика"? Свободна? От скрупули? От професионализъм? От знания, чест и задължение към обществото?
- Брандът "президент"? Има ли нещо освен бранд тук? (И неуспешния бранд "вицепрезидент")
- Брандът "свободни избори"? 15% купен и 80% излъган вот?
- Брандът "конституция"? Защита на правата? Рационална организация на държавата?
Няма край списъкът.
Все нещо сме видели по света, донесли като бранд, но не и като същност .. но брандовете са силни .. вървят на пазара .. все още ..
"Минавам с колата през едно село, ама малко, никакво село, дали име има. И виждам едно интернет кафе. След 50 метра, то колко ли е селото голямо, но след 50 метра - второ. А след още 100 - трето.
Реших да спра и да си проверя мейла, очаквах важен договор. Тогава нямаше мобилен интернет. Та влизам в кафето .. типичното .. пластмасовите столове, пластмасовите маси, пластмасовите пепелници и няколко човека. Оглеждам се .. тук компютър, там компютър - няма.
Питам собственичката:
- Къде са компютрите?
- Какви компютри?
- За интернет.
- Нямаме компютри тук.
- Нали това е интернет кафето?
- Да. Какво ще пиете?
Та се разговорихме .. и какво се оказа:
- това не е просто кафе, а верига! (видях я, във верига подредени бяха :-)
- интернет кафе е, защото така се казва; ходили с мъжа й в София и видели на много места интернет кафета и решили така да си кръстят тяхното; какво е интернет не знаят, но кафе могат да направят."
Е така го разбират хората това интернета!
Но се замислих .. тази здрава селска жена е разбрала това, което много "маркетолози" твърдят: важен е брандът, брандът продава, направете бранд. Интернет кафе - това е бранд, не е услуга и не е преживяване и полза за клиента. Това са думи, фасада.
Жестока метафора. За цялото ни общество:
- Какво ще кажете за бранда "съдебна система"? Носи си ли ред и справедливост за всички или е просто фасада за уреждане на сметки?
- Брандът "свободна журналистика"? Свободна? От скрупули? От професионализъм? От знания, чест и задължение към обществото?
- Брандът "президент"? Има ли нещо освен бранд тук? (И неуспешния бранд "вицепрезидент")
- Брандът "свободни избори"? 15% купен и 80% излъган вот?
- Брандът "конституция"? Защита на правата? Рационална организация на държавата?
Няма край списъкът.
Все нещо сме видели по света, донесли като бранд, но не и като същност .. но брандовете са силни .. вървят на пазара .. все още ..
15 април 2010 г.
Преглед на пресата
Днес съм в отпуск и тъй като не знам как да почивам правя неподходящи неща като: (а) среща в офиса и (б) прочит на пресата.
Какво чета (аз чета хартиен вестник все още, не съм се виртуализирал тотално):
Общината в Силистра затворила един от входовете на Математическата гимназия, защото .. "затвореният вход не отговарял на изискванията за отстояние 300 м от близките хазартни зали".
Моля? Я пак?
Входът не отговаря на изискванията или хазартните зали не отговарят на изискванията? Общината предпочита да затвори училището или хазартните зали?
Не знам от коя партия е кметът на Силистра. Нито председателят на общинския съвет.
Но искам да им кажа: вземете се в ръце, хора!
Още от .. пресата. Ралица Даскалова пише: "с икономически стимули, а не с доноси държавата трябва да накара човек да декларира наем [и да си плати данъка върху дохода]".
Джанъм, а защо само за наемодателите да имат стимул?
Защо да нямам стимул и аз?
Тази седмица си подадох данъчната декларация, та още ми държи.
Накратко .. хората трябва да свикнат да си плащат данъците .. 10% е много нисък данък. Няма накъде по-нисък. Ако не го не плащате .. не знам какво ще сте склонен да платите.
А държавата трябва да функционира. Ако бяхме страна с почтени граждани, щяхме да събираме повече преки данъци. Не сме такава, затова залагаме на косвените, прикрити форми на облагане.
И накрая .. министър Симеон Дянков! Завърнал се в своята родна Ловешка гимназия (помните "Вчера", нали? е, те това е тя) .. та министър Дянков казал: всичко, което очаква абитуриентите е оптимистично, тъй като завършват училище в период на излизане от кризата.
Ура! Или "да бе, да"?
Аз самият завърших средно образование през 1990г. Период на навлизане в една зловеща криза. И не съжалявам. Пропуснах много неща, но научих ценни уроци.
Живот и здраве, днешните абитуриенти също ще научат урока на живота.
Бъдете щастливи, момичета и момчета!
Какво чета (аз чета хартиен вестник все още, не съм се виртуализирал тотално):
Общината в Силистра затворила един от входовете на Математическата гимназия, защото .. "затвореният вход не отговарял на изискванията за отстояние 300 м от близките хазартни зали".
Моля? Я пак?
Входът не отговаря на изискванията или хазартните зали не отговарят на изискванията? Общината предпочита да затвори училището или хазартните зали?
Не знам от коя партия е кметът на Силистра. Нито председателят на общинския съвет.
Но искам да им кажа: вземете се в ръце, хора!
Още от .. пресата. Ралица Даскалова пише: "с икономически стимули, а не с доноси държавата трябва да накара човек да декларира наем [и да си плати данъка върху дохода]".
Джанъм, а защо само за наемодателите да имат стимул?
Защо да нямам стимул и аз?
Тази седмица си подадох данъчната декларация, та още ми държи.
Накратко .. хората трябва да свикнат да си плащат данъците .. 10% е много нисък данък. Няма накъде по-нисък. Ако не го не плащате .. не знам какво ще сте склонен да платите.
А държавата трябва да функционира. Ако бяхме страна с почтени граждани, щяхме да събираме повече преки данъци. Не сме такава, затова залагаме на косвените, прикрити форми на облагане.
И накрая .. министър Симеон Дянков! Завърнал се в своята родна Ловешка гимназия (помните "Вчера", нали? е, те това е тя) .. та министър Дянков казал: всичко, което очаква абитуриентите е оптимистично, тъй като завършват училище в период на излизане от кризата.
Ура! Или "да бе, да"?
Аз самият завърших средно образование през 1990г. Период на навлизане в една зловеща криза. И не съжалявам. Пропуснах много неща, но научих ценни уроци.
Живот и здраве, днешните абитуриенти също ще научат урока на живота.
Бъдете щастливи, момичета и момчета!
10 април 2010 г.
Икономическо влакче на ужасите
А тя е толкова важна!
Показва икономическия ръст на България за периода 2005-2009г.
На какво ви прилича? На мен на влакче на ужасите.
Ускорението надолу е много силно и имаш чувството, че всеки момент ще излетиш. Но някак продължаваш надолу и надолу, и надолу. Докога?
Симеон Дянкое каза: ще падаме до 1-ви март, спокойно.
Винаги съм харесвал оптимистите.
Отказахме се от еврото?
Няма да кандидатстваме в ERMII (чакалнята за въвеждане на еврото). Защо?
Правителството започва да осъзнава пред каква криза е изправено:
- 30% спад на приходите;
- 1,4 млрд.лв. дефицит за 2 месеца (Дянков казва: 1,6 млрд.лв. за 3);
- неизвестно какво напред.
Ситуацията в Гърция прави много трудно приемането на нови членки в еврозоната. Правителството осъзнава, че няма политическата подкрепа и икономическо състояние, които да правят възможен успех и приемане. И избягва този риск.
А това е стилът на това правителство - избягва рисковете. Но за това друг път.
Защо правителството мислеше друго до скоро?
Поради наивност и бодряшки ентусиазъм тип "аз съм топ 100 икономист в света, аз съм правил реформи по целия цвят, какво знаете вие".
Да, Дянков заблуди Борисов:
- заблуди го, че като не плаща и трупа задължения ще покаже балансиран бюджет при управлението на ГЕРБ;
- заблуди го, че кризата свършва на 1-ви март и че просто трябва да устискаме дотогава;
- заблуди го (е, тук може и да е някой друг или дори самият Борисов), че от спирането на контрабандата ще дойдат едни 0,5-1 млрд.лв.
Е, то последното може и да е истина, ама как да се спре контрабандата и укриването на акцизи? Парите от Щ-то - преди крупен производител на алкохол, а сега и на цигари - дойдоха ли?
Май, май не.
Лошо, Дянков, лошо.
Оставаш приятно различен, но не и успешен.
Правителството започва да осъзнава пред каква криза е изправено:
- 30% спад на приходите;
- 1,4 млрд.лв. дефицит за 2 месеца (Дянков казва: 1,6 млрд.лв. за 3);
- неизвестно какво напред.
Ситуацията в Гърция прави много трудно приемането на нови членки в еврозоната. Правителството осъзнава, че няма политическата подкрепа и икономическо състояние, които да правят възможен успех и приемане. И избягва този риск.
А това е стилът на това правителство - избягва рисковете. Но за това друг път.
Защо правителството мислеше друго до скоро?
Поради наивност и бодряшки ентусиазъм тип "аз съм топ 100 икономист в света, аз съм правил реформи по целия цвят, какво знаете вие".
Да, Дянков заблуди Борисов:
- заблуди го, че като не плаща и трупа задължения ще покаже балансиран бюджет при управлението на ГЕРБ;
- заблуди го, че кризата свършва на 1-ви март и че просто трябва да устискаме дотогава;
- заблуди го (е, тук може и да е някой друг или дори самият Борисов), че от спирането на контрабандата ще дойдат едни 0,5-1 млрд.лв.
Е, то последното може и да е истина, ама как да се спре контрабандата и укриването на акцизи? Парите от Щ-то - преди крупен производител на алкохол, а сега и на цигари - дойдоха ли?
Май, май не.
Лошо, Дянков, лошо.
Оставаш приятно различен, но не и успешен.
3 април 2010 г.
Прокуратурата изненадва
Да, щях да пиша за спечелените дела и скорошните арести, но!
Изненадата дойде оттук: Отчет за дейността на Окръжна прокуратура София за първото тримесечие на 2010 г.
За първо тримесечие на коя година? 2010? Моля? Хлъц.
ОК, ок, това е просто статистика. Но някой я е изготвил (с/без информационна система, няма значение), тя е одобрена и дори е качена на сайта на прокуратурата за .. 1 ден?
Браво!
Имам предвид: наистина се зарадвах. Че имаме информация. Че можем да помъдруваме над нея: като всяко ново нещо - интересна е.
Изненадата дойде оттук: Отчет за дейността на Окръжна прокуратура София за първото тримесечие на 2010 г.
За първо тримесечие на коя година? 2010? Моля? Хлъц.
ОК, ок, това е просто статистика. Но някой я е изготвил (с/без информационна система, няма значение), тя е одобрена и дори е качена на сайта на прокуратурата за .. 1 ден?
Браво!
Имам предвид: наистина се зарадвах. Че имаме информация. Че можем да помъдруваме над нея: като всяко ново нещо - интересна е.
Адвокат на мафията:
Как живеят адвокатите на мафията?
Имам предвид как спят, как си плащат сметките с кървави пари, как си говорят с приятелите, как ще се похвалят утре на внуците си? С какво?
Има ли го у тях онова дето Кант наричаше "морален императив" или е останало кухото оправдание "конституционно право на защита"?
Знаете ли .. не се става за 1 ден адвокат на мафията, не раждаш такъв.
Илиян Василев бил прокурор и съдия. Възроптал срещу пускането на Иво Карамански на свобода и хвърлил тогата. Как това се връзва с "и станал адвокат на мафията" - не знам.
А Ина Лулчева? Как от Луканов стигна до Алексей Петров, Ковачки, вдовицата на Самоковеца, Асен Друмев, Иван Иванов? И до убийците на Борилски? Гнусничко.
Парите ли съзлазняват? Силата и харизмата на престъпните босове? Друго?
Не знам. Но искрено съжалявам и за двамата и ги анатемосвам.Как живеят адвокатите на мафията?
Парите ли съзлазняват? Силата и харизмата на престъпните босове? Друго?
Не знам. Но искрено съжалявам и за двамата и ги анатемосвам.
Имам предвид как спят, как си плащат сметките с кървави пари, как си говорят с приятелите, как ще се похвалят утре на внуците си? С какво?
Има ли го у тях онова дето Кант наричаше "морален императив" или е останало кухото оправдание "конституционно право на защита"?
Знаете ли .. не се става за 1 ден адвокат на мафията, не раждаш такъв.
Илиян Василев бил прокурор и съдия. Възроптал срещу пускането на Иво Карамански на свобода и хвърлил тогата. Как това се връзва с "и станал адвокат на мафията" - не знам.
А Ина Лулчева? Как от Луканов стигна до Алексей Петров, Ковачки, вдовицата на Самоковеца, Асен Друмев, Иван Иванов? И до убийците на Борилски? Гнусничко.
Парите ли съзлазняват? Силата и харизмата на престъпните босове? Друго?
Не знам. Но искрено съжалявам и за двамата и ги анатемосвам.Как живеят адвокатите на мафията?
Парите ли съзлазняват? Силата и харизмата на престъпните босове? Друго?
Не знам. Но искрено съжалявам и за двамата и ги анатемосвам.
2 април 2010 г.
За анатемосването
Напоследък много хора казват: нека се докаже в съда, тогава ... ?
Какво тогава? Какво става тогава в обществен и политическо план?
Ни-що.
Осъдиха Марио Николов, убийците на Борилски. И? Нещо? Нищо.
Бивш военен министър, главен секретар на министерство и председател на общински съвет бяха арестувани тези дни. За публиката те дори не са имена. Те са символи. (Кажете ми и трите имена без справка в гугъл и ви признах. Аз знам само министерското.)
И не са символ на отдаденост и служение на народа. Защо?
Защото проклятието е върху тях, още преди присъдата.
Медиите са новия якобински трибунал.
Dead man walking .. усещате ли онзи страх да докоснеш Доган - като прокажен е. Никой известен не бил отишъл през деня до сараите, твърди в-к "24 часа". Преди той получавал подаръци от Станишев (сега той живее в съседна сграда, ограда до ограда), Царя и Бойко дори. А днес ..
Anyway. Животът продължава дори за анатемосаните.
Просто няма да им подадем ни хляб, ни вода.
Какво тогава? Какво става тогава в обществен и политическо план?
Ни-що.
Осъдиха Марио Николов, убийците на Борилски. И? Нещо? Нищо.
Бивш военен министър, главен секретар на министерство и председател на общински съвет бяха арестувани тези дни. За публиката те дори не са имена. Те са символи. (Кажете ми и трите имена без справка в гугъл и ви признах. Аз знам само министерското.)
И не са символ на отдаденост и служение на народа. Защо?
Защото проклятието е върху тях, още преди присъдата.
Медиите са новия якобински трибунал.
Dead man walking .. усещате ли онзи страх да докоснеш Доган - като прокажен е. Никой известен не бил отишъл през деня до сараите, твърди в-к "24 часа". Преди той получавал подаръци от Станишев (сега той живее в съседна сграда, ограда до ограда), Царя и Бойко дори. А днес ..
Anyway. Животът продължава дори за анатемосаните.
Просто няма да им подадем ни хляб, ни вода.
Бойко - човек от народа
Хич не го наресва нашия елит. Чужд им е по произход, образование и натура.
Роден в Банкя, учи в Симеоново за пожарникар (иска за милиционер, а не за дипломат).
Не владее езици, етикет, с прям говор, лек диалект.
Мъжкар, харесван от жените, има жена от сой. (Впрочем, Мара Малеева е лекар, от учителско семейство, за разлика от средниста и селянина Живков.)
Силен, каратист. Решителен.
Естествен, което го прави някакъв странен пиар талант.
Никак, ама никак не прилича на премиерите преди него: хора от интелигентни среди, с фин изказ и поведение, склонни на политическо лавиране и компромис.
Като се замисля Виденов не се вписваше в редичката, но той никога не излъчваше (мъжка и политическа) сила. Иначе идваше от панелката в Пловдив и се върна там. Странен герой беше той.
Борисов играе извън системата. И системата не го харесва.
Кой го подкрепи? Сидеров. Другият outsider.
Впрочем Щатите редовно избират извънсистемни играчи (при тях: хора извън Вашингтон). Рейгън, Буш-младши, Обама и Маккейн, а не Боб Доул и Ал Гор.
Кой ще бъде Бойко?
Новият Виденов или нашият Рейгън?
Дано е второто.
Залогът е много голям. Отвори много фронтове и успехът, и провалът ще са грандиозни.
Роден в Банкя, учи в Симеоново за пожарникар (иска за милиционер, а не за дипломат).
Не владее езици, етикет, с прям говор, лек диалект.
Мъжкар, харесван от жените, има жена от сой. (Впрочем, Мара Малеева е лекар, от учителско семейство, за разлика от средниста и селянина Живков.)
Силен, каратист. Решителен.
Естествен, което го прави някакъв странен пиар талант.
Никак, ама никак не прилича на премиерите преди него: хора от интелигентни среди, с фин изказ и поведение, склонни на политическо лавиране и компромис.
Като се замисля Виденов не се вписваше в редичката, но той никога не излъчваше (мъжка и политическа) сила. Иначе идваше от панелката в Пловдив и се върна там. Странен герой беше той.
Борисов играе извън системата. И системата не го харесва.
Кой го подкрепи? Сидеров. Другият outsider.
Впрочем Щатите редовно избират извънсистемни играчи (при тях: хора извън Вашингтон). Рейгън, Буш-младши, Обама и Маккейн, а не Боб Доул и Ал Гор.
Кой ще бъде Бойко?
Новият Виденов или нашият Рейгън?
Дано е второто.
Залогът е много голям. Отвори много фронтове и успехът, и провалът ще са грандиозни.
Абонамент за:
Публикации (Atom)