Сбогом, Бойко!

Отива си Бойко Борисов.. 

Не искам да пиша със злоба за него. Много хора ще го направят. Отива си един различен министър-председател:

• човек от народа (като Жан),
• с роднини убити от комунистите (като Царя),
• с дисертация (като Станишев и Беров),
• устат (като Ренета),
• тенисист (като Луканов),
• популист (като Димитър Попов);
• харесван от жените (като Софиянски),

но различен. (С Филип Димитров прилика не открих!)

Впрочем от всички изброени, с изключение на Луканов и Софиянски, Борисов беше най-подготвен за поста министър-председател:

• беше кмет на София,
• главен секретар на МВР,
• партиен лидер,
• но и бизнесмен,
• с приятелка банкерка,
• с познанства в най-широки кръгове.

От демократичните ни премиери никой с изключение на Луканов, Софиянски и Инджова не беше ръководил държавна структура. Никой (никой!) не беше ръководил частен бизнес (не броя синекурите на Царя).

Борисов имаше и все още има невероятен усет за емоциите, които водят обикновения българин, но той има един огрооомен недостатък:

иска да угоди на всички

Или както го казва К.Павлов-Комитата: "Няма как да направиш ляв и десен завой едновременно, колкото и да се стараеш".

А Борисов се постара - съвсем искрено.

Провалът му дойде от неглижирането на социалната пропаст в България: между тези, които ядат зеле, и малцината, които ядат свинско.

Сред последните са впрочем "земеделските стопани" - онези 500-1000 души крупни инвеститори и арендатори на земеделска земя, които тези дни получиха 800 000 000 лева субсидии.

Които изнудваха правителството не просто да ги получат (това е гарантирано от Европа), а да ги получат веднага, до 20-ти февруари.

Не, Борисов, не трябваше да им угодиш. Не трябваше да нареждаш да се вземе заем от 800 000 000 лева и да се платят по няколко милиона на "земеделец" в момента, в който стотици хиляди изнемогват да си платят не само тока, а и храната за децата си!

Затова.. сбогом, Борисов! 

Не искам да пиша със злоба..