Тия дни напомних на протестиращите, че предният път, когато Цариградско беше пълно с усмихнати хора беше 3 дни преди загубата на изборите.
- За кои избори говориш? - ме попита млад и интелегигентен мъж от протеста.
- Как кои? Тези от 90-та? Не помниш ли?
- Не. Аз съм бил на 6 години.
И... тогава разбрах, че аз съм на 41г. и повечето от протестиращите днес няма как да помнят
ОГРОМНИЯ митинг от 7-ми юни 1990г.
Няма снимка, която да покаже колко голям и еуфоричен беше: не само до Плиска, всички странични улици бяха плътно заети. Аз бях отстрани, на бул.В.Левски, и нямаше как да пробия отпред.
И тогава, и сега заедно бяха градски хора. Тези, които гледаха на запад. Тогава имахме реч на американския посланик, сега статия на немския и френския.
Тогава мислехме, че сме победили със самия факт на обозначаването си ("Времето е наше" беше лозунгът.) Сега чета през няколко дни, че протестът вече бил победил.
Reality check:
- 3 дни след най-големият митинг в нашата история СДС загуби с огромна разлика, повече от 10%.
- 30% от протестиращите днес ще гласуват за ГЕРБ.
Никога, никога, никога повече няма да повярвам, че изборите се решават на Ларгото.
Изборите ще се решат в Добрич.
Ако се решават в Добрич, няма да е толкова лошо, Жоро. Ще се решат във Видин и Търговище :)
ОтговорИзтриване