TEDxBG 2013

Днес беше първият ми TED и да си призная.. бях се нахъсал за критичен репортаж.

Защото доминиращите ми усещания бяха за бликащ ентусиазъм и посредственост. Но!

Като отлежаваха емоциите 2 часа, като останаха в съзнанието само силните, впечатляващи и убедителни презентации и многото, много ентусиазъм, си казвам: "искам пак!"

Стига толкова разсъждания! Да споделям докато ми е прясно (по-късно ще можете да видите всичко на клипове, ако сте пропуснали директния стрийминг):

- Погледнете пак списъка на лекторите тук. Не знам как са подредени: по важност ли, по какво. Но голямите звезди днес не бяха Иван Кръстев (умно говори и кратко - евалла за което), нито Иван Мудов (заслужава отделен саркастичен пост), хеле пък Орлин Спасов и Диана Иванова - съвсем не. 

За мен големите звезди на деня бяха: театър "Сянката на моята душа", Любомир Янчев и Влади Шунтуров. Специални награди за Георги Камов (най-добър motivational speaker) и Сърджа Попович (най-добър презентатор). Започвам с тях:

Театрална група "Сянката на моята душа"

Това е наивен, не особено сръчен театър на сенките, несръчен, но.. с една подробност: актьорите са незрящи!
Не си виждат ръцете, а пък за сенките и светлината да не говорим. Как го правят не знам и какво правят не разбирам, но видях такова желание да се справиш с трудностите, за да създаваш красота и го правиш.. за себе си. Това няма публика, нали е ясно?

И като ти ръкопляскат 1000 души и те вадят втори и трети път на сцената, а ти дори не виждаш публиката.. дори не си тренирал да се поклониш и как да застанеш в средата на сцената.. ей, мисля, че за такива моменти си струва да си жив! 


Любомир Янчев

17-годишен хлапак, който ни разтърси със скромното твърдение: "правя едно нещо, с което съм първи или поне най-добър в света: да можем да управляваме всеки уред с гласа си". Показа ни как си пали лампата, сменя канал на телевизора и пуска каната за вода - все елементарни неща (и често безсмислени).

Но голямата сила е ентусиазма и увереността, които има.

Помислих си.. какво щеше да е, ако в БГ имахме 1000 души като Любо, които да викнат, та се провикнат: "правя едно нещо, с което съм първи или поне най-добър в света!"

800 ще се заблуждават, 100 ще правят някоя глупост, другите 100 ще променят България!


Влади Шунтуров

Влади е Любо след 10г.: живее в Сан Франциско, с висше и фирма, женен и с дете. И с една мечта: да направи най-голямата иновация в строителството от 150 години насам.

Не знам дали ще се получи (да напише операционна системата за сгради - buildingOS - която да промени управлението на сгради), но знам, че ще се пробва: той е умен, с идеи, има конкретен план и работи по него. И дори иска да помага да направим София климатично-неутрален град до 2030г. (Орлов мост, къде сте?)

Стискам плаци, Влади!


Засега толкова..

(очаквайте втора част)