Плевнелиев прочете евангелието в джамия

[Нямам какво да добавя към прекрасната статия на В.Найденов за 24 часа]

ОНЗИ ден президентът Плевнелиев рапортува пред американската бизнес телевизия CNBC как преди 2 години българските власти са въвели плосък данък от 10 процента за хората и компаниите, с което България се е превърнала в щастливата Аркадия, остров на стабилността насред бушуващата европейска криза.http://www.cnbc.com/id/49148959
Открийте грешката. Давам ви 30 секунди и първият получава 200 лева. 

Не, грешката не е в това "преди две години", тъй като на политиците им е позволено да придърпват леко чергата на истината. Иначе няма да са политици. Грешката е в избора на аудиторията. Ако някой политик реши да се хвали с плосък данък от 10 процента пред американския зрител, трябва задължително да избере Fox News, ултрадясната телевизия на Мърдок. Там водещите щяха да скочат, да вдигнат българския президент на ръце и да го подхвърлят във въздуха с викове "ура", като че ли е треньор на току-що спечелил Шампионската лига отбор. Клипчето с челния български опит щеше да се завърти поне 100 пъти в ефира, а Мит Ромни и вицекандидатът Пол Райън щяха да споменават България във всяка предизборна реч. За тях примерът на България щеше да е като глътка вода в пустинята Сахара. 

Уви, тази възможност вече е изпусната. Погрешно продуктово позициониране. Изпуснахме златен шанс да превърнем държавицата ни в знаме на републиканците и духовен център на световните работодатели. Напоследък китайските роби, които произвеждат айфоните и айпадите, взеха да протестират и да стачкуват. Шефовете на "Епъл" щяха да видят Плевнелиев, да чуят за "вибриращия IT сектор", да скъсат договора с китайския "Фокском" и веднага да потърсят български партньор. 
Но пък да хвалиш плоския данък в CNBC е все едно да вкараш прасе в джамия.

Първата реакция на водещия беше: "Това не ми звучи честно... това просто не е честно!" Другият водещ веднага заби въпроса: "А какво е разпределението на доходите в България?". 

Правилният отговор е, че България е държавата с най-високата степен на неравенство в Европа. Или поне е в челната тройка. За щастие, г-н Плевнелиев по принцип не глези журналистите с преки отговори на конкретни въпроси, иначе нямаше да стане президент, нали така? Обичам да го слушам, тъй като той ме връща към онова унесено състояние от младостта, което можеше да се постигне само на комсомолски събрания. Какво да правя, като съм си рожба на соца. 

Уви, телевизиите от фамилията NBC все още се опитват да бъдат неутрални и обективни по един старомоден начин, което в днешно време означава, че те са твърдо зад Демократическата партия. Според проучванията около 70 на сто от американците искат по-високи данъци за богатите. В момента в най-капиталистическата държава има прогресивно облагане на доходите с 6 различни степени, като най-високата ставка е 35 на сто. Предполага се, че Обама би я вдигнал на около 55 на сто, стига да можеше - и телевизията CNBC едва ли би го разпънала на кръст. 

В републиканския лагер пък предлагат да свалят горната ставка до 25 на сто, запазвайки все пак прогресивното облагане. В най-капиталистическата държава на света това се смята за долната граница на обществено приемливото. По-ниско би докарало революция. Единственият републикански президентски кандидат, който предложи нещо подобно на българската данъчна система, бе Хърман Кейн. Той отпадна от надпреварата още на ранен етап и напоследък се подвизава по телевизиите в ново амплоа - клоун. 

Откогато остана без Кейн, американската крайна десница просто копнее за човек, който да й нашепва за 10 процента плосък данък без да се превръща в клоун. И на това отгоре да работи като президент, па макар и български. Можеше ли президентът Плевнелиев да си уреди изява пред Fox News? Фасулска работа. Трябваше само да поиска приятелска услуга от Института по пазарна икономика, който е нещо като филиал на либертарианския институт Кейто (Катон). Този институт е под егидата на братята Коук, а те в момента са в свещен съюз с Рупърт Мърдок. На такава препоръка никой не може да откаже. Ние сме рекламното лице на дясната американска мечта.

 Като оставим настрана фаталната грешка в позиционирането, мен лично не ме дразни творческото отношение на г-н Плевнелиев към фактите и числата. Безработицата в България била около 8 на сто преди ГЕРБ да поеме кормилото, поради кризата скочила до 11 на сто, но сега намалявала по посока на 9 на сто? Доколкото си спомням, през 2009 още бе под 6 на сто, а според последните данни от Националния статистически институт е 12,3 и се е увеличила с 1,1 на сто за една година.

 Но голата българска истина не е политически коректна за онази аудитория, тъй като в момента американците са много сърдити заради 8,1 на сто официална безработица. Ако чуят, че плоският данък може да им докара още 4 процента, челният опит на България направо отива на кино. А ако пък научат, че реалната безработица у нас е поне 30 на сто, че стотици хиляди работни места изчезват, че 90 на сто от младежите мечтаят да се спасят в чужбина - край на дясната идея. Един български президент не може да си позволи да прави комунистическа пропаганда в Америка. 

"Промяната е възможна в рамките на 3,5 години и България е добър пример за това" - завърши президентът Плевнелиев своя рапорт пред CNBC. Аз доколкото знам, през последните 3,5 години България официално е в депресия. Президентът Плевнелиев, разбира се, е невинен - той с нищо не е допринесъл за трагичния бизнес цикъл. Но пък като рапортува така възторжено пред Чичо Сам, той поема отговорността за депресията върху своите плещи. 

Това е благородна, джентълменска постъпка. Свалям му шапка.

Можете ли да четете?

Във фейсбук върви една зараза "международна седмица на книгата, публикувайте 5-тото изречение на 54 стр." И аз се включих. Чат-пат чета.

Ама не като преди. Много четях тогава.

Ще четат ли децата ни?

Отговорът на статистиката: твоето по-скоро, да. Но 23% от учениците в София и 78% от учениците в селата не могат да разберат текста, който четат!

Изостават децата в бедни семейства, живеещите на село, тези с един родител или чийто майчин език не е български. Казано по-просто: бедността ражда още по-голяма бедност.

Обществото се проваля в предоставянето на равен шанс на всеки още в първите години, тези на А, Бе, Ве-то. Това "същото" общество, което създаваше училища по села и градовце при липса на собствена държава. Ама това беше преди 150 години, години, години...


Национален позор... 

2 песни – 2 свята

Всъщност песента е една – Дим да ме няма. Текстовете са два: на Графа и на Миро и Тони от с.Мечкарево.

За какво пее Графа?

• малко да презаредим
• трябва да се веселим
• свободни сме
• индивидуалисти
• не просто all inclusive туристи
• свършвам работа
• стягам багажа
• изключвам телефона
• малко да разнообразим
• парите се въртят
• идеалистите мълчат
• кариеристите блестят
• чупя се от мрежата
• надалече заминавам

А момчетата от село пеят за...

• глад
• хладилник да презаредим
• коремът ни пристъргва
• трябва да се нахраним
• хладилникът е празен
• динята я няма
• ще стоим гладни 
• тиган горещ
• анорексици
• гладни чревоугодници
• дебелите ядат
• спагети се въртят
• палачинки
• чукам си яйцата
• включвам миксера
• искам поне една филийка припечена 

2 песни – 2 мечти.

Една майка България...

Милост за живите

Вицепрезидентът Маргарита Попова гордо заяви, че няма да допусне улицата да раздава право в България или пък да не бъдат чути фактите по случая с Йордан Опиц

Каква смелост! И глупост.

Вицепрезидентът, юрист с дългогодишна практика, не прави разлика между право и морал. Между правото на съда и морално чувство на хората.

Няма никакво съмнение, че Йордан Опиц е виновен, престъпник и убиец. Стрелял е с незаконен пистолет, на улицата, по човек, който не е извършил кражба, и е напускал дома му. 5 години са лека присъда.

Правото тържествува, г-жо вицепрезидент.

Но това не са всички факти и е редно ВИЕ да чуете това.

Работите с години като прокурор, преподавател по право, председател на Висшия съдебен съвет, министър на правосъдието и ФАКТИТЕ показат, че независимо от личното ви старание, компетентност и честност, сте били част от една провалена система за сигурност на гражданите. Гражданите на България не са сигурни и НЕ ВЯРВАТ, че някой ще раздаде право.

Изследването на престъпността, направено от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), показват ръст от 44% на кражбите от домовете на гражданите и на 61% по мазета, тавани и прилежащи помещения.

Това са ЕПИДЕМИЧНИ стойности!

Борбата срещу кражбите е символична.

ЦИД отчита, че нямаме още по-голям ръст на престъпността, защото.. младото мъжко население намалява. С демографска криза ли борим престъпността, г-жо вицепречидент?

Но нека се върнем на Опиц. Изоставен от властта, на него му остава само един шанс – самозащитата и помощта на съседите. Заедно заключват входа на кооперацията (с неканените посетители вътре), насочва пистолет, за да ги задържи докато дойде повиканата полиция, и стреля, когато не му се подчиняват. Предава оръжието на полицията и дава показания.

Ако Опиц беше полицай никой нямаше дума да издума. Правото щеше да тържествува: неподчинение на орган на властта.

Опиц не е властта. Той е лишен от правото на защита в случая освен.. с мускули. Да, да, Багата има право приложи хватка срещу нападателя – невъоръжен срещу невъоръжен.

Багата ли? Ох, говорим за Опиц. И той така – хватки да научи и да тренира.

Ама май и те няма да му свършат работа, ако не бъде нападнат. Ако крадецът тихо и кротко си краде от стаята, имаш право единствено да звъннеш на полицията. Ако почне да ти смъква дрехите, с които си облечен, е това е вече нападение и можеш да отвърнеш с двоен суплес или вълчи капан.

Така че дори Опиц да беше в дома си и да виждаше как млад мъж му краде иконите, той пак не може да използва законното си оръжие. Какво да го посъветваме: звъниш на полицията и ти награбваш колкото можеш повече икони. Другото – за крадеца.

Дано е милостив.

Крадецът, де, не чакай на вицепрезидент.

Има ли данък нечестност?

Правителството има идея най-после да облага дохода от лихви като всеки един доход. Това е част от идеите ми за равни данъци за всички.

Защото сега какво става? Ако печелиш с работа, влагайки усилия и време, плащаш данък. Ако печелиш без да влагаш усилия и време ... по-скоро не плащаш.

Да напомним, че ВСИЧКИ трудови доходи, дори тези под минималната заплата, се облагат с 10% данък. Банковите лихви обаче, дори да имаш милион – не.

А както показах – растат депозитите (и доходите от тях), но на 1-5% от населението. Защо да им предоставяме такава привилегия? Калоян Стайков, ИПИ, казва: “данъчната ни система е създадена така, че да стимулира натрупването на капитал”. Точно така, Калояне! И така е създадена, че да стимулира натрупването на капитал у малцина.

А това създава не средна класа, а олигархия и след това (на този етап сме) при късмет популизъм. А ако нямаме?

Диктатура или революция.

Не искам никое от двете.

Спасихме 1000 души и.. не разбрахме

Няма как да скрия изумлението си: прочетох градиозна новина, за която ББ не се е похвалил. А тя звучи така: по време на мандата на ГЕРБ по пътищата ще загинат 1000 души по-малко, отколкото при тройната коалиция. А за втория мандат очаквам намаление на жертвите с още 1000 души.

Не, не съм платен клакьор на правителството (защо се обяснявам?), но държа истината да се знае: инвестициите в пътища и добрата организация спасяват живот. Много животи.

Малко статистика:

•       През 2002-2005г. по пътищата загиват по 950 души на година;
•       2006-2008г. – по 1000-1060 души;
•       2009г. са 901 (160 под пика)
•       2010г.: 775 (300 под пика)
•       2011г.: 657 (400 под пика)
•       2012г.: 381 до 05.09., да станат 560 (500 под писка)

Спасените са май доста над 1000. Градиозно!

Наистина причините са няколко:

•       по-скъпо гориво, по-малко потребяваме: спадът е около 4%;
•       по-малко потребяват по-бедните, респ. тези с по-лоши и по-опасни автомобили – вероятно;
•       по-стриктно се спазват забраните за движения на ТИР-ове (свидетел съм);
•       повече камери и по-високи глоби (вкл. над 1000 лв.) – и на това съм свидетел;
•       повече магистрали (бойкови и станишеви) – според експерти на отсечката Стара-Нова Загора са загивали 20 до 50 души годишно.  А колко на Владая?

Нека кажем и още нещо: намалялата корупция в КАТ кара шофьорите да са по-стриктни. Притесняват се да взимат милиционерите. (Но още не съм видял активно да помагат на движението.)

Причини много. Може да се пише още.

Но мисля, че е време просто да се порадваме.

1000 души спасени. Прекрасно!

Ден на траур

Днес е 9-ти септември. Денят, в който започва червеният терор в България. Краят на буржоазна България.

Нека се върнем 68 години назад...

Българската държава за пореден път прави погрешния избор в решителна война. Независимо от политиката на “минимално” ангажиране се оказваме във война със САЩ и Великобритания, окупирали сме територии на Югославия и Гърция, подписали сме Тристранния пакт. Страната е загубила своя цар преди година и няма кой да поведе промените. Безпартийната система не може да функционира без лидер на върха – няма резервен вариант, подготвена за властта опозиция.

Политически живот на практика няма. Народното събрание съществува формално. Партиите нямат структури, свили са се до малки приятелски кръгове. С изключение на комунистическата партия – тя има няколко хиляди въоръжени партизани и още много нелагални дейци.

София – центърът за дискусии за бъдещето на нацията – е изоставена от своите граждани. Те са се пръснали по всички краища на България след унижощителните бомбардировки.

България е парализирана.

Движенията пред лицето на Червената армия са твърде бавни: неутралитет и контакти за примирие са обявени едва през август. Преговорите за правителство с участие на БКП/ОФ пропадат. Червената вълна настъпва от изток и нищо няма да може да я спре.

Да, можеше да не се случи прз 1944-та...

• Можеше Стойчо Мошанов да подпише примирие със САЩ и Великобритания на 1-ви септември. Щеше ли да се приеме от Съветския съюз?
• Можеше да не се назначава ген.Иван Маринов за военен министър на 2-ри септември и можеше той да не се окаже предател (да не сприра незабавното обявяване на война на Германия и да не отвори вратите на Министерството на войната в сутринта на 9-ти). Щеше ли това да спре танковата и прожекторната бригада?
• Можеше да бъде привлечен Кимон Георгиев по-рано във властта. Този властолюбец трудно щеше да откаже и нямаше да организира военния преврат на 9-ти.

А че е преврат, преврат е... никакви партизански части няма в София и големите градове. Който иска - ще прочете.

Това, което настъпва след това, е кървава баня, невиждана в България.

Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба...

Нека да прочетем какво докладва ЦК наБКП на Георги Димитров в Москва (превод от руски):

• 13-ти септември: В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието [комунист – Г.П.] работи по създаването на народни трибунали. [...] От въоръжени партийци и комсомолци ще бъдат негласно създавани ударни групи за особено отговорни задачи.

• 25-ти септември: Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително. [на тази дата е убит брата на дядо ми, деец на БЗНС – без съд и присъда, просто пречукан.]

• 1-ви октомври: Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица [всичко се движи по план! - Г.П.], след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законни пътища [единствената разлика е, че отпада това "негласно"].

Смята се, че убитите са около 30 000. 

Някои от физическите убийци са живи и днес.

Крайно време е да разкажем историята на България.

Който контролира миналото, контролира бъдещето.

3% средна класа

Наскоро ИПИ публикува едно полезно изследване до какво ще доведе повишаването на максималния осигурителен праг от 2000 на 2400лв.

Изследването, традиционно за ИПИ, се прави с цел да защити една предпоставена идеологическа теза, но все пак ни напомня полезни факти:

• 3% от работна сила има доходи над 2000 лв.
• 2% от пенсионерите получават пенсия от 700 лв.

2000 лв. доход стигат за мечтата на средната класа – жилище, вила (в модерни времена: редовни почивки) и кола. Е, май най-добре е да са двама с подобни доходи – което ще намали обхвата на средната класа, но пък трябва да добавим рентиерите, които нямат трудови доходи.

3% - толкова са успелите в нашето общество.

Та въпросът на ИПИ е: трябва ли хората с доход от 2000 до 2400 лв. да плащат осигуровки като всички останали или трябва да продължи огромната данъчна ваканция (0% осигуровки). За тези с доходи над 2400 лв. въпросът изобщо не стои – сакън, какви осигуровки от тях!

А нали ИПИ беше поборник за плоско облагане?

Плоско, плоско, а все не до там – за осигуровки не плоско, а рязко регресивно.

Малко история: максималният осигурителен доход беше въведен през 2000г. и до 2004г. беше горе-долу равен на 10 минимални заплати. Сега е 7, правителството иска да го направи 7,7. Къде е драмата?

Драмата е в принципа: трябва ли да има данъчен трансфер надолу? От възползвалите от шанса, даден от обществото, към други, по-малко успели.

ИПИ казва твърдо “не” и е готов леко да изкриви фактите:

• да твърди, че единственият трансфер е от получаващите 2400 лв. заплата към получаващите 700 лв. пенсия (мигар те не са работили на максимум);
• да не отчита, че трансферът е всъщност от компаниите (макс. 10% данък) към пенсионерите (20% ДДС);
• да се поправя, че имало още толкова трансфери за майчинство, детски, здраве, безработица и веднага да твърди неправилно, че те пак ще се ползват от хората с доход над 2000 лв.;
• и съвсем съзнателно да премълчава, че за доходите над 2400 лв. осигуровки не се плащат!

И тук е моето решение (взето назаем от ИПИ): плоско облагане с осигуровки.

Всички да плащаме равни осигуровки, а не да бягаме от отговорност, когато успеем.

Обществото трябва да се крепи на парите на успелите, за да имат ТЕ влияние.

Турските плочки (Витоша) vs Жълтите павета (Цар Освободител)

Напоследък е модно да се критикува ГЕРБ, ББ и ЦЦ – особено откак се усети, че е безопасно. Най-много Бойко да те накара да го слушаш с часове, докато го интервюираш.

Стреля се сватбарски срещу кабинета – всичко се приема на нож като единият път се критикува отляво, а на следващия ден същият човек критикува отдясно. И причината за това е липсата на позиция освен позицията “ББ е тиква!” или по-общо: “ГЕРБ са идиоти!”

Да дадем два елементарни примера:

•     Опозицията е против по-високите скорости по магистралите, защото е за по-високо ниво на сигурност по пътищата. Опозицията е против включените фарове през деня, защото не търси по-високо ниво на сигурност по пътищата.
•     Блогосферата е за липса на контрол върху интернет (добре сме със сигурността) и за пълен контрол по летищата (зле сме със сигурността).

Ще кажете, същата непоследователност имат и предложенията на правителството – и ще сте прави. Нашата опозиция, включително шумната интернет врява, е огледално копие на ГЕРБ: колкото непоследователни са едните, толкова и другите. Не се дишат, ама никак.

Защото чувстват, че не са от една порода.

Ако вземем за вдъхновение един известен блогър, който скоро ще бъде известен политик, борбата е столичани срещи софиянци.

Витоша (Бистрица) и Чавдар (Етрополе) – този път заедно срещу Локо (София) и Славия.

Темата се повтори и днес: моят приятел Константин Павлов описа новия булевард Витоша като “пресъздавана на центъра на Банкя в центъра на София: липсва само захарен памук, стрелбище и варена царевица”. Не, сър, не е Банкя, а Бистрица: Витоша (Бистрица) е отборът, явно такъв ще е и булевардът.

И такъв ще е, защото хората го харесват. Цитирам софиянци: “95% от столичани сигурно ще ме изгледат странно и ще си кажат “глей кво е хубаво и спретнато”. А сега една софиянка: “"Столичани" обаче веднага си го припознаха - оная вечер беше пълно с народ, който се тикаше точно там - седят на пейките и люпят семки”.

Забелязахте ли тънката линия софиянци-столичани?

Добре, че не са въведени съответните расови закони, та успях да се оженя за истинска софиянка J

Истината е, че Бойко Борисов е първият ни министър-председател за 22 години, който наистина представлява бедния ни, безпросветен и безкултурен народ. Този народ, за който жълтите павета нехаят и днес.

Да, Бойко Борисов е популист. Неизменно и бързо превключва според общественото настроение (искате да пазим горите? ще ги пазим и още как!) и никога не се захваща със сложните теми. Нито ги разбира, нито ще може да се пребори с тях до следващите избори.

Води кратки кратки битки с лесни победи. Магистрали – да, организирана престъпност – вече не. Метро – да, образование – не съм по това аз. И т.н.

За мен критиката към правителството трябва да е за това, което то не прави:

•     бездейства пред лицето на безработицата – най-страшният проблем на нашата икономика днес;
•     нехае за социалната поляризация – успехът в обществото е за 1% от населението;
•     толерира властта на олигополите – банки (беззащитни, че трябва БНБ да ги защити пред омбудсмана), пенсионни фондове, търговски вериги (КЗК им урежда наказание без глоби);
•     не забелязва пропадането на образованието ни – в международни тестове и резултати от матурите;
•     страхува се от промени в здравеопазването – областта с най-големи злоупотреби с бюджетни средства;
•     подкрепя най-ниското ниво на данъчно облагане и най-ниското ниво на обществени услуги в ЕС.

И да, това са критики, приложими за повечето правителства в БГ. Но ако жълтите павета искат да спечелят уважението на нацията и да заслужават водеща роля в политиката и развитието на обществото ни трябва да поставят на масата своите решения.

Иначе... ще си продължим да критикуваме обноските на премиера и шрифтът на табелите в метрото.

А, и турските плочки на Витошка.

Дъщеря ми като политически фактор

Тези дни съм в очакване на първото си дете и мислите ми често се отправят в бъдещето: какъв човек ще стане тя? Какво ще я направи хармонична и щастлива личност?

Чета и разсъждавам и за да не ви оттегчавам, отивам направо към баналния извод: какъв човек ще бъде дъщеря ми зависи от нея самата, от нейната семейна и обществена среда и от късмета й или липсата му. В последното може би трябва да разположим гените – наследство, което винаги получаваме от родителите си.

Тези фактори не влияят равномерно: очевидно генетичните фактори преобладават при тайнственото начало, постепенно се включват семейната среда, обществената и – някъде по-късно, свободната воля на индивида. И всичко това поръсено с неравномерни дози късмет (случайност).

И къде, ще попитате, тук виждаш политика?

Замислих се, че никой не знае и няма да узнае кой фактор има подавляващо влияние за развитието на личността: генът, семейството, обществото, волята или късмета. Може би за всеки е различно?

Не знам. А човек обича прости отговори, често си ги дава и силно вярва в тях.

Отговорът за основния фактор за развитието на личността е всъщност отговор философски и политически. Десните обичат да акцентират на свободната воля, а левите – на обществената среда. Националистите – на гена.

Искрено съм убеден, че поставеният от мен въпрос няма краен отговор. Човекът е амалгама от влияния и приемането на едно влияние не изключва друго.

Затова не мога (вече, на тези години, с този опит и мъдрост), не мога да приема крайните политически тези. За десните ще бъда ляв, за левите ще бъда десен.

Ако ще те: за интектуалците ще бъда гербер, а за герберите – блогър J

Личното ми усещане е, че политическият дебат в България безмерно се доминира от крайното дясно мислене: че всеки може да постигне всичко, ако е предприемчив, работлив и самоотвержен и че успехът се дължи само и единствено на индивида.

Смешно. Но и тъжно. И политическа реалност както в говореното, така и в правенето на политика: нищожни данъци върху високите доходи и блогосъстояние, приемане на крайната социална поляризация, липса на чувство за солидарност и общност и търсене на индивидуални решения за всеки обществен проблем (вкл. пенсионни, здравни и образователни).

Забележете, дясната правоверност не е типична за десните, а и за центристите в България, че дори за лявата ни партия. Да напомним: тя въведе плоското данъчно безумие и никога не повдигна въпроса за нищожното имотно облагане.

Казано по-просто, налага се да се застана в опозиция: не на правителството – то е временен фактор, а на властващото интелектуално течение.

Наречете ме социалист, ако щете, ще го преглътна.