По-чисто

Днес е денят, в който bTV ни призова да изчистим България за един ден.

Зарази ме ентусиазма на колегите от Фасилити Оптимум и реших да се включа и аз.

Признавам, чистенето не е моето призвание. Но мисля, че акция е едно хубаво напомняне към общината, че искаме градът да бъде по-чист.
Опитах се да събера отпадъците на хълмчето зад мен след като Шерита-М подкоси тревата. Не е лесно.
(По-принцип не слагам рекламни линкове в блога си, но проявата заслужа това поощрение.)

Видях много неща, които трябва да се направят (да се полива, да има истински кошчета, бордюри и т.н.) и няколко неща, които можем да не правим. Да не изхвърляне произволно фасове, например.

Но ... нека спра до тук. Днес не съм в морализаторско настроение. Защото понякога просто трябва да направиш нещото.
Например, да почистиш наоколо.

И ... да запалиш децата си да правят същото. Те ще го превърнат в игра!
А какво по-хубаво от това?

Малкият човек в големите новини

Малкият човек .. Стефан от село Кортен. Чуйте историята му.

Той е на 28г., живее сам на село. Родителите му са починали преди няколко години. Няма близки. Искал е стане полицай, но не е успял. Работи като охранител в Нова Загора - оня малък градец, който магистралата подмина и постави накрая на света.

Няма книжка, пътува със селския автобус до работа и усеща как всички пътища пред него се затварят. „Мен кое момиче ще ме вземе.”

Момиче няма, има заем от … 1000 лева. За да смени дограма и измаже къщата. С 1000 лева. Не му стигнали и една стена стои на тухла. И тук не успял.



В селото няма човек, който да каже лоша дума за Стефан: лъчезарен и усмихнат, работно момче, честен и справедлив, никога с никой не се е карал, много спокоен, добър човек.

Имал си е работа (с добра заплата „за региона”, казват колегите му – колко е това? 400? 500 лева?), имал и къща. Е, книжка и кола, и момиче – няма.

Но най-вече няма перспектива. Запитайте се: кое е най-далечното място, което е посетил? Стара Загора? Дали е пазарувал в мола или само хляб и салам от селския магазин? Дали вечер е пийвал ракийка и все е заспивал преди края на Шоуто на Слави?

Много е лесно да се седиш в София, да четеш Айн Ранд и да обясняваш как съдбата е в ръцете на хората. В ръцете на хората понякога са просто … пистолет и 50 патрона, "демократично" образование и културата на село край малък град.

Какво да направиш от това?

И обир не става.

Не е Стефан човек за обири – може да стреля и толкоз. Прострелва човек. И вика линейка. Тя пристига на 10-тата минута (!).

Психологът от МВР: "Ясно е, че Стефан не е престъпник. Той е човек, на който цял живот са му се случвали неудачи. Стефан е живял с чувството, че все се проваля, че нещата, които иска, не се случват. Той е развил чувството, че е човек втора ръка, това че е оставен от биологичните си родители е основен фактор за този комплекс. Той е бил разстроен не от това, че са го скъсали на изпита, а от отношението на изпитващия към него".

Човек втора ръка … колко са те? Колко милиона са те?

Не всички са осиновени, без семейства, с пистолет в ръка. Не всички ще прекрачат границата, след която … влизаш в големите новини.

Милионите ще останат незабелязани и без перспектива.

Статистика на едно изчезващо влияние

1, 1, 1, 1, 2, 1, 2, 2, 1, 2, 4, 1, 1, 1, 2, 1, 1, 2, 2, 1, 1, 1, 1, 2, 1, 1, 2, 1, 1, 1, 2, 2, 1, 2, 3, 2, 2, 2, 1, 2, 2, 3, 2, 2, 1, 1, 2, 1, 1, 2, 2, 1, 1, 1, 1, 3, 1, 1, 2, 1, 3, 1, 1, 2, 2, 1, 2, 1, 2, 2, 2, 1, 3, 2, 1, 1, 3, 1, 1, 1, 2, 2, 2, 1.

Чета за "100-те най-влиятелни жени в България" и тази поредица ми се появи в главата.

Броят на децата на влиятелните жени. Пропускам учтиво тези без деца .. и пак си правя една статистика - средно 1,5.

2, което за едно поколение става 1,5 - със 25% по-малко. За 5 поколения става 4 пъти по-малко.

Т.е. за един век наследниците, гените и културата на влиятелните ще намалеят 4 пъти. Ще дойде времето на незначителните, дребните и губещите.

Ще дойде? Или дойде?

Подкрепете конкуренцията по-силно!

Писах по-рано за нуждата от конкуренция между олигополите и за някои практики на банките, които имат нужда от регулиране.

Кратък ъпдейт (каква прекрасна българска дума :-) по темата.

Депутатът от ГЕРБ, Диан Червенкондев, леко се разколебава и вече говори, че обещетението при развалянето на ипотечен кредит може да не е до 1%, а да е 2%. Както е тръгнало да не стане 5%!

Вносителите на законопроектът заслужават подкрепата на обществото и ви призовавам да им драснете един кратък мейл с примерен текст:
"Уважаеми господа, подкрепям Вашия законопроект за ограничаване на обезщетението при предсрочно погасяване на ипотечен кредит до 1% от погасената сума. Това ще създаде условия за конкуренция между банките в полза на обществото! С уважение, име и адрес."

Електронните адреси на вносителите са:
stefan.gospodinov@parliament.bg
dian.chervenkondev@parliament.bg
evgeni.stoev@parliament.bg

Направете тази малка стъпка още сега! Тези хора имат нужда от нашата подкрепа!

Имаме и някаква добра новина, която (неочаквано) идва от Комисията за финансов надзор. Заместник-председателят Борислав Богоев предлага хората, които теглят кредит над 30 х.лв. сами да избират застрахователя си по полица "Живот".

Предложението е малко объркано:
- защо само за застраховките "Живот"?
- защо не се включват застраховките на имущество?
- какво значение има стойността на кредита?

Но! Мисленето е в правилна посока.
Повече конкуренция.

В момента банките автоматично застраховат клиентите си или ги принуждават да сключат определена застраховка. Щеше да е чудесно, ако тази застраховка беше най-изгодна за клиента. Позволете ми да се усъмня, че е така.

Във всички случаи това ограничава конкуренцията и пречи на пазара да се развива.

Затова: нека конкуренцията започне сега!

(и изпратете мейла, за който ви помолих. копи/пейст за 30 секунди. хайде!)

Приказката "Сухишвили"

В едно царство, в едно господарство … всички мъже били смели орли, а жените – красиви принцеси … Така започва и продължава приказката, която разказва Националният балет на Грузия „Сухишвили”.

Посещението на този балет (балет? танцова експлозия по-скоро) беше може би най-оригиналният подарък за рождения ми ден. Благодаря, П.

И макар че имах високи очаквания и бях донякъде подготвен .. реалността надмина всичко. Защото това, което видяхме, беше от друга реалност - много по-близо до "Властелинът на пръстените" с неговите принцове, елфи и чудеса, отколкото всяко нещо, което съм виждал наживо.

Феноменални движения - бързина в краката недостъпна за разбиране (вижте размазването в горната снимка), феноменални скокове (как се отскача на 1м нагоре и се пада пак на върха на пръстите само, за да отскочиш пак?), вихрени завъртания на колене и .. много други неща, които са само детайл в цялото излъчване. Едни невероятни, горди, смели и силни мъже, красиви, фини и изпълнени с достойнство жени.

Хайде да не бъда прекалено сериозен - тук за пръв път видях истински мъже да танцуват на пръсти. И да засенчат жените :-)
Момчета, и в танцуването, и в готвенето сме по-добри!



За съжаление, снимките и видеата, които намерих, разкриват едва 5% от въздействието на грузинските рицари. Много ми се искаше да видите, но опитайте се да си представите сцената на зала 1 с двайсетина ножа забити в нея (всеки по 30-40 см) и танцуващите около тях мъже. Представихте ли си го? Не съм фен на насилието, но усетих, наистина усетих защо такъв мъж носи нож и сабя със себе си.

Да, имаше и танц със саби. Невероятно темпо, много опасно (танцьорите се въртят около оста си и повече време са с гръб към чуждите оръжия) и пълно с искри. Да, на сцената хвърчаха искри съвсем буквално! За да си представите темпото нека припомня класическия "Танц със саби" на Хачатурян (ок, арменец).



Какво пропускам? Много неща.
Грузинските жени - принцеси. Да ги видите как се движат - гладко, все едно лебеди се плъзгат по водата.



Великолепните костюми!
Изключителен синхрон с цялата идея на спектакъла, оригинални и стилни.



(Искам подобна дреха, но светлосива, с дълъг разрязан ръкав. Кой ще ми я ушие?)

Оркестърът остана някак накрая, но също беше класа.

Накрая .. накрая един клип и един съвет: когато можете не пропускайте да се насладите на приказката "Сухишвили"!

Смърт!

Бесят се хората .. 60-годишен мъж и 53-годишната му съпруга от Враца се обесиха в дома си. Повикали синовете си и оставили бележка "Търси ни на тавана".

Това за мен е голямата българска новина на седмицата.

Обикновените трудови хора се бесят. "Необикновените" се смеят и забавляват.

"Необикновените" Иван и Андрей много се забавляваха когато четоха статията в своето шоу. Не била жизнерадостна новината.
После проведоха жизнерадостен разговор с Румен Петков кой от тримата пие най-много. Ами да, жизнерадостно и жизнеутвърждаващо трябва да се говори.

Докато хората се бесят.
Не от депресия и не заради лошото време, а заради нас.

Семейство Йорданови. Познавате ли ги?

Отзивчиви, добри и работливи. Съпругът се пенсионира и открива малка квартална бакалия в ламаринена барачка. Жена му е известна като много добър счетоводител и има малка счетоводна фирма.

"Винаги готови да помогнат на човек, закъсал финансово. Така беше, докато те самите не закъсаха", "Горди хора, не споделяха много проблемите си, но всички виждахме, че нещата при тях тръгнаха надолу", това споделят съседите.

Всичко е наред до миналата година. Казват, че им трябвали пари, за да избегне сина им голямата присъда (убил човек в катастрофа). Дано не е вярно. Сумите, които дължат, са или за хонорари на адвокати-кръвопийци или за подкуп на магистрати.

Лесно е обикновеният човек да попадне в клопка - нито има опитът, нито връзките, за да се справи с различни ситуации, засягащи живота, закона и парите. Това няма да се промени.

Това, което трябва да променим, е шансът, който му даваме да продължи напред.

Иначе казано, трябва ни закон за личния фалит. Закон за живот след финансовия храх.
Той е нужен още вчера на обикновения човек. Хитрецът, състоятелният или професионалистът ще се оправят някак.

Много отдавна се погрижихме за фалита за фирмите, време е да помислим за хората.

Защото те се бесят - във Враца, ден преди това в Пампорово, а утре .. утре може да бъде съседа ви или ваш близък?

Псевдозагриженост по Фандъковски

Ден след отмяната на презонирането на София (което обсъдихме не веднъж, а два пъти), Фандъкова отмени и приетите промени в синята зона.

"В тези тежки времена, в които цените непрекъснато се вдигат, не трябва и общината да натоварва хората с допълнителни плащания", мотивира се Й.Ф.

Кои са тези хора, Данче? За кого говорим?

Щастливците са:
- собствениците на имоти в Бояна, Драгалевци и Симеоново;
- собствениците на автомобили, които щъкат през деня в центъра.

А какво направихме
- за БЕДНИТЕ;
- за тези, които нямат апартамент;
- за тези, които нямат автомобил?

Що за лицемерие е да твърдиш, че пазиш от кризата ИМАЩИТЕ и да забравиш за НЯМАЩИТЕ?

Състезанието по глупост, лицемерие и популизъм започна. Идват избори.