7 септември 2012 г.

Турските плочки (Витоша) vs Жълтите павета (Цар Освободител)



Напоследък е модно да се критикува ГЕРБ, ББ и ЦЦ – особено откак се усети, че е безопасно. Най-много Бойко да те накара да го слушаш с часове, докато го интервюираш.

Стреля се сватбарски срещу кабинета – всичко се приема на нож като единият път се критикува отляво, а на следващия ден същият човек критикува отдясно. И причината за това е липсата на позиция освен позицията “ББ е тиква!” или по-общо: “ГЕРБ са идиоти!”

Да дадем два елементарни примера:
  •     Опозицията е против по-високите скорости по магистралите, защото е за по-високо ниво на сигурност по пътищата. Опозицията е против включените фарове през деня, защото не търси по-високо ниво на сигурност по пътищата.
  •     Блогосферата е за липса на контрол върху интернет (добре сме със сигурността) и за пълен контрол по летищата (зле сме със сигурността).

Ще кажете, същата непоследователност имат и предложенията на правителството – и ще сте прави. Нашата опозиция, включително шумната интернет врява, е огледално копие на ГЕРБ: колкото непоследователни са едните, толкова и другите. Не се дишат, ама никак.

Защото чувстват, че не са от една порода.

Ако вземем за вдъхновение един известен блогър, който скоро ще бъде известен политик, борбата е столичани срещи софиянци.

Витоша (Бистрица) и Чавдар (Етрополе) – този път заедно срещу Локо (София) и Славия.

Темата се повтори и днес: моят приятел Константин Павлов описа новия булевард Витоша като “пресъздавана на центъра на Банкя в центъра на София: липсва само захарен памук, стрелбище и варена царевица”. Не, сър, не е Банкя, а Бистрица: Витоша (Бистрица) е отборът, явно такъв ще е и булевардът.

И такъв ще е, защото хората го харесват. Цитирам софиянци: “95% от столичани сигурно ще ме изгледат странно и ще си кажат “глей кво е хубаво и спретнато”. А сега една софиянка: “"Столичани" обаче веднага си го припознаха - оная вечер беше пълно с народ, който се тикаше точно там - седят на пейките и люпят семки”.

Забелязахте ли тънката линия софиянци-столичани?

Добре, че не са въведени съответните расови закони, та успях да се оженя за истинска софиянка J

Истината е, че Бойко Борисов е първият ни министър-председател за 22 години, който наистина представлява бедния ни, безпросветен и безкултурен народ. Този народ, за който жълтите павета нехаят и днес.

Да, Бойко Борисов е популист. Неизменно и бързо превключва според общественото настроение (искате да пазим горите? ще ги пазим и още как!) и никога не се захваща със сложните теми. Нито ги разбира, нито ще може да се пребори с тях до следващите избори.

Води кратки кратки битки с лесни победи. Магистрали – да, организирана престъпност – вече не. Метро – да, образование – не съм по това аз. И т.н.

За мен критиката към правителството трябва да е за това, което то не прави:
  •     бездейства пред лицето на безработицата – най-страшният проблем на нашата икономика днес;
  •     нехае за социалната поляризация – успехът в обществото е за 1% от населението;
  •     толерира властта на олигополите – банки (беззащитни, че трябва БНБ да ги защити пред омбудсмана), пенсионни фондове, търговски вериги (КЗК им урежда наказание без глоби);
  •     не забелязва пропадането на образованието ни – в международни тестове и резултати от матурите;
  •     страхува се от промени в здравеопазването – областта с най-големи злоупотреби с бюджетни средства;
  •     подкрепя най-ниското ниво на данъчно облагане и най-ниското ниво на обществени услуги в ЕС.

И да, това са критики, приложими за повечето правителства в БГ. Но ако жълтите павета искат да спечелят уважението на нацията и да заслужават водеща роля в политиката и развитието на обществото ни трябва да поставят на масата своите решения.

Иначе... ще си продължим да критикуваме обноските на премиера и шрифтът на табелите в метрото.

А, и турските плочки на Витошка.

6 септември 2012 г.

Дъщеря ми като политически фактор


Тези дни съм в очакване на първото си дете и мислите ми често се отправят в бъдещето: какъв човек ще стане тя? Какво ще я направи хармонична и щастлива личност?

Чета и разсъждавам и за да не ви оттегчавам, отивам направо към баналния извод: какъв човек ще бъде дъщеря ми зависи от нея самата, от нейната семейна и обществена среда и от късмета й или липсата му. В последното може би трябва да разположим гените – наследство, което винаги получаваме от родителите си.


Тези фактори не влияят равномерно: очевидно генетичните фактори преобладават при тайнственото начало, постепенно се включват семейната среда, обществената и – някъде по-късно, свободната воля на индивида. И всичко това поръсено с неравномерни дози късмет (случайност).


И къде, ще попитате, тук виждаш политика?


Замислих се, че никой не знае и няма да узнае кой фактор има подавляващо влияние за развитието на личността: генът, семейството, обществото, волята или късмета. Може би за всеки е различно?


Не знам. А човек обича прости отговори, често си ги дава и силно вярва в тях.


Отговорът за основния фактор за развитието на личността е всъщност отговор философски и политически. Десните обичат да акцентират на свободната воля, а левите – на обществената среда. Националистите – на гена.


Искрено съм убеден, че поставеният от мен въпрос няма краен отговор. Човекът е амалгама от влияния и приемането на едно влияние не изключва друго.


Затова не мога (вече, на тези години, с този опит и мъдрост), не мога да приема крайните политически тези. За десните ще бъда ляв, за левите ще бъда десен.


Ако ще те: за интектуалците ще бъда гербер, а за герберите – блогър J


Личното ми усещане е, че политическият дебат в България безмерно се доминира от крайното дясно мислене: че всеки може да постигне всичко, ако е предприемчив, работлив и самоотвержен и че успехът се дължи само и единствено на индивида.


Смешно. Но и тъжно. И политическа реалност както в говореното, така и в правенето на политика: нищожни данъци върху високите доходи и блогосъстояние, приемане на крайната социална поляризация, липса на чувство за солидарност и общност и търсене на индивидуални решения за всеки обществен проблем (вкл. пенсионни, здравни и образователни).


Забележете, дясната правоверност не е типична за десните, а и за центристите в България, че дори за лявата ни партия. Да напомним: тя въведе плоското данъчно безумие и никога не повдигна въпроса за нищожното имотно облагане.


Казано по-просто, налага се да се застана в опозиция: не на правителството – то е временен фактор, а на властващото интелектуално течение.


Наречете ме социалист, ако щете, ще го преглътна. 

15 август 2012 г.

Латинска България





“Рекорден ръст на депозитите на населението” – нали сте го чели? Каква криза, казват хората, когато депозитите растат с 14% годишно и са над 32 млрд.лв.!

Удивително, нали? И достойно за виц – в кризата забогатяваме най-бързо.

А не е така.

БНБ публикува статистика, която ясно показва: най-бързо се увеличават парите в тлъстите сметки.

Пари при пари отиват.

Парите в банковите сметки с наличност до 2500 лв. се увеличават с 1-2%. Ръстът при сметките с наличност над 1 млн.лв. е 21%.

Над половината средства на населението са в 2,5% от банковите сметки! Състоятелните хора имат повече банкови сметки от бедните, следователно 1% от българите притежават 50% от парите на населението. Без да отчитаме парите по фирмените сметки и парите в чужбина.

Това е национална трагедия.

България от едно егалитарно общество с огромни и забързани крачки върви икономически към Латинска Америка от 80-те. И политически!

Да не забравяме: социалната поляризация води до популизъм и диктатура.

5 август 2012 г.

Всичко за децата




Бизнесмен дарява 4-5 милиона лева за изграждане на клиника за детска онкология.
Жестът е драматичен както с размера си, така и с човешката история зад него. Лия не успява да пребори рака, но успява да убеди баща си да помогне на децата в нужда.

Поклон! Нека тази клиника пази името й и нека примерът бъде последван! 

Защото... няма го голямото българско дарителство... няма ги онези българи дарили парите за Априловската гимназия, четата на Стефан Караджа и Софийския университет.

Последното... всъщност единственото голямо дарение, за което се сещам е това на Елвин Гури за Американския университет. Елвин Гури? Албански бизнесмен, създател на Jet Finance. Да е жив, здрав и успешен, за да подкрепя образованието в България. 

Не, не трябва да пропусна Джон Станчов. Израснал в Англия, с българска, британска и австрийска кръв. Той дари прекрасната сграда на Карин дом и го подкрепя до днес. 
Може би сте забелязали един достолепен беловлас господин на протестите за спасяване на морската градина на Варна. Това е Джон Станчов. 

Има и други примери: 
  • фирма (нека я оставим анонимна) получила над 100 МИЛИОНА лева от държавата за консултации по АЕЦ Белене дарява... 20 хиляди лева за децата; 
  • банка (нека я оставим анонимна) привлякла над 600 МИЛИОНА лева държавна пара дарява... 25 хиляди лева за децата. 
Това са най-крупните индивидуални дарения в кампанията Българска коледа за последните 2 години... 

Не искам да съм популист... очаквам дете и отдавна бях решил да даря по-голяма сума за децата в нужда. Опитвал съм да помагам и знам, че това доставя ОГРОМНО удоволствие. Няма да спра да го правя. 

Обещавам ти, Лия!

29 декември 2011 г.

Полша, а не Естония!



Мисля, че вече разбрахме - задава се дълга криза и изборът на правилен икономически модел е важен за живота на милиони българи за поне 10 години напред!

Кого да следваме?

Надживяхме гръцката "мечта" - да послъгваме, заемаме и мързелуваме.
Ирландия? Фалираха им банките и за ден загубиха статус на икономически "тигър".
Румънците.. и те са като нас и май по-зле става.

Тогава кого?

Естония? Тази мечтана страна, любимка на Георги Ангелов (ИПИ/Отворено общество): "Както в добрите времена, така и във времена на тежка криза Естония успя да защити имиджа си на балтийски тигър, да опровергае критиците и да постигне неща, смятани за невъзможни. Каква е рецептата за естонското изключение?" (повече тук).

Свидетели сме на класически пример на wishful thinking - да вярваш в това, което ти се иска да е истина. Естония е прекрасна страна, която като всички балтийски страни успя да възстанови демокрацията, създаде едно уредено и либерално общество. Въведе и електронно правителство (по-точно: електронно общество) за пример на целия свят.

Чудесно! Има много прекрасни неща, които можем да вземем от Естония. Но не и икономическата им политика.

Вижте това:


(Източник: Пол Кругман)

Графиката представя безпрецедентния икономически спад в балтийските страни:
- 4-5 пъти по-голям от българския;
- с 2 пъти по-висока безработица;
- с повишени данъци (истински повишени данъци, приятелю К.);
- с намалени заплати (не просто без бонуси, а с 20% намаление).

И с балансиран бюджет. Прекрасно!

В резултат на това от 2008 до 2010г.:
- БВП на глава от населението спада от 69% на 64% от средния за ЕС;
- индивидуалното потребление спада от 64% на 57% от средното за ЕС.

Вторият показател бил по-важен, повече тук. Не знам, не съм икономист. Това, което виждам е, че балтийските страни са европейски лидери по разрушаване на благосъстояние!

Как, за бога, да следваме техния пример!


А има и друга история. Неразказаната инстория на Полща, която не изпадна в рецесия! Полша, която в кризата:

- повиши БВП на глава от населението от 56% на 63% от средния за ЕС, а
- индивидуалното потребление - от 61% на 66% от средното за ЕС.

Да, време е да научим полски!

21 декември 2011 г.

Плоска лъжа за плоския данък



"Ако сами не се похвалим, някой кой!" - на този принцип действат авторите на идеята за плоския данък (вижте Плоският данък – голям ефект).

Искам да напомня няколко фундаментални истини:
- Плоският данък върху печалбата не е въведен през 2007г.
- Плоският данък върху доходите УВЕЛИЧИ облагането на работещите.
- Плоският данък върху доходите е генератор на олигархия.

Плоският данък върху печалбата не е въведен през 2007г.
Той просто бе намален от 15% (ниско ниво) на 10% (много ниско ниво). България се лиши от приходи и резерви, които са ни нужни днес.

Нито един инвеститор не е заявил, че е привлечен от 10% данък и отблъснат от 15%. Инвеститорите се интересуват от генерирането на печалби и чак на 2-ро място от данъците. При търсена възвращаемост от 30% няма съществена разлика между данък 10 или 15%. А за държавата това е 1/3 пропуснати приходи.

Плоският данък върху доходите УВЕЛИЧИ облагането на работещите.
Плоският данък рязко повиши данъците на слабоплатените. През 2008г. - тези с доход до 400 лв. месечно; днес (като имаме предвид, че таблицата се актуализираше с инфлацията) - с доход до около 500 лв. месечно. Подобни доходи получават по-голямата част от българските граждани.

Представете си бедна жена, която е успяла да работи 10 месеца в годината за по 250 лв. месечно. Плоският данък - убиец й отнема 250 лв., които са БЕЗКРАЙНО ценни за нея. Предишният "несправедлив" данък я поставяше в категорията на необлагаемите минимални доходи.

Плоският данък намали нормативно признанатите разходи на доходите по граждански договори и договори с управление с 10% като увеличи данъчната основа с 11-15%.

При това положение да се твърди, че "до момента, над 95% от данъкоплатците вече са на печалба от плоския данък от 10%" е меганагло.

Обратно, твърдението, че приходите от данъка растат е съвсем вярно. Просто се пропуска добавката "растат за сметка на най-бедните слоеве от населението".

Плоският данък върху доходите е генератор на олигархия
95% от българската олигархия и 95% от едрата престъпност видя в плоския данък златна възможност за официализиране на доходите си и изпиране на откраднатото или необложеното. Таксите за това бяха жестоко подбити от намаления данък.

Намален само и единствено за хората с високи доходи.

Забележете, че авторите на идеята за плосък данък НИКОГА не поискаха 10% ДДС.

Осигуровките и ДДС са най-тежките РЕГРЕСИВНИ данъци:
- осигуровките намаляват при доход над 2000 лв.;
- ДДС е на практика регресивен данък върху доходите.

В България властва данъчна система за непрепорционално ниско облагане на богатите, която създава условия за рязка поляризация на обществото:
- според БНБ: "68% от всички спестявания са държани в само 4.8% от общия брой банкови сметки на граждани";
- според BASF: "над 80% от земята се обработва от 5300 фермери".

Подобна поляризация е не просто дълбоко нетипична за българското общество и аморална, тя е опасна за развитието ни.

31 октомври 2011 г.

Синьо



Имаше такава песен, помните ли я? Дими го няма..

Имаше и синя партия, помните ли я? Вече я няма..

Изборите бяха надгробна песен на сините (СДС, СДС - 2ри вариант, ОДС, ДСБ). Дойде му времето.

Никъде в Източна Европа не останаха партиите на промяната. Най-накрая (отново!) дойде ред на България.

СДС беше организация вдъхновена от т.нар. интелигенция - това странно социалистическо образование, което повече говори, отколкото действа.

А дойде капитализмът и той оценява само и единствено резултатите от действията. Също като при спорта. И така начело на новата десница застана един недодялан спортист и предприемач. Последното често се забравя.

Бойко Борисов, разбира се, е обвинен в какво ли не. Най-вече, че търси победата. Което - в условията на липса на съдии на терена - изглежда опасно.

Опасно е. Но няма никакво отношение към харакирито, което си направиха сините (началото май бе отказа от коалиция с царя).

Помислете: щеше ли днес да има проблем, ако сините имаха водачи като Петър Паунов и Найден Зеленогорски? Ако губеха навсякъде с 49%? Ако беше ясно с какво се различат от ГЕРБ - и през 2009г., и днес, и то да е едно е също.

Сбогом, СДС!


Бяха хубави години..