Въпросът на рефендума е сбъркан: той е абстрактен, неконкретен и неясен. Представете си, че правителството ви попита: "искате ли да ви изпратим на почивка?" Какво ще отговорите? Всеки разумен човек ще отговори с въпрос: къде на почивка? кога? сам или с партньора ми? Защото има значение дали отивате в Бали или в Мали. Накратко: каква ще е бъдещата АЕЦ, ако референдумът успее? Балийска или малийска? Никой не знае. Като не знаем имаме 3 опции:
консервативно "не";
предпазливо "не гласувам";
протестно " гласувам с невалидна бюлетина".
Според мен най-правилен е последният вот (късно е да се обяснява защо), но и другите две вършат работа.
Митко и Огнян от жк "Славейков", Бургас. Познахте ли ги? Вече и двамата са млади мъже. Известни млади мъже: Метин и Октай Енимехмедови. Аз също съм израснал в Бургас. В началното училище и в гимназията не съм имал съученици турци. Дали? Имах съученичка, която след години емигрира в Израел. Не знаех, че майка й е еврейка. Имах и състудентка, която неочаквано ни покани на купон, защото заминаваше при родителите в Турция. Казваше се Галя, така и не разбрах "турското" й име. Тогава не ги мислех тия неща и очевидно не ги преживявах. И сега знам малко.. повече:
"Разделението е най-силно в началното училище, в средното е по-леко, а в университета не го усещах - но аз учех в Американския. Сестра ми е казвала, че в Пловдив не е същото."
"Как ти звучи адвокат Хасан? Колко от клиентите ще подминат табелата? Мислех да се преименувам на Хаджиев - каквато е била фамилията ни след преименуването. Отказах се."
"ДПС има изгода турците да се чувстват изолирани и дискриминирани."
Метин е по средата между 2 натиска:
да бъде конформист, да се слее с обществото: в Бургас и София това означава да си "българин" като култура, ценности и поведение;
да бъде част от своята общност: да бъде "турчин" като култура, ценности, поведение и политическа принадлежност;
При него натискът е още 10 пъти по-силен:
вторият му баща, с когото е израстнал, е голям фен на "Атака";
сестрата на майка му е общински съветник от ДПС.
Лесно ли е, как мислите? Метин впрочем има много сходна съдба със самия Доган: родени са на село, с разведени родители, интелигентни - искат да "пробият" в големия град. Доган също е бил за "мирна асимилация на турското население" (сведение от досието му), той е български патриот и приема въоръжената съпротива - същи Огнян. Или Октай? Днешният Доган е друг: той черпи власт от изолацията и противопоставянето на етноси. Номерът на Живков от 89-та. Младият Доган нападна "стария".
За нападението над Доган има хиляди мнения и няколко версии: някои приписват организацията на Доган, а други търсят неназовани негови врагове. Няколко неща ме карат да мисля нещо много непопулярно: всичко това е импровизация на Енимехмедов и ето защо:
Октай е най-неподходящият член на един заговор, защото е импулсивен и неконтролируем. Пример? Арестуван е от бургаската полиция и заключен в полицейската кола от гняв разбива стъклото на колата с глава! Как се контролира такъв човек?
Октай видимо не умее да борави добре с оръжие. Забележете, че е неуверен и опитва да простреля Доган от 50 см (без прицелване) и след това почти от упор. Този човек не е изстрелял и 20 патрона в мишена, той не знае как да се прицели.
Октай видимо не знае способностите на пистолета си: ако иска да убие Доган, не е това пистолета, а ако иска да го сплаши, няма да стреля от подобна близост.
Октай не е (адекватно) подготвен: оставете, че пистолетът е газов, а куршумите - бутафорни. Защо куршумите са 3? 3?! Пълнителят не е пълен и куршумите са различни?! Октай носи нож? За какво му е??
Или просто момчето няма друго освен пистолет за 40 лв., 3 патрона и нож?
Октай е едно буйно и умно момче (влиза в УАСГ, не е толкова лесно след Строителния в Бургас - питайте племенника ми). ОК, доста по-буйно - направо си е хулиган.
Има талантлив брат (буен като него), но и той няма кой знае каква реализация.
Защо Октай е решил да стреля по Доган (според мен с желание да го убие) едва ли ще разберем със сигурност - вероятно самият той трудно ще го обясни.
Но за мен е сигурно - Октай не е част от някакъв организиран заговор.
Истинският референдум е: АЕЦ или ТЕЦ? Ще го обясня с думи прости: енергийното потребление може да се раздели на 2 части - постоянно (базово) и пиково. Енергийното производство трябва също да се състои от тях: постоянно (базово) и пиково. Постоянното производство се осигурява от големи и постоянни източници на енергия. В България те са АЕЦ и ТЕЦовете в Марица-изток (най-големият ни залеж от въглища), които не случайно се намират в двата края на България: северозапад и югоизток. Имаме ли алтернативи за базово производство на електроенергия?
ВЕЦ: може, но ако направим сериозни язовири на Дунав, Марица, Струма и Арда. Трябва да строим язовири, защото дебитът на реките рязко спада през лятото (в БГ снегът в планините се разтапя през лятото, не сме Норвегия). Язовирът залива площ много по-голяма от един лифт и променя сериозно екосистемата - около себе си и надолу по цялото поречие.
Слънчева енергия: чудесна идея, но слънцето не грее цял ден, а произведената енергия през деня не може да се съхранява. Това е сериозно физическо ограничение, защото говорим за огромни количества енергия. Отделно стои въпросът с цената: висока и спадаща. Оптимистите ще казват: тя ще спадне достатъчно някой ден. Добре, но ние говорим какво да правим днес, нали?
Умни мрежи: да се произвежда локално (в дома, в предприятието, мола и т.н.), а електрическа мрежа да позволява както да приемаш, така и да отдаваш енергия Чудесно! Но засега това е в сферата на фантастика, а преди реално прилагане могат да минат десетилетия, ако изобщо се окаже икономически изгодно.
Добре, ако въпросът е АЕЦ или ТЕЦ, кое е по-добре?
Не знаем. И може би просто не трябва да мислим по въпроса.
Защо не опитаме пазарно решение?
Ново държавно производство (като АЕЦ Козлодуй) или ново държавно гарантирано производство (като американските Марици) е твърде голям риск, който не бива да носим.
Гледах лекцията на Иван Мудов на TEDxBG за времето в съвременното изкуство и получих просветление: вече няма неизкуство. Изкуството е овладяло всички страни на живота ни, та на съвременния артист остава само един шанс да бъде оригинален: да обяви най-баналното нещо за изкуство. Хубаво е да е изключително, изкуствено последователен в изпълнението. Изкуство е да си упорит в повтарянето на най-баналните неща:
да караш в кръговото движение, но 1 час;
да включваш и изключваш ел.крушка, но 4 часа;
да преместваш стрелките на часовник, но 24 часа (до тук с потиженията на Мудов);
да изписваш текущата дата, но в продължение на години;
да изписваш последователни числа, но цял живот.
Но да бъдем позитивни: това означава, че всеки и незабавно може да стане съвременен жудожник: стига да повтаря публично най-баналното нещо, за което се сеща, отвъд втръсване:
да изгледаш всички серии на любим сериал една след друга (оп-па, това е правено);
да готвиш цял ден боб яхния (ох, и това е правено);
да се обличаш за излизане и после да се преобличаш с часове без всъщност да излизаш (и това е правено!)
След като разказах за най-доброто на TEDxBG 2013, да продължим с другите участници, има интересни и не толкова, а впечатления - много:
TEDxBG някак е станало сборище на млади хора. Посетителите над 30г. са малцинство, над 35г. - рядкост, а над 40г. като моя милост - екзотика. Не знам как се е получило - темите съвсем не са ориентирани към младите, някои - изобщо.
Затова ми дойде на акъла да направим един TEDxBGxMiddleAge - ако има ентусиасти, да си кажат мнението.
Първото ми впечатление е от много, хубави и млади хора, които.. бързо бяха вкарани в Матрицата. С усмивка. Един приятен и весел водещ (Зластин Цветков) реши, че началото на форум за оригинални идеи трябва да са колективни, организирани и безсмислени дейности - потропвания и пляскания с ръце. Младежите приеха с ентусиазъм някой да ги води, защото бе направено по техния начин: весел и неформален.
И така.. бях обграден от хиляда уж независими личности, които потропваха като в армията - не маршируваха само, защото нямаше плац.
Оценка: кофти начало и лошо впечатление от публиката.
Ама то само така почна. Продължи по-зле.
Диана Иванова ни разказа, че трябва да говорим повече за Държавна сигурност. Тя имала проект, в който събрала 10 души в Монтана, родния й град, и в Мюнхен (?) да си говорят за ДС и всеки открил по нещо в миналото.
На мен ми остана остана впечатлението, че работата е да усвоим едни пари. Какво ще прави Диана още по темата ДС, как ще промени обществото - нищо такова нямаше.
Питала баща си какво знае за ДС и той се сетил, че един хулиган бил пратен на лагер.
Оценка: посредствено.
Леандър Литов, доцент по физика, който работи в ЦЕРН, ни разказа какво е големия адронен колайдър. Имат си хората хубава презентация със снимки и видео, защо Леандър да не я пусне (но мисля, че на TED трябва да показваш своите презентации). Пусна и някой майтап по физика.
Обяснението на темата беше елементарно, но (част от) публиката не го разбра като съдя по реакциите в туитър. Да, от скука вече се бях регистрирал в туитър.
Оценка: посредствено, на нивото на публиката.
Орлин Спасов, директор на фондация "Медийна демокрация", разказа, че медиите у нас не служели на плурализма и демокрацията. Доказателствата били в 10 доклада на чуждестранни организации и споделеното от няколко анонимни журналиста.
Човекът докрая не защити някаква собствена идея, само цитираше някого. Напълно анти-TED преживяване.
Ааа, всъщност имаше идея гражданското общество да формира фондове, които да финансират разследваща журналистика. Дори не ми се коментира.
Оценка: посредствено, ПОД нивото на публиката.
В този момент си помислих: ок, раздадоха ни в-к Капитал сутринта, сега какво - разказват ли ни го? Защото аз си го чета всяка събота, няма нужда за мен. Може би затова са млади хората тук, те не четат Капитал, сега им го разказват.
Но дойде Kottarashky с един кларнетист (имаше и видео) и ми промениха настроението. Изсвириха.. едно постмодерно хоро, напълниха ми душата. Нещо такова беше:
На живо беше дори по-готино! Затова още едно:
Оценка: различно, интересно, яко!
Последва един клип от ted.com, за някаква луда японоамериканка, която искаше гъби да изядат телата ни, защото били пълни с токсини. Много, много говорене за идеите й (и крейзи костюма й) и нито дума "абе как едни гъби ще разградят живака и оловото бе, моме, ядрен разпад ли ще направят". Публиката се оказа слаба по физика и химия.
Оценка: посредствено, чак гадно.
Виктор Кирков ни разказа за "Отбора на надеждата" - футболни треньори тренират деца без дом и родители. От 27 футболисти 15 си намерили работа (какво общо има футбола не стана ясно). Отишли и на световното футболно първенство за бездомни в Мексико.
Чудесно. Не стана ясно какви ресурси са вложени от спонсорите (подозирам, че има доста международни пари за това, щом цяло световно са спретнали) и това как ще продължи проекта. Ефективност, устойчивост - кой ти пита, ако идеята звучи екзотично.
Оценка: посредствено.
Христо Ласков е с готината идея да освободим интернет, т.е. да дадем свободен достъп до всеки wi-fi spot. Повече няма да кажа, зашото това се е превърнало в реклама на Виваком.
Оценка: посредствено, жалко за готината идея.
Боби Ракова. Имам чувството, че сама не разбираше за какво говори. Но го правеше с голям ентусиазъм, поредната. (Обясни какво е линейна и експоненциална технология и колко велики са последните. Само дето не се сети да даде един конкретен пример.)
Оценка: посредствено.
Сърджа Попович - вече мога да кажа, че съм виждал професионален революционер.
Неговата теория е Laughtivism - казано по-ясно: ако успееш да осмееш властите, те ще загубят символичната си власт, а тя е дори по-важна от реалната. Направил го е с Милошевич и оттам тръгнал към Украйна, Грузия и Египет. Само не разбрахме на чии разноски. Защото тия революции нямаха бюджети, а и той самият като свалял Милошевич.
Сърджа, за мен ще останеш усмихнатото лице на ЦРУ.
Оценка: специална награда за най-добра презентация (имам да се уча много!)
Иван Мудов. Заслужава отделен саркастичен пост. Но да бъдем позитивни: човекът отдава под наем хубав едноспален апартамент до Заимовата градинка. (Това е бунт срещу правилата, какво си мислите вие!)
Оценка: хората му се смяха, вярата в публиката ми се върна.
Тука някъде се вмъкна необявен лектор - да си каже какви хубави книги издава.
Не се прави така, TEDxBG!
Оценка: недопустимо.
И тука дойде едно убийствено клипче от TEDx, гледайте го!
Като го гледах (омаян) си мислех.. мернах това заглавие преди дни, но го пропуснах.. колко интересни, истински новини изпускам?
Георги Камов. Страхотен motivational speaker. Не го изписвам на български, защото съм виждал такива хора само в US и никога в БГ. Е, вече си имаме Георги Камов. Браво!
Като излезе клипа го гледайте!
Оценка: специална награда за motivational speaker.
Ива Бонева с прекрасна лекция за дислексията. Много добра визуализация: разбрах след като видях. Но трябваше да е по-кратко.
Ако ви е интересно, потърсете клипчето като излезе.
Оценка: много добро.
Владимир "Каладън" Петков - учи се от Георги Камов, брато! Искаше да кажеш подобни неща, но презентацията беше набързо направена - не като за пред 1000 души. Идеята ти се луташе.
Иначе адски забавен човек и ако се удържи идеята да доминира над забавното, ще стане страхотен презентатор.
Оценка: добро.
Ина Сотирова - "танцът ни прави по-умни". Супер идея! Просто.. нямаше нищо, което да докосне xBG аудиторията. Ина, филмът ти е US, за US реалността и в US контекста. Сори.
Оценка: незадоволително, но с висок потенциал.
Спас Спасов.. тук е дълъг разговорът, но да не се отвявам.. Спас е кореспондент на Капитал и Дневник във Варна. Разказа ни за расистката реакция на инцидента в Добрич, където три ромски деца бяха позирали непристойно с портрети на велики българи.
И пак едни абстрактни разкази.. "показвам едни снимки, ама това не се домовете на трите ромчета, нищо, че съм ходил до там, това са снимки на домовете на други роми от съвсем друг край на България, но са по-ефектни и затова ще ви покажа тях", "расистите мислят в черно и бяло и аз мисля за тях в черно и бяло" - е това ми се въртеше в главата като слушах презентацията.
Оценка: посредствено.
А сега едно клипче, което.. имам чувството, че TEDxBG го пусна специално за мен, а всъщност то е за всички интроверти. Ние сме само 30-50% от населението, така че не е лошо да ни разберете по-добре :-)
Даниела Тодорова е взела, че станала учител в с.Горна Малина (ок, "Заедно в час" имат пръст в работата) и каза нещо много мъдро: че ниските очаквания за успех водят до ниски резултати, които водят до ниски очаквания и така до безкрай.
Тя го разказа за децата в училище: как учителят очаква от слабия ученик отговор за 3 секунди, а от силния - 2-3 пъти по-дълго. Как училището и семейството поощряват силния и "успокояват" слабия: "ти толкова можеш, за повече не си струва да се опитва".
Ама за децата ли е само вярно?
Оценка: добро към много добро (и не е отлично заради глупавата тема "всеки може да постигне всичко, ако му казваш, че може" - препоръчвам й да прочете хубавото интервю на Пламен Димитров затова как позитивното мислене ни невротизира).
Ивелина Момчева, астроном в Йейл, ни показа нечии чужди презентации (визуализация на Вселената - ефектно), разказа ни нечии чужди открития и беше интересно. Ама това е TED, не е научнопопулярна лекция по физика!
Чух обаче нещо различно от нея: "науката е достъпна". Оказва се, че резултатите от куп експерименти (наблюденията на телескопа Хъбъл, например) са публични и всеки учен с мощен компютър може да ги анализира. Така че.. наука може да има и в БГ, съгласен съм с Ивелина. Трябва да разчитаме на наш акъл, а не на наша техника, работейки заедно със света, а не окопани в БАН.
Оценка: добра.
Иван Кръстев. Умен човек. ЕДИНСТВЕН говори кратко, не че няма какво да каже (цяла книга написал по темата). А темата е интересна: как интернет прави социална промяна по-трудна. Как огромният поток от информация ни залива с 100-200-1000 неща, които ни харесват, които подкрепяме и за които се борим - но затова пък на 1/100 или на 1/1000-на от възможното.
Оценка: перфектен, както и се очаква.
Та това е TEDxBG. Нещо глупаво, нещо средно и нещо вълнуващо и заразяващо.
Днес беше първият ми TED и да си призная.. бях се нахъсал за критичен репортаж. Защото доминиращите ми усещания бяха за бликащ ентусиазъм и посредственост. Но! Като отлежаваха емоциите 2 часа, като останаха в съзнанието само силните, впечатляващи и убедителни презентации и многото, много ентусиазъм, си казвам: "искам пак!" Стига толкова разсъждания! Да споделям докато ми е прясно (по-късно ще можете да видите всичко на клипове, ако сте пропуснали директния стрийминг): - Погледнете пак списъка на лекторите тук. Не знам как са подредени: по важност ли, по какво. Но голямите звезди днес не бяха Иван Кръстев (умно говори и кратко - евалла за което), нито Иван Мудов (заслужава отделен саркастичен пост), хеле пък Орлин Спасов и Диана Иванова - съвсем не. За мен големите звезди на деня бяха: театър "Сянката на моята душа", Любомир Янчев и Влади Шунтуров. Специални награди за Георги Камов (най-добър motivational speaker) и Сърджа Попович (най-добър презентатор). Започвам с тях: Театрална група "Сянката на моята душа"
Това е наивен, не особено сръчен театър на сенките, несръчен, но.. с една подробност: актьорите са незрящи! Не си виждат ръцете, а пък за сенките и светлината да не говорим. Как го правят не знам и какво правят не разбирам, но видях такова желание да се справиш с трудностите, за да създаваш красота и го правиш.. за себе си. Това няма публика, нали е ясно? И като ти ръкопляскат 1000 души и те вадят втори и трети път на сцената, а ти дори не виждаш публиката.. дори не си тренирал да се поклониш и как да застанеш в средата на сцената.. ей, мисля, че за такива моменти си струва да си жив! Любомир Янчев
17-годишен хлапак, който ни разтърси със скромното твърдение: "правя едно нещо, с което съм първи или поне най-добър в света: да можем да управляваме всеки уред с гласа си". Показа ни как си пали лампата, сменя канал на телевизора и пуска каната за вода - все елементарни неща (и често безсмислени). Но голямата сила е ентусиазма и увереността, които има. Помислих си.. какво щеше да е, ако в БГ имахме 1000 души като Любо, които да викнат, та се провикнат: "правя едно нещо, с което съм първи или поне най-добър в света!" 800 ще се заблуждават, 100 ще правят някоя глупост, другите 100 ще променят България! Влади Шунтуров
Влади е Любо след 10г.: живее в Сан Франциско, с висше и фирма, женен и с дете. И с една мечта: да направи най-голямата иновация в строителството от 150 години насам. Не знам дали ще се получи (да напише операционна системата за сгради - buildingOS - която да промени управлението на сгради), но знам, че ще се пробва: той е умен, с идеи, има конкретен план и работи по него. И дори иска да помага да направим София климатично-неутрален град до 2030г. (Орлов мост, къде сте?) Стискам плаци, Влади! Засега толкова.. (очаквайте втора част)
Протестът Цветанов срещу Орлов мост е новата БГ екзотика. А на мен не ми е нито за зелените, нито за Цеко, нито за Цветанов. На мен ми е за хората от тричасовата опашка за ски. Това е новата средна класа на отново обуржоазената България: искат да карат ски всеки уикенд, на нормални цени и с нормални удобства. Средната класа иска да потребява. Тя не се впечатлява от идеализма на зелените ("хайде в планината с раници, на палатки или в хижа"), нито от монополните стремежи на Цеко да налага максимално скъпи ски карти. Средната класа иска Витоша залята от хора. Тя иска да кара ски там всеки ден след работа, а през уикенда и през отпуската да иде на някое място на 2-3 часа път с кола. (Затова магистралите са важни.) Средната класа иска да си купи изгодно оборудване от интернет и да си наеме апартамент по изгодна оферта пак оттам. (Затова презастрояването е полезно.) Средната класа иска да се качи на лифта и да се пуска по пистите, да има топла вода в апартхотела и парна баня дори. (Строим кръстовища, ще строим и лифтове.) Средната класа харесва свинско и винско и малко по-късно поп-фолк (и онова парче на Килата). Малки, човешки мечти. Силата е на тяхна страна.
