..и безплатно покажет кино :)

Днес ставам на 41. Много, малко – това е положението :)

Мисля да празнувам в голяма компания. И всички сте поканени.

Но първо си пуснете песента на крокодила Гена, най-хубавата песен за рождения ден на най-добрия крокодил в света.

Как да не заобичаш рождените дни като чуеш това:

Прилетит вдруг волшебник
В голубом вертолете
И бесплатно покажет кино.
С днем рожденья поздравит
И, наверно, оставит
Мне в подарок пятьсот "эскимо".

И.. като слушах песента (заедно с малката ми дъщеря, много я харесва) си помислих.. ами аз, аз съм станал тоя вълшебник. Мога да отида с малката синя кола, да заведа децата на кино и да им подаря сладолед. Да, дори да са 500 сладоледа.

И така реших да празнувам: каня всички на кино, да гледаме 3D версията на Таласъми ООД от 17 часа в Арена Запад. В 16 часа ще се съберем в клубчето на фондация Дечица отсреща. Те първи харесаха идеята да отидем на кино :)

Ще има сладолед за всички!

И още една песен. в която се пее: 
лучшее, конечно, впереди! 
(има субтитри за по-младите :)

Министър да съм, мамо!

Сигурно вече усетихте, че президентът сформира един кабинет на “вторите”: все заместници на някого били - началници, ама все не до там.

Случаят с подуправителя на БНБ Калин Христов е различен: неговото назначение е ачик-ачик незаконно. Грубо и съзнателно нарушение на закона, защото и президент, и министър ЗНАЯТ за нарушението на закона.

На 22.02. (колко отдавна беше това!) БНБ публикува следното кратко прессъобщение:

По повод появилите се спекулации с името на управителя на БНБ Иван Искров като възможна номинация за служебен министър-председател обръщаме внимание върху следното:

Управителят няма право да заема такъв тип длъжности съгласно изрична забрана в чл. 12, ал. 5 от Закона за БНБ.Всяко предположение, различно от това законово изискване, не отговаря на истината.Горният принцип изцяло важи и за подуправителите на БНБ. 

Няма какво да се обяснява: защо е така (защото е важно БНБ да е независима от правителството), защо излизане в отпуск няма значение (законът не дава такава “опция”), какъв опасен прецедент създава това (представете си министърът на финансите да е шеф на БНБ или министърът на вътрешните работи – шеф на Върховния касационен съд).

Достатъчно е да кажа: според този прецедент Иван Искров може да излезе в неплатен отпуск и да стане изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка за.. 3 месеца.

Нямат ли нужда хората?

Кой кого храни?

Миналият понеделник правителството плати 850 000 000 лв. на зърнопроизводителите, оставяйки държават 3 дни без лев.

При кого отидоха парите? По думите на Мирослав Найденов: "3.4% усвояват 80% от средствата". Казано по-ясно: 2-3000 фирми си делят едни 700 000 000 лв., които се дават уж в помощ на 80 000 земеделски стопани.

Ето така се изгражда олигархия. На снимката виждате Светлозар Дичевски, който ще получи над 20 000 000 лв. субсидия.

После: защо тълпата гори европейското знаме?

Защото, напомням, субсидиите се дават с идеята да подпомогнат малките фермери, да не допуснат обезлюдяване на селата, да създадат заетост.

Нищо подобно не става у нас. Даваме парите на зърномилионерите и ще даваме още: субсидиите ще продължат да нарастват. 60% от парите, които ще получим от ЕС, са за земеделие: по над милиард едро на година.

Има ли друг начин?

Има. Да даваме субсидии на производства, които са трудоемки (т.е. да създаваме заетост след като загубихме 500 000 работни места по време на кризата), а не машиноемки (т.е. да внасяме скъпи трактори и комбайни от чужбина). Казано по-ясно: да субсидираме прекрасното българско зеленчукопроизводство - да си спомним вкуса на българските домати и краставици, да субсидираме малки и еко оранжерии, да финансираме животновъдството в малки стопанства, да финансираме пряката връзка между производител и потребител през интернет и пр., и пр.

Фирми с 350 000 000 лв. оборот като тази на г-н Дичевски ще има. Но те не се нуждаят от помощта на държавата. Достатъчно е да не им пречи.

Можем да помогнем на хиляди, не - на стотици хиляди.

За народа, брате..

Днес един наш "ентелигент" и ИТ гуру (той се описва скромно като "widely recognized as an expert, geek, and visionary") написа в блога си:

"Изглежда, че късопаметните ми съна-родници са позабравили Конституцията".

Ох, късопаметните ние!

Добре, че имаме такива водачи! Разбра се, че исканията на протестиращите не стават (в разгромяването им се включи цялата прогресивна общественост). Посмяхме се на врачанската конституция - настоящата е къде по-добре, само дето не подлежи на поправка.

Сега е време да утихнем и да чуем умните: какво измислиха те? Какво предлагат да се прави? Как да се направи? Как да се решават проблемите на хората? 

Защото хората имат сериозни проблеми, нали?

Да чуем най-първо цитирания ентелигент:

"Става дума за елементарни неща, като например да изискваме от избраните от нас хора да гледат общата работата, а не личния си интерес! Не е много сложно, в други страни, дори не с такива модерни Конституции като нашата, това се случва."

Как не се бяхме сетили! Гениално!

Е как да ги накараме тез политици да забравят за личния си интерес? Как да ги накараме, щом законите за конфликт на интереси, разкриване на състоянието, организирането на обществени поръчки и пр. не действат?

"Ние трябва да ги гоним така, както империалистът гони хлебарката в кухнята, за да нямат нито миг спокойствие. Трябва да следим всяко действие на избраниците ни, да им звъним по телефоните и да им пускаме SMS-и, да поддържаме натиска ежедневно, за да нямат време за далавери. Само тогава можем да се надяваме, че нещата полека-лека ще почнат да се оправят."

Хлъц! Това ли е? Това? Това ли измисли?

Да пускаме SMS-и, за да нямат време за далавери? А време за работа ще имат ли?


Но да не забравяне: говорим за човек високо интелигентен, от сой, визионер, шеф на президентски съвети, международни организации и прочие, и прочие. Ние сме просто "късопаметни сънародници".

Елит ли е, чу-до! 

"Бесен съм и повече не мога да търпя!"

За всички мои интелектуалстващи читатели: това е призив на (лудия? бесния? искрения?) водещ от "Телевизионна мрежа" към всички американци: да си отворят прозореца и да го извикат. Когато четох книгата през 80-те никой в БГ не смееше да вика такива неща, още по-малко публично, а пък по телевизията - абсурд.

Хубава книга, време е да я прочета пак.

Време е да я прочетат всички, които с недоумение наблюдават протестите през новия си iPhone. "Ама те какво искат? Конституцията няма да им реши проблема?! По-малко депутати - смешно! Национализация - абсурд!" И т.н.

Да, нелепи предложения. А какви са Вашите?

Протестиращите се въртят объркани и притиснати от времето - какво да правим с тока, системата, законите, Народното събрание, служебния кабинет. Имат една седмица за всичко.

Най-лесно е да стоим отстрани и да се подсмихваме колко неопитни са гладните, неуспелите, изоставените. Както БСП гледаше на опозицията през 1989-та.

Да чухте нещо разумно от знаещите, успелите, туитващите? Например:

• Можем ли да свалим частично ДДС-то на електроенергията (както направихме за тези, които имат пари да почиват на море и планина);
• Приемаме ли доклада на Института за енергиен мениджмънт (т.е. независимите експерти), че "в България домакинствата с целеви енергийни помощи са 200 000, а от енергийна защита се нуждаят четири пъти повече."
• Защо не се прави нищо за действително саниране (не върви санирането, ако не знаете) - треперим над няколко десетки милиона субсидии, а прибираме от хората милиарди.
• Защо не се прави нищо за газификацията, сакън да не намаже Сашо Дончев.
• Страшно ли е да раздадем по една-две енергоспестяващи крушки на бедните?
• Кога ще въведем разсрочено през годината плащане на тока, както правят топлофикациите?

Саниране, газификация, разсрочване, ДДС, енергийни помощи - тези неща могат да намалят тежестта върху хората 2-3-4 пъти. Някои могат да станат бързо (ДДС, енергийни помощи), други по-бавно. Някои влияят на всички в нужда, други само на част от хората.

Но са реални стъпки.

Елитът обаче се интересува от неговите си неща: кой ще вземе властта, къде ще почиваме (лек спор има: дали да се строи или не), руски или американски капитали искаме в енергетиката и прочие възвишености.

А хората викат:

Бесни сме и повече не можем да търпим!

Смятайте на пръсти

"Лелемайко!", извика един наш известен либерален журналист като прочете какви ги мислят представителите на протестиращите: несвързани, противоречиви мнения за "тотална" промяна, изказани от непознати и странни личности (Слабаков и Флейтиста като национални лидери?).

Нека обаче направим една аналогия и се върнем във времето:

• Тодор Живков подаде оставка на 9-ти ноември 1989г., която бе гласувана на Пленум на ЦК на БКП на 10-ти ноември 1989г.
• Бойко Борисов подаде оставка на 20-ти февруари, която бе гласувана от Народното събрание на 21-ви февруари.

Ако върнем времето, това означава:

• Първият митинг на протестиращите да се проведе на пл."Св. Александър Невски" на 28-ми февруари.
• Протестирщите да създадат свой Съюз на протестиращите сили (СПС) на 20-ти март.
• На 27-ми март СПС да издигне своето първо искане за промяна на Конституцията и да блокира парламента.
• На 16-ти април да започне кръгла маса между досегашните политически партии и СПС.
• Изборите да се проведат на 21-ви септември и СПС да ги загуби.

А всъщност изборите ще се състоят рано-рано, 5 месеца по-рано, отколкото през 1990г. Все едно през януари 1990г.

Помните ли този януари?

Тъкмо възстановиха имената на турците. Беше много студено, а улиците бяха залети от маршируващи с трикольорни ленти.. Наивната ми вяра в демокрацията умря скоропостижно.

Та.. хайде по-спокойно, защото с тези бързи избори няма да решим нищо. Да запазим спокойствие за следващите избори.

Които ще са отново през 2013-та?

Леви, десни! Леви, десни!

Имаме нужда от лява партия, усетихте ли?

23 години българската политика се опитваше да марширува само с десен крак: десни! десни! десни! Куцукаше и в неделя се спъна и контузи сериозно. Ще може ли да продължи напред?

България ще продължи ли напред?

Слушам тези дни 2 групи хора: да ги наречем протестиращи и успели.

Протестиращите са хора загубили перспектива. Те виждат, че с двете си ръце не могат да изкарат за хляба и тока, камо ли за образование на децата и операция на родителите си. Сега ги питат: какво искате? "Промяна. Пълна промяна." Какво по-точно, как? 

Не, не знаят, каквото и да говорят - но, за бога, това не им е работа: те не са политици. Тези, които ги представляват в парламента, те трябва да кажат. И те са.. кои? Ни-кой!

Много дълго БСП игра вдясно.

Смятам, че левият завой от последния й конгрес е много полезен за страната. За да имаме умерена, но автентична и силна левица. Ако имахме такава левица, нямаше да се стигне до подобни стихийни протести, които неизбежно ще доведат до още повече разочарование. Хората вече виждат, че нищо не могат да променят без ясна политическа програма и че тя не може да бъде формулирана и приета за ден-два. 

Друга е групата на успелите: много хора с малък частен бизнес (за които работят вече 5-10 души) се уплашиха от стихията на протестите. "Рушат", "лумпени", "безредие", "банда" бяха думите, които използваха. Тези хора виждат в Борисов деен и силен, но разбираем и достъпен човек. Магистралите и ниските данъци им допадат, защото те могат да се възползват максимално от тях.

За протестиращите магистралите са абстракция - те рядко напускат града си и при това с най-евтиния транспорт: БДЖ. А данъците им не са ниски, защото за тях всеки данък са тежки. Най-тежкият е невидимият ДДС.

Редът за едните е продължаване на успеха, а за другите - усещане за капан. Вълчи капан.

Най-страшното е липса на усещане за заедност - че трябва да успяваме заедно.

Гледах една лекция в ted.com - дори маймуните искат да успяват (да получат грозде) заедно. Неолибералите обаче ни учат, че спечелването на грозде е личен въпрос..

Не разбират, че ние сме просто маймуни..