Защо се полях? #IceBucketChallenge

Post by Georgi Pavlov.

Защото ме предизвикаха.

Защото научих повече за хората с ALS. И мисля, че 1-2-3-ма ще научат повече заради мен.

Защото е предизвикателство - да направиш нещо различно.

Защото се "показваш". Ами, да! Има смисъл как правим всичко.

Защото го правим заедно. Аз, Бил Гейтс, Бербатов и... ти?


Не чакай някой да те предизвика. Изсипи кофата и извикай трима да дойдат да правят като нас!

TEDxBG in danger!

Обичам TED!

И след миналогодишния TEDxBG чаках с нетърпение кога ще е тази година. Вече съм опитен - вредих се навреме с билети. Взех си спонсорски, защото наистина подкрепям идеята.

Затова ще бъда напълно откровен: организаторите са симпатични, ентусиазирани аматьори и това все повече им личи. TEDxBG не тръгна нагоре, тръгна настрани в посока, която не ми харесва: презентаторите все по-често са... симпатични и ентусиазирани, но аматьори.

Никой от тях дори не се доближи до Сърджа Попович и Иван Кръстев. Разтърсващият театър на слепите деца не намери заместител. Котарашки няма конкуренция.

Нямаше добре подготвени млади хора като Георги Камов. Видяхме някои набързо скалъпени презентации (правени от способни хора с вкус и постижения). Грубите правописни грешки в едър шрифт казваха на публиката: и аз не съм си чел презентацията, и организаторите не са я чели. “И така ще мине”.

Много от лекторите нямаха особени лични постижения – нищо направено или измислено от тях. Предаваха чужди идеи и чужд опит – а това не е духът на TED.

TED e “ще ви разкажа какво правя, докъде стигнах и накъде предлагам да продължим”. ТED не е просто говорилня, а разказ за действието.

TEDxBG 2014 определено беше място за говоренето, а не за правенето на нещата.

Дори хора с постижения говореха за това какво правят други хора, какво мислят други хора. Може би това, което правят им е доскучало или дори опротивяло. Тъжно.

Дори Иван Мудов (моят не!герой на 2013г.) показваше и говореше за своите неща и своите идеи. Тази година такива хора бяха нищожно малцинство.

Личното ми TED постижение беше, че отидох и се върнах пеша :) 4-5 километра във всяка посока, основно през Борисовата градина. Чудно хубаво!

Няколко общи бележки по организацията:

• залата беше зле избрана: отново малка за интереса, този път тя скриваше половината лектори от някои позиции в партера;
• с английския език презентаторите “поставиха бариера между себе си и публиката, без да има нужда от нея и отчуждиха друга част от публиката” (К.Павлов);
• “#TED казва - Bring TED to the non-English speaking world. #tedxbg казва - fuck you!” (Ив.Недков);
• “дошъл съм на #tedxbg за да се вдъхновя, а не да ми се казва по всевъзможни начини колко е зле в България” (Б. Божанов);
• слаби презентационни умения у някои лектори – може да се види при репетиция, някои съвети и правила ще помогнат;
• човек, който изрежда университети си и брои дипломата за постижение, не става за TED: такава диплома имат десетки хиляди.
• TED не е място за ъпгрейд на CV-то.

А сега накратко за хората, които слушах.

Златин Цветков

Отново водеше в своя лек и весел стил. Днес ми допадна.

Органистът

В зала “България” сме, браво за идеята да стартираме с органа. Бах и Дафт Пънк. Чуден избор!

Самуил Петканов

Направи показнО как се правят не!новини. Определено познавач на модерния абсурд (темата на TEDx2014 – Самуил единствен се чувстваше уютно в нея). Младеж с бъдеще, независимо от мои критики към него.

Ще запомня: заглавието “Кой стои зад Паисий и неговата История?” :)

Даниела Папанчева

Интересен човек, говорих с нея по-рано. Но трагична лекция. Искаше да ни каже твърде много неща по твърде умен начин за твърде кратко време. Не се получи.

Явно темата за катарзиса не е страстта на Даниела – липсваше собствена идея или история. А Даниела ги има!

Емил Джасим

Да поразобличим БГ митовете – ок. Но кое е откритието на Емил не разбрах.

Ще запомня: България е била на 3 морета само 22г.

Лиор Френкел

Лиор иска да си признаем зависимостта от смартфоните. Да, признавам!

Иска цял град да се изключи за 24 часа, за да усетим щастие офлайн. Разказа как за ден баровете в Тел Авив забраняват смартфони, таблети, лаптопи... е, ние се борим още с цигарите, Лиор. Но е време да помечтаем с теб и действаме като теб!

Ще запомня: undigitize.me

Веселина Николаева

Фотограф. Няма смартфон и снима на лента. Не ни разказа за това, а звучи доста интересно. Показа какво прави и как. Разказа ни го честно, без напудряне.

Жанина Бояджиева

Архитект. Имаше мислене, имаше говорене как да развиваме града. Но не разбрах Жанина нещо да е направила, от архитект очакваме нещо голямо и видимо, нали?

TED, нека направи нещо и тогава да ни го покаже? Сега изглеждаше като лекция за CV.

Ще запомня: оригиналният план за жк Люлин. С много обществени пространства, които няма да се случат нито при социализма, нито при капитализма :(

Ще запомня още: “Public is a dirty word”

Еленко

Разочарование заради големите очаквания. Еленко е автор на интересни идеи за политиката в БГ. Но мина на пожар през тях. Вече май му бяха станали скучни.

Затова се опита да коментира другите, партиите – иронията му се получи (майстор е), но разбирането липсваше. Не се беше постарал – просто беше прегледал техните уеб сайтове. Искаше конкретика от партиите, а когато говореше какво да се прави конкретиката му убягна.

Ще запомня: първата явна правописна грешка, обида за публиката.

Боян Юруков

Темата: да накараме правителството да публикува повече информация във вид, в който да може да обработва. Накратко му се вика опъндейта. ОК, супер.

Но не открих ЗАЩО да се прави това. За да уплътним времето на Боян?

Нямаше хубав, разбираем пример за ползата от отворените данни (ето, можело и на български да се каже). Разказа ни за lipsva.com (регистър на изчезналите). Не ни каза има ли полза от този сайт, съществува от 3 години все пак.

Ще запомня: някои роднини на изчезналите не дават добри снимки на полицията. (Ама лоша е държавата.)

Мина Паунова

Банална лекция за изследване, което търси дискриминация и я намира. Хората по-лесно приемали за лидери тези от богати страни.

Мина не забелязва, че е изследвала МВА студенти и е нормално те да отдават силно значение на БВП на една страна. Съветвам я да изследва художници и антролози преди да бърза с изводите.

Ще запомня: хората приемат за лидери тези, които вярват, че стават за лидери.

Весела Данчева

Учила деца във Факултето да рисуват комикси. 4 дни, 8 деца. И скок: презентация на TED.

Извинете, ама дребничко ми се вижда. И с героизъм да се описва че влиза във Факултето, където таксиджиите не влизат... хайде, няма нужда!

Ще запомня: Весела използва децата за реклама, което беше на крачка от неетичното. На крачка преди или след неетичното – всеки ще реши за себе си.

Христо Станкушев & Ангел Спасов

Стендъп комеди, маскирано като презентация в TED.

Само по себе си забавно, но Христо и Ангел осмяха това, което зрителите им ТРЯБВА да направят, ако искат да влияят на политиката: да се обединят и да направят жертви, включително да дадат по 50 лева за хората и каузите, в които вярват. Това беше осмяно. Все пак иронията е на почит сред хипстърията! По на почит от реалното действие, обзалагам се.

Манол Пейков

Собственикът на прекрасното издателство “Жанет 45” отново проплака за 20% ДДС върху книгите. Нямаме отговор обаче защо не ги пускат в amazon, а предпочитат да ги разнася с раници по книжарниците.

Lovealution

Някаква музика, която не разбирам, но която и не усетих.

Не, нямах музикално откритие като Котарашки миналата година.

В 14:20 Lidl предлагаше обяд. Обяд с Lidl след закуска с Хармоника? Интересно ;)

Пропуснах го и отидох в Гълевер, където предлагаха фюжън меню от седмицата на Бакхус. Всичко си изядох и изпих :)

Виктор Илиев

Закъснях малко за него – довежда класическата музика до малките деца, което е супер.

Ще запомня: изпълнението на Софийската филхармония. Беше страхотно, благодаря!

Иливие Улие

Резюме: да се тестват новостите, предлагани от политиците, преди да се приложат навсякъде. ОК, можеше да се обясни за 5 минути. Примерите, които се дадоха бяха драматично елементарни.

Йордан Жечев

Вторите големи очаквания след Еленко. И като него не говори за това, което прави. Защо?

Говори за това как великият Тончо Жечев (неговият баща) го е подготвил за смъртта. Лично преживяване, но не и личен пример. Приемам го като представяне на идея на Тончо Жечев, за което му дължа отново поклон!

Ще запомня: “Всеки умира, когато е готов за това.” Хубаво звучи, но е тотално невярно.

Валерия Иларева

То беше някаква приспивна елегия за бежанците.

Разбирам, че Валерия безкористно им помага, но не ни вдъхнови да се присъединим. Не разказа никаква лична, човешка история. А съм сигурен, че знае много такива.

Росен Босев

Много добре. Разказа как можеш да искаш достъп до публична инфорация и как тази информация дава сила на обикновения човек да се изправи срещу системата.

Много, много съжалявам, че нямаше видео с гражданина (и пациента?) Петров.

TED, доведете ТАКЪВ човек догодина!

Гарард Конли

Чудесен и интересен личен разказ. Но не е постижение да си гей и дори да си гей в “изправителен дом за гейове”.

Ще запомня: много по-гейтолерантни сме от южните щати, ура!

Тристрам Стюарт

“Да не губим храна! Ама вие българите и не губите много.”

Че за какво беше тогава тази лекция?

Стоян Ставру

Лекция съставена от размишления и цитати. Не разбрах има ли авторът някакъв принос към темата. Представи я много абстрактно, а има толкова интересни КОНКРЕТНИ въпроси, които да ни накарат да мислим и чувстваме по въпроса.

Сергей Петров

Иска да помогне на 1 милиард души да живеят по-добре, похвално. Има и идея (кошер с електроника). Някак между другото мина, че идеята ще се тества до края на годината.

Не трябваше ли да дойде догодина?

Любомир Ноков

Поредният интересен презентатор с лични постижения (Хармоника), който разказваше за чужди концепции и идеи, които харесва. А не сме в училище, нали?

Любомир можеше да каже как успява той да прави биобизнес в БГ, с какво не успява и какво иска още да направи. Неговата лична история ми липсва. И никой друг не може да я разкаже.

Не видях Пистамашина (каквото и да е това). За кратко послушах и погледах Рейчъл Роу – ако не бях изморен, щях да остана.

После просто поех към Борисовата.

Имах да направя моите 5000 TED стъпки напред. Напред, не настрани.

Малка България и Голямата шахматна дъска

Има моменти когато наистина имаме нужда от политици.

От политици като Костов, който запази България извън косовския конфликт като едновременно с това бяхме съюзници на Запада и дори спечелихме членство в НАТО и решение за членство в ЕС.

Политиката ни днес е или вредна (прези-дента), или отсъстваща (правителството), или емоционална (Атака и среди от БСП).

Моите искрени съболезнования за стотиците жертви в Украйна. Наистина съм покъртен и от снайперисткото отстрелване в Киев и от палежа на живи хора в Одеса.

Но! Нашият национален интерес е да гледаме добруването на българите. Украйна, Русия и САЩ имат достатъчно политици за всички други въпроси.

Какво ни мъчи днес? 

Три въпроса:

1. Газът - трябва на населението и промишлеността.
2. Санкциите - ще ни попречат ли на връзките с Русия.
3. Българите в Украйна - да ги защитим при заплаха.

Българи! Задава се нова студена война. Да се подготвим!

Малка България пак е по средата на менгемето. И никой няма да помисли за нас, ако ние не го направим.

Какво да се прави?

Газът

Южен поток - за да не зависим от Украйна, интерконектор с Гърция - за да не зависим от Русия, по-голямо газохранилище - за да не зависим от никого!

Да, Южен поток ще отслаби Украйна, но Северен поток вече го направи. Германия отказа ли се от него? OMV защо подписа споразумение с Газпром за Южен поток преди една седмица? Да следваме Германия и Австрия.

За интерконектора няма спор, няма и особено действие. Защо? Имаме ли министър на енергетиката?

Санкциите

Трябва ясно да кажем на съюзниците си: малка България не може да плаща цената на големия конфликт. Югосанкциите създадоха българската мафия за 1-2 години. Втори такъв епизод не можем да понесем.

Ако някой иска да удари руските интереси да го направи в Лондон, Люксембург и Виена, където са руските капитали. Да спрат търговията с руски акции, да замразят руските активи - ето това са санкции.

Българите в Украйна

Пак ги забравихме. След събитията в Одеса спешно трябваше да изпратим специален пратеник при нашите сънародници. Да видят, че ни пука за тях и да ги попитаме: как сте, всичко спокойно ли е при вас?

Трябва  чрез ЕС и НАТО да поискаме гаранции за сигурността им. Румъния, Унгария, Полша ще ни подкрепят. Те също имат малцинства в Украйна.

Ето задача за президента ни - а не да се зъби на Русия!

Позицията ми може да изглежда безсърдечна и студена, но така е в политиката.

Кисинджър, сам той евреин-емигрант, обясняваше: "Емиграцията на евреите от Съветския съюз не е проблем на САЩ. Дори да ги пратят в газовите камери, това ще е само хуманитарен проблем." Кисинджър обаче се грижеше денонощно за сигурността на американците и беше готов с дявола да се съюзи за това. (В ролята на дявола беше Мао - масов убиец и авантюрист несравним с джуджето Путин.)

И така.. да си постелим добре. Чакат ни трудни времена!

Един "Крим по кипърски", моля!

Украинската криза доказа елементаризма на българското политическо мислене. Всичко се свежда до въпроси на ниво начално училище: кой е добрият герой? кой е лошият? кой ще набие лошия?

Истината е, че украинската криза и кримският епизод са част от по-голяма история: края на студената война и връщането на Русия до границите й отпреди 250 години.

Казано накратко, САЩ спечелиха студената война и проявиха отмъстителност характерна за края не на Втората, а на Първата световна война: на Съветския съюз бе отнета сферата на влияние в Източна Европа (след като Горбачов бе излъган, че тя няма да влезе в НАТО), самата държава се разпадна и САЩ побързаха да увеличават влиянието си в Кавказ, Средна Азия и дори в Белорусия и Малорусия.

Малорусия, както руските националисти наричат Украйна, е особен случай на държавно строителство. Е, не толкова особен като африканските държави или Босна и Херцеговина, но нека напомним, че "народът" на Украйна никога не е живял заедно и независимо. И това има значение, предвид на многото разделителни линии вътре в него: липсва единна религия, език, култура, история и национални герои.

Дори в тази картина Крим е особен случай: руски по население, едновременно военен и романтичен руски спомен от времената на империята. Той е част от Украйна по една случайност, прищявка на поредния руски диктатор.

Независимо от това, руската окупация на Крим е очевидно незаконна, нарушение на междуродното право, на двустранни и многостранни договори.


Въпросът е: какво да се прави?

Да се атакува ли? Да се наложат ли тежки санкции? Да се преговаря ли или да се махне с ръка?

Големият проблем на повечето решения е, че те се занимават със симптома Крим, а избягват да видят какво стои зад него: една унизена, но вече неслаба Русия. Трайното решение е или разрушаване на Русия (ако следваме аналогията с Хитлер: тотална победа и окупация на Германия, която продължава до днес) или съчетаване на интересите на Запада и Русия.

Първото е невъзможно, а второто е крайно желателно.

Русия не може да бъде разрушена освен от самата нея. Нека не забравяме един дребен факт: говорим за втората ядрена сила в света. Точка.

Обратно, Западът и Русия имат много важни съвместни интереси и не, те не са управлението на руските милиарди.

САЩ имат нов стратегически съперник. И това не е Русия - тя е върната 250 години назад и се бори за статута на регионална сила по селата на Осетия и Абхазия. Съперникът, драги читатели, е КИТАЙ.

Китай е не просто новият икономически гигант (до 10 години това ще е най-голямата икономика в света), новата космическа сила (една от трите държави, която изпраща хора в космоса), новият военен гигант (ядрена и ракетна сила, а покрай Украйна има и самолетоносач), Китай налага влиянието си в Азия и Африка.

Голямото предизвикателство към световния мир тези дни дойде не от Крим, а от Източно китайско море. В края на 2013г. Китай обяви едностранно зона, в която полетите трябва да се съгласуват с тях - на практика обяви (засега готовността си) да окупира тази зона. Създаде се чудесен повод за война между Китай и Япония - стига Китай да реши да свали някой японски самолет там. Какво ще прави тогава САЩ?

Това, разбира се, е само част от серия предизвикателства и териториални претенции - Китай иска 97% от Южно китайско море и, да не забравяме, Тайван. Китай забележете е търпелив - получи Хонг Конг, Макао. Мао казваше, че "Китай може да почака 100 години". (Украйна е независима от 20г., Китай - от 5000.)

Но толкова за Китай.

Какво трябва да се прави за Крим?

Има просто решение и то се нарича КИПЪР.

Кипърският случай копира 1:1 Крим:

• регионална сила окупира част от държава под претекст за защита на сънародници;
• държавата-жертва е млада и изкуствено създадена, но
• се ползва от симпатии в НАТО, но
• държавата-агресор също.

И какво направи Западът? Нападна Турция? Наложи санкции?

Разбира се, че не. Западът постъпи мъдро, защото Турция е необходима като съюзник, не като съперник (по различни причини преди, но и днес).

Мерките бяха за "замразяване на конфликта":

• страните бяха разделени от международни военни наблюдатели;
• окупацията и намеренията за независимост или присъединяване към Турция никога не получиха международно признание;
• дадено беше достатъчно време страстите да се уталожат и страните да разберат, че имат интереси, които трябва да ги съберат.

Днес все по-ясно виждаме, че кипърският проблем е решим. Въпрос по-скоро на вътрешна кипърска политика.

Така трябва да се постъпи и с Крим.

А какво да прави България?

Казах: да следва кипърския случай.

България запази добри отношения и с Гърция, и с Турция и не се намесваше в конфликта. Позицията ни по въпроса се ограничавапе с подкрепа на общите позиции (виж по-горе) без да се опитваме да въртим висока външна политика.

Това е правилно, реално и наложително решение и днес.