Блокът яде ГЕРБа

Утре започва новия политически сезон, 100 дни правителство, 80 дни протест - все удобен повод да видим как са се раздвижили обществените нагласи.

Вземам последното изследване на "Алфа рисърч" и преизчислявам резултатите от изборите на база 6,1 милиона избиратели (действителния брой по НСИ).

	м.май	м.август	промяна
ГЕРБ	17.7%	15.6%	-2.1%
БСП	15.5%	18.4%	+2.9%
РБлок	5.4%	7.6%	+2.2%
ДПС	6.6%	5.8%	-0.8%
Атака	4.2%	1.5%	-2.7%
НФСБ	2.2%	3.1%	+0.9%
	51.6%	52.0%	+0.4%

Какво излиза?

Резултатът от всички протести е +/-2%!

И най-много печели БСП!

Какво да правим с Асад?

Използването на химическо оръжие е не просто забранено, то е отвратително!

След Първата световна война химическото оръжие е неефективно срещу военни и на практика е средство за терор срещу цивилни. Предполага се, че повече от 400 деца бяха убити по време на последната химическа атака в Сирия.

Бяха отправени сериозни обвинения срещу Асад, че не просто бомбардира сирийските градове, а че е отговорен за химическата атака.

Въпросът днес е: Какво да се прави?

Трябва ли на химическата атака да се отговори с.. обикновена ракетна и авио атака?

Това, разбира се, е крайно неефективно. Шансът да бъдат засегнати отговорните за атаката са минимални, дори те да са сред сирийските ръководители. Ще бъдат унищожени сгради и ще бъдат убити няколко десетки или няколкостотин войници. Възможни са цивилни жертви.

Как това ще накаже виновните и как ще защити света от бъдеща употреба на химическо оръжие?

Никак.

"Да ударим, поне ще се знае, че сме направили нещо!" Не, нищо няма да сме направили.


Светът вече има отговор какво трябва да се прави: Асад трябва да се изправи пред съда. Пред кой съд ли?

Пред международния наказателен съд, създаден за наказване на геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и агресия.


Защо САЩ и дума не обелват за съда?

Защото САЩ абдикираха от позицията на морален лидер, каквато имаха при президентите У.Уилсън и Фр.Д.Рузвелт. Обаче в последните десетилетия Съединените щати не се включват в ключови международни споразумения. Последният пример е отказаната ратификация на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Друг такъв пример е отказът от признаване и включване в международния наказателен съд.

И това не е всичко: Съединените щати активно се противопоставяха на създаването на съда, на разширяването на юрисдикцията му и независимо от направените компромиси решиха активно да се съпротивляват на съда, ако той реши да съди американци (т.нар. Hague Invasion Act).

Съединените щати ясно заявиха, че няма да се съобразяват с международната общност по никакъв начин. "Ще действаме с международна подкрепа, когато можем, и без такава, когато трябва" не е фраза на Макиавели. Това е официалната позиция на Бил Клинтън.

Да, в изолационизма (когато трябва да се поемат международни задължения) и в империализма (когато трябва да се демонстрира сила) няма особена разлика между републиканци и демократи.


Обама не затвори незаконния затвор в Гуантанамо, толкова незаконен, че дори не смеят да го направят на американска зема, където затворниците могат да бъдат защитени от някой смел американски съдия. Гуантанамо е избрано, защото е... кубинска територия!

Обама не прекрати използването на мъчения при разпитите! Не прекрати лишаването на задържаните от защита и от справедлив процес.

Последното мислехме, че е въпрос решен от 1215г.!


Ето такива неща правят Съединените щати неподходящи за прокурор, съдия и екзекутор срещу Асад.

Легитимният начин за реакция е:

• Съединените щати да предоставят данните, с които разполагат на прокурора към Международния наказателен съд и/или на Съвета по сигурност.
• Те да обвинят Асад и да издадат международна заповед за задържане.
• Международната общност, вкл. Съединените щати, да проведе необходимите действия за задържане на обвинените, включително ако е необходима инвазия (тук Турция е от ключово значение).
• Да се проведе процес в Хага, с пълна възможност за защита, който да убеди световната общност във вината или невинността на обвиняемите.
• Виновните да бъдат наказани.

Повярвайте ми, опасността от 20 години в затвора, а не в президентски дворец (аз съм противник на смъртното наказание) ще подейства възпиращо на всеки диктатор.

Съдействието на Съединените щати в обвиняването и залавянето на виновните високо ще се оцени.

Пренебрегването на световната общност от Пекин до Лондон ще засили изолацията на САЩ.

Свободата, брат, е нещо изключително!

На млади години човек иска да промени света, а на стари - младежта!

Толкова пъти съм повтарял това, че съм го забравил.. или просто съм остарял. И почнах да давам съвети: ама това няма да стане така, вие не знаете какво беше 90-та година и ние си мислехме, че ще стане лесно и прочие, и прочие дядовски разсъждения.

Баста!

ВСЕКИ млад човек има право на своята 1968-ма или 1990-та година!

Преживейте я! Бунтувайте се! Протестирайте! Правете неща, в които възрастните не вярват!

Не вярвайте на никого над 30!

Какво като ТЕ не са успели? Това си е техен (т.е. мой проблем).

А наистина опитахме. Не знам за 68-ма, но през 90-та опитахме.

Още през 89-та пътувах с влака 8 часа при -10, за да посетя един митинг (ПЪРВИЯТ свободен) и да чуя това.. 

Свободата, брат, е нещо приблизително.  

Свободата, брат, е нещо съблазнително.

Свободата, брат, е нещо относително. 

Свободата, брат, е нещо изключително!

Никога, никога, никога не слушайте какво стана после.. след 68-ма дойде времето на "Greed is good!", а след 90-та дойде времето на борците.

Но нека за това да не говорим,нека за това да помълчим!

Страшна приказка

Тия дни напомних на протестиращите, че предният път, когато Цариградско беше пълно с усмихнати хора беше 3 дни преди загубата на изборите.

- За кои избори говориш? - ме попита млад и интелегигентен мъж от протеста.
- Как кои? Тези от 90-та? Не помниш ли?
- Не. Аз съм бил на 6 години.

И... тогава разбрах, че аз съм на 41г. и повечето от протестиращите днес няма как да помнят

ОГРОМНИЯ митинг от 7-ми юни 1990г.

Няма снимка, която да покаже колко голям и еуфоричен беше: не само до Плиска, всички странични улици бяха плътно заети. Аз бях отстрани, на бул.В.Левски, и нямаше как да пробия отпред.

И тогава, и сега заедно бяха градски хора. Тези, които гледаха на запад. Тогава имахме реч на американския посланик, сега статия на немския и френския.

Тогава мислехме, че сме победили със самия факт на обозначаването си ("Времето е наше" беше лозунгът.) Сега чета през няколко дни, че протестът вече бил победил.

Reality check:

• 3 дни след най-големият митинг в нашата история СДС загуби с огромна разлика, повече от 10%.
• 30% от протестиращите днес ще гласуват за ГЕРБ.

Никога, никога, никога повече няма да повярвам, че изборите се решават на Ларгото.

Изборите ще се решат в Добрич.

Изборите ще се решат в... Добрич!

Правителството ще падне. Вероятно не от протестите (те са големи, настоятелни, артистични и... беззъби; управляващите едва ли ги забелязват - протестите се провеждат само в извънработно време). Правителството е изтощено от:

• неприемането му от медиите и интелектуалците (това е ефект свързан с протестите, но не се покрива с тях);
• алчността на ДПС, която периодично създава проблеми;
• налудността на Волен, която източи международната подкрепа на управлението.

Остава само президентът да се сети, че може да блокира Народното събрание като връща гласуваните закони и... ще имаме изборна ситуация.

Бързам да помогна на всички изборни щабове: 

изборите ще се решат в Добрич!

Резултатите от майските избори в Добрич и страната се различават с до 1% за 4-те парламентарни партии, НФСБ и новия десен блок.

Добрич е средата: между селото и София, между богати и бедни, Европа и провинция.

Ако някой иска да види как се възприемат посланията му, да иде да тества в Добрич. 

Защото София 1000 наистина НЕ Е България. 

Добрич е България!

Деян Кюранов: необходим е съюз с февруарския протест

Съкрушително точен коментар на Деян Кюранов в Дневник.

Резюме:

• Реформаторският блок не отговаря на "елементарен въпрос, близък до ума": как ще станат мнозинство. Не предприемат никакви стъпки и не признават миналите си политически грешки, заради които са извън парламента.
• "Политическо водачество засега не се вижда на хоризонта на протестните вълни." 
• "тези протестиращи не направиха нищо, за да се свържат в политическите си искания с исканията на февруарските протести. Ако това беше станало, нещата щяха да бъдат други."
• "Никой от сегашния протест не е казал: ние сме една кръв с вас. Вашите проблеми са и наши, нека и нашите проблеми да станат ваши. Такова послание не се е чуло. Напротив, чува се, все едно изказано или премълчано горделивото обратно послание: аз нямам проблеми с моята сметка за ток. При такива фасони обединение няма как да стане."
• "Кое може да предотврати поражението на протеста? - Обединяваща политическа идея, която да стане знаме на протестиращите. Няма кой да я формулира. Тук е нужно не само политическо въображение, но и политическо себеотрицание."
• "какво следва оттук нататък? - Ако не беше обръщението на президента Плевнелиев от петък следобед, щях да отговоря – гражданско поражение."

Накратко:

Протестът няма обединяваща политическа идея, няма политически представители, не търси съюз с протестиращите през февруари. Ако не беше подкрепен от президента, щяхме да сме свидетели на провала на протеста.

СЛЕДизборно

Усмихнати и танцуващи под дъжда протестиращите не се замислят, че избори сега означават катастрофа веднага.

С изненада днес прочетох, че в-к "Капитал" е скептичен, че ще намерим изход от кризата: "вероятността да се стигне до продължителна и тежка криза на институциите е много голяма".

Аз съм напълно съгласен.

Помислете за момент, скъпи приятели: КАКВО ще се случи на изборите?

• Ще имаме отслабена БСП и Атака.
• ГЕРБ ще има значително присъствие (според мен по-силно, според други - по-слабо).
• НФСБ ще поеме гласове от Атака.
• Десните ще сформират блок, който ще влече в парламента.

И.. как ще сформира правителство като никой няма мнозинство и никой не иска коалиция с другите? (След протестите вероятността за коалиция "ГЕРБ и десните" отпадна.)

Какво следва? Пак избори.

Трябва да призная, че това не е моя прогноза. Още през февруари я направи... Жан Виденов: "До края на годината ще има поне три пъти избори. Причината за това е акълът на народа и състоянието на политиците."


Боже, боже, доживях да се съгласявам с Жан!

О, времена! О, нрави!