Новият 2 юни

Утре е 1-ви февруари.

Нека не го подминем. Това е денят на страшния Народен съд, обявен някак незабелязано за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим у нас.

Трудно ми е да преразкажа какво е Народния съд (прочете за това тук), невъзможно ми е разкажа за ужасите на терора в дните след 9-ти септември.

Казват, че тогава са избити без съд и присъда 30 000 души.
Да, сред тях е братът на дядо ми, който ДС не ни позволяваше да забравим. (Реабилитиран 1990г. Сега ми звучи .. глупаво и ненужно.)

Нека не забравяме това масово клане - най-масовото избиване на българи от .. от други българи.

"Защо убихте дедо ми?", някак наивно, но и човешки, пита Бойко Борисов. За съжаление никой, който не е преживял такава трагедия, не го разбира.

И не защото сме нечувствителни. А защото не говорим за това.

Масовите убийства са нещо срамно за нас. Защото има конкретни физически убийци (малцина от тях са се разкаяли, малцина от убийците на дядото, който не познавам, поискаха прошка). Защото има наследници, които защитават убийците като достойни българи и бранят тяхното място в историята.

Един мой приятел писа, че истината трябва да се изговори дори да е болезнена. Така е. Но не само истината за днешния ден.

Истината трябва да се издири из архивите и спомените на все още живите.
Истината ...

Бог да прости ...

Защо харесвам Танов двойно повече?

След предния пост по темата, в която показах Танов като честен и доблестен човек, излизат нови разговори.

Танов отказва партиен натиск за назначения:

- от страна на Менда Стоянова, шеф на бюджетната комисия (тя контролира Министерство на финансите, в чиято система е агенция "Митници" на Танов):

М.С.: Да те питам дали се запозна с човека, дето ти казах… за шеф на митницата в Пловдив?
В.Т.: Да, видях го, обаче тая работа няма да стане. Това може да стане само през трупа ми. За тоя три затвора играят търг кой да го прибере… Ти ме караш да назначавам бандит…
М.С.: Този човек аз гарантирам за него… Независимо какво говорят за него той ще свърши работа…
В.Т.: Трябва да съм умрял да го назнача… За мен той е жив престъпник.

- от страна на Искра Фидосова, председател на парламентарната група на ГЕРБ и на правната комисия:

И.Ф.: Днеска ли изтичаше срокът там за митницата Лом?
В.Т.: Да.
И.Ф.: Там всичко окей ли е?
В.Т.: Не е окей.
И.Ф.: Що?
В.Т.: Ами щото има, на изпита има 2.90.
И.Ф.: Как има 2.90, бе?
В.Т.: Ами 2.90 има средна оценка.
И.Ф.: Айде стига, това ще стане ебаси скандала!


Ето за това харесвам Танов двойно повече!

Защо харесвам Танов?

Защото е непосредствен, честен, доблестен човек.

Доблестен значи и че не се плаши да влезе в мътното море на политиката в несигурни за него времена и да продължава да държи на името си.

3 фрази от него:

"Значи аз искам да знам, защото съм човек, който си държи на името и на авторитета. Аз искам да се разхождам свободно и да гледам хората в очите."

"Аз ще видя утре кога има автобус от Русе [той е от там - Г.П.] и сигурно към 2 часа ще го взема. Пет часа, към 7 ще бъда в София, ще се върна."

"Г-н Горанов, нито в МВР има само ангели, нито в митницата има само дяволи. И тук има свестни хора. Въпросът е да ги намерим и с тях да променим нещата. Но хора, на които 20 години им е налагано нищо да не правят, да не смеят да бутнат нито един - тоз е на тоз, тоз е на оня... Знаеш ли колко се оглеждат и се ослушват и ги е страх да предприемат... Докато ги накарам да се почувстват, че никой няма да оказва никакво въздействие върху тях и че единственото нещо, което трябва да спазват е законът, да го прилагат еднакво...
Как се променя този манталитет? Те умират от страх, защото там има фирми, които знаят кой стои зад тях и не могат да ги спрат.
Така че нещо, което е набивано 20 години, не може да бъде променено нито за един, нито за два, нито за пет месеца."


Танов, стискам ви ръката!

Девети ...

Странна дата е 9-ти септември.

Аз си го представям като една вълна .. която идва от далечната, бедна и изоставена провинция и залива малките буржоазни острови. Представете си как Трън навлиза в разрушена и изоставена София.

Но това не е битка черно-бяло.

Хиляди убити преди и хиляди след Девети ще види България.

Причините? Липсата на социален диалог – и дори на социален контакт – съчетано с неспособност на елита да постигне националните цели и реши проблемите на кризата (която при нас почва от 1-вата световна война).

Усещате ли близостта с дневното време:
- висшата класа се отделя физически и емоционално от масата: сватба за 1 млн.лв., минава от самолет на Майбах, строи високи огради в софийските села;
- криза, която за бедните (които следят минималната заплата и новините за замразяването на пенсиите) изглежда ще продължа много дълги години;
- липса на национални цели, които да отложат очакванията за щастие („важното е, че децата ще са добре”).

Възможен ли е нов Девети?

И не сме ли свидетели на такъв?
Да, без убийствата и идеологиите .. дали трънския манталитет не побеждава?

Погледнете наоколо .. управление, обноски, интереси – това Трън ли е или София?
Мръсно, корумпирано, безпросветно или малокултурно се държат не само „цървулите”, ами и ние, „граждането”. Включете ме в това число.


Затова .. всички на 18-ти пред Народния театър!

Берлинската .. врата

Виждате ли тази врата?
Тя разделя 2 свята, тук в България.

Трябваше да отида до рентгена на Александровска болница. С една дума: мизерия!

Изоставена, пуста сграда. Всичко е грозно, нещастно и .. мъртво.
Отнякъде се появи човек с престилка, после втори. За втори път ходя там и се удивявам колко малко работа имат. Не съм виждал друг пациент освен тези, които придружавам. А става въпрос за рентгена на Александровска .. как е възможно?

И както си седя и мисля тази врата се плъзга безшумно. С фотоклетка и тихо моторче и виждаш .. някакъв друг свят отвъд вратата. Чисто. Свежи цветове и мебели. Тих шум на активно работещи хора.
Вратата се затваря и тогава забелязвам надписа "Св.Екатерина". Чирковата болница.

Да не ви се случва да ходите там, но .. като в Германия съм се чувствал там. Много хора. Всеки работи без нерви, без излишно суетене, загуба на време и .. доколкото е възможно удобно и приятно.

Просто двете институции са в една сграда. Но нищо не ги свързва.
Дели ги Берлинската .. врата.

Ето така съжителстват 2 Българии - едната малка, чиста, работна. А другата пуста, мизерна и нещастна.

Facebook наш ..

За 3 месеца българите във фейсбук са нараснали от 1,2 млн. на 1,5 млн.души.

Най-силно представената възрастова група е 25-34г. (33% от потребителите).

Най-бързо растат потребителите между 55 и 64г.


Повече статистика тук.

Майка на 62

Русенска лекарка на 62г. роди близнаци.

Използвана е донорска яйцеклетка. Вторият опит за забременяване в плевенска болница е бил успешен. Децата са родени преждевременно на 30-тата седмица: 500 и 900 грама. Живи. Има голям риск за тях.

Майката е добре.

Това са шокиращите факти.
Въпросът е .. може ли обществото ни да го позволи.

От една страна се казва "това е нейно право" (не знам защо не се добавя "естествено").
От друга - децата се обричат.

Нека си кажа и моето мнение:

- Никой не трябва да се меси в желанието на жената да има или няма деца.

- Единствената грижа на обществото е каква е опасността за децата: здравословна, психологическа и социална.

- Единственият механизъм е чрез регулиране на раждането е чрез процедурите "ин винтро".

Заради последния въпрос (въпросът "как" винаги трябва да върви с въпроса "какво") регулирането на раждаемостта на малолетни, наркомани, болни и т.н. на практика не е решим с регулаторни средства. Влияние може да има само чрез промяна на настроенията в съответната социална среда. Циганските родители да искат да не се отделят от момиченцата си, например.

Относно желанието на жената .. нека го има. Ако Господ е милостив и зачене и роди по чудо, всички ще бъдем до нея. В този щастлив и тежък момент.

Но когато ние, хората си играем на Господ .. може би първо трябва да седнем и да помислим.

- Шансът за нормална бременност на 62г. .. никой не знае какъв е, но не ще да е много голям. Опасността за децата, да не оцелеят или да получат трайни увреждания, е много голям.
- Много се говори как децата ни се отглеждат от баби. Да, така е. Но майката и бащата ги има. Такива деца не са обременени от липса на семейна среда, напротив: те имат по-богата семейна среда. Аз самият съм роден след смъртта на двамата ми дядовци и една баба. Това ми липсва и до днес.
- А тези деца, дано са живи и здрави, няма да имат дядо и баба. Те няма да имат и баща. Майката е напълно самотна. Това ни кара да виждаме голям егоизъм в нейното решение.
- Животът на децата в такова нетипично семейство няма да е лесен. Те са дамгосани да бъдат различни. Моля ви се, тяхното раждане се отрича от половината общество! Как ще бъдат третирани след 5-10-15г.? Какво ще чуят от децата на тяхната възраст?
- И най-после .. смъртта. Тези деца се раждат след една смърт. Тази на бащата на родилката. Тя се е грижила за него до края. Кой ще грижи за нея? Малките й дечица?

Много е грозно да се правят такива сметки. Аз не съм млад и още нямам деца.
Но човек трябва да е отговорен пред децата си.

В действията на тази жена виждам всичко - любов, смелост, жертвоготовност - освен отговорност.

Бог да им е на помощ!