26 септември 2012 г.

Можете ли да четете?


Във фейсбук върви една зараза "международна седмица на книгата, публикувайте 5-тото изречение на 54 стр." И аз се включих. Чат-пат чета.

Ама не като преди. Много четях тогава.

Ще четат ли децата ни?

Отговорът на статистиката: твоето по-скоро, да. Но 23% от учениците в София и 78% от учениците в селата не могат да разберат текста, който четат!

Изостават децата в бедни семейства, живеещите на село, тези с един родител или чийто майчин език не е български. Казано по-просто: бедността ражда още по-голяма бедност.

Обществото се проваля в предоставянето на равен шанс на всеки още в първите години, тези на А, Бе, Ве-то. Това "същото" общество, което създаваше училища по села и градовце при липса на собствена държава. Ама това беше преди 150 години, години, години...


Национален позор... 

22 септември 2012 г.

2 песни – 2 свята




Всъщност песента е една – Дим да ме няма. Текстовете са два: на Графа и на Миро и Тони от с.Мечкарево.

За какво пее Графа?
  • малко да презаредим
  • трябва да се веселим
  • свободни сме
  • индивидуалисти
  • не просто all inclusive туристи
  • свършвам работа
  • стягам багажа
  • изключвам телефона
  • малко да разнообразим
  • парите се въртят
  • идеалистите мълчат
  • кариеристите блестят
  • чупя се от мрежата
  • надалече заминавам

А момчетата от село пеят за...
  • глад
  • хладилник да презаредим
  • коремът ни пристъргва
  • трябва да се нахраним
  • хладилникът е празен
  • динята я няма
  • ще стоим гладни 
  • тиган горещ
  • анорексици
  • гладни чревоугодници
  • дебелите ядат
  • спагети се въртят
  • палачинки
  • чукам си яйцата
  • включвам миксера
  • искам поне една филийка припечена 


2 песни – 2 мечти.

Една майка България...

Милост за живите




Вицепрезидентът Маргарита Попова гордо заяви, че няма да допусне улицата да раздава право в България или пък да не бъдат чути фактите по случая с Йордан Опиц

Каква смелост! И глупост.

Вицепрезидентът, юрист с дългогодишна практика, не прави разлика между право и морал. Между правото на съда и морално чувство на хората.

Няма никакво съмнение, че Йордан Опиц е виновен, престъпник и убиец. Стрелял е с незаконен пистолет, на улицата, по човек, който не е извършил кражба, и е напускал дома му. 5 години са лека присъда.

Правото тържествува, г-жо вицепрезидент.

Но това не са всички факти и е редно ВИЕ да чуете това.

Работите с години като прокурор, преподавател по право, председател на Висшия съдебен съвет, министър на правосъдието и ФАКТИТЕ показат, че независимо от личното ви старание, компетентност и честност, сте били част от една провалена система за сигурност на гражданите. Гражданите на България не са сигурни и НЕ ВЯРВАТ, че някой ще раздаде право.

Изследването на престъпността, направено от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), показват ръст от 44% на кражбите от домовете на гражданите и на 61% по мазета, тавани и прилежащи помещения.

Това са ЕПИДЕМИЧНИ стойности!

Борбата срещу кражбите е символична.

ЦИД отчита, че нямаме още по-голям ръст на престъпността, защото.. младото мъжко население намалява. С демографска криза ли борим престъпността, г-жо вицепречидент?

Но нека се върнем на Опиц. Изоставен от властта, на него му остава само един шанс – самозащитата и помощта на съседите. Заедно заключват входа на кооперацията (с неканените посетители вътре), насочва пистолет, за да ги задържи докато дойде повиканата полиция, и стреля, когато не му се подчиняват. Предава оръжието на полицията и дава показания.

Ако Опиц беше полицай никой нямаше дума да издума. Правото щеше да тържествува: неподчинение на орган на властта.

Опиц не е властта. Той е лишен от правото на защита в случая освен.. с мускули. Да, да, Багата има право приложи хватка срещу нападателя – невъоръжен срещу невъоръжен.

Багата ли? Ох, говорим за Опиц. И той така – хватки да научи и да тренира.

Ама май и те няма да му свършат работа, ако не бъде нападнат. Ако крадецът тихо и кротко си краде от стаята, имаш право единствено да звъннеш на полицията. Ако почне да ти смъква дрехите, с които си облечен, е това е вече нападение и можеш да отвърнеш с двоен суплес или вълчи капан.

Така че дори Опиц да беше в дома си и да виждаше как млад мъж му краде иконите, той пак не може да използва законното си оръжие. Какво да го посъветваме: звъниш на полицията и ти награбваш колкото можеш повече икони. Другото – за крадеца.

Дано е милостив.

Крадецът, де, не чакай на вицепрезидент.

21 септември 2012 г.

Има ли данък нечестност?


Правителството има идея най-после да облага дохода от лихви като всеки един доход. Това е част от идеите ми за равни данъци за всички.

Защото сега какво става? Ако печелиш с работа, влагайки усилия и време, плащаш данък. Ако печелиш без да влагаш усилия и време ... по-скоро не плащаш.

Да напомним, че ВСИЧКИ трудови доходи, дори тези под минималната заплата, се облагат с 10% данък. Банковите лихви обаче, дори да имаш милион – не.

А както показах – растат депозитите (и доходите от тях), но на 1-5% от населението. Защо да им предоставяме такава привилегия? Калоян Стайков, ИПИ, казва: “данъчната ни система е създадена така, че да стимулира натрупването на капитал”. Точно така, Калояне! И така е създадена, че да стимулира натрупването на капитал у малцина.

А това създава не средна класа, а олигархия и след това (на този етап сме) при късмет популизъм. А ако нямаме?

Диктатура или революция.

Не искам никое от двете.

10 септември 2012 г.

Спасихме 1000 души и.. не разбрахме


Няма как да скрия изумлението си: прочетох градиозна новина, за която ББ не се е похвалил. А тя звучи така: по време на мандата на ГЕРБ по пътищата ще загинат 1000 души по-малко, отколкото при тройната коалиция. А за втория мандат очаквам намаление на жертвите с още 1000 души.

Не, не съм платен клакьор на правителството (защо се обяснявам?), но държа истината да се знае: инвестициите в пътища и добрата организация спасяват живот. Много животи.

  •       През 2002-2005г. по пътищата загиват по 950 души на година;
  •       2006-2008г. – по 1000-1060 души;
  •       2009г. са 901 (160 под пика)
  •       2010г.: 775 (300 под пика)
  •       2011г.: 657 (400 под пика)
  •       2012г.: 381 до 05.09., да станат 560 (500 под писка)

Спасените са май доста над 1000. Градиозно!

Наистина причините са няколко:
  •       по-скъпо гориво, по-малко потребяваме: спадът е около 4%;
  •       по-малко потребяват по-бедните, респ. тези с по-лоши и по-опасни автомобили – вероятно;
  •       по-стриктно се спазват забраните за движения на ТИР-ове (свидетел съм);
  •       повече камери и по-високи глоби (вкл. над 1000 лв.) – и на това съм свидетел;
  •       повече магистрали (бойкови и станишеви) – според експерти на отсечката Стара-Нова Загора са загивали 20 до 50 души годишно.  А колко на Владая?

Нека кажем и още нещо: намалялата корупция в КАТ кара шофьорите да са по-стриктни. Притесняват се да взимат милиционерите. (Но още не съм видял активно да помагат на движението.)

Причини много. Може да се пише още.

Но мисля, че е време просто да се порадваме.


1000 души спасени. Прекрасно!

9 септември 2012 г.

Ден на траур



Днес е 9-ти септември. Денят, в който започва червеният терор в България. Краят на буржоазна България.

Нека се върнем 68 години назад...

Българската държава за пореден път прави погрешния избор в решителна война. Независимо от политиката на “минимално” ангажиране се оказваме във война със САЩ и Великобритания, окупирали сме територии на Югославия и Гърция, подписали сме Тристранния пакт. Страната е загубила своя цар преди година и няма кой да поведе промените. Безпартийната система не може да функционира без лидер на върха – няма резервен вариант, подготвена за властта опозиция.

Политически живот на практика няма. Народното събрание съществува формално. Партиите нямат структури, свили са се до малки приятелски кръгове. С изключение на комунистическата партия – тя има няколко хиляди въоръжени партизани и още много нелагални дейци.

София – центърът за дискусии за бъдещето на нацията – е изоставена от своите граждани. Те са се пръснали по всички краища на България след унижощителните бомбардировки.

България е парализирана.

Движенията пред лицето на Червената армия са твърде бавни: неутралитет и контакти за примирие са обявени едва през август. Преговорите за правителство с участие на БКП/ОФ пропадат. Червената вълна настъпва от изток и нищо няма да може да я спре.

Да, можеше да не се случи прз 1944-та...
  • Можеше Стойчо Мошанов да подпише примирие със САЩ и Великобритания на 1-ви септември. Щеше ли да се приеме от Съветския съюз?
  • Можеше да не се назначава ген.Иван Маринов за военен министър на 2-ри септември и можеше той да не се окаже предател (да не сприра незабавното обявяване на война на Германия и да не отвори вратите на Министерството на войната в сутринта на 9-ти). Щеше ли това да спре танковата и прожекторната бригада?
  • Можеше да бъде привлечен Кимон Георгиев по-рано във властта. Този властолюбец трудно щеше да откаже и нямаше да организира военния преврат на 9-ти.



А че е преврат, преврат е... никакви партизански части няма в София и големите градове. Който иска - ще прочете.

Това, което настъпва след това, е кървава баня, невиждана в България.

Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба...

Нека да прочетем какво докладва ЦК наБКП на Георги Димитров в Москва (превод от руски):
  • 13-ти септември: В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието [комунист – Г.П.] работи по създаването на народни трибунали. [...] От въоръжени партийци и комсомолци ще бъдат негласно създавани ударни групи за особено отговорни задачи.
  • 25-ти септември: Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително. [на тази дата е убит брата на дядо ми, деец на БЗНС – без съд и присъда, просто пречукан.]
  • 1-ви октомври: Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица [всичко се движи по план! - Г.П.], след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законни пътища [единствената разлика е, че отпада това "негласно"].


Смята се, че убитите са около 30 000. 
Някои от физическите убийци са живи и днес.

Крайно време е да разкажем историята на България.

Който контролира миналото, контролира бъдещето.

8 септември 2012 г.

3% средна класа


Наскоро ИПИ публикува едно полезно изследване до какво ще доведе повишаването на максималния осигурителен праг от 2000 на 2400лв.

Изследването, традиционно за ИПИ, се прави с цел да защити една предпоставена идеологическа теза, но все пак ни напомня полезни факти:

  • 3% от работна сила има доходи над 2000 лв.
  • 2% от пенсионерите получават пенсия от 700 лв.

2000 лв. доход стигат за мечтата на средната класа – жилище, вила (в модерни времена: редовни почивки) и кола. Е, май най-добре е да са двама с подобни доходи – което ще намали обхвата на средната класа, но пък трябва да добавим рентиерите, които нямат трудови доходи.

3% - толкова са успелите в нашето общество.

Та въпросът на ИПИ е: трябва ли хората с доход от 2000 до 2400 лв. да плащат осигуровки като всички останали или трябва да продължи огромната данъчна ваканция (0% осигуровки). За тези с доходи над 2400 лв. въпросът изобщо не стои – сакън, какви осигуровки от тях!

А нали ИПИ беше поборник за плоско облагане?

Плоско, плоско, а все не до там – за осигуровки не плоско, а рязко регресивно.

Малко история: максималният осигурителен доход беше въведен през 2000г. и до 2004г. беше горе-долу равен на 10 минимални заплати. Сега е 7, правителството иска да го направи 7,7. Къде е драмата?

Драмата е в принципа: трябва ли да има данъчен трансфер надолу? От възползвалите от шанса, даден от обществото, към други, по-малко успели.

ИПИ казва твърдо “не” и е готов леко да изкриви фактите:
  • да твърди, че единственият трансфер е от получаващите 2400 лв. заплата към получаващите 700 лв. пенсия (мигар те не са работили на максимум);
  • да не отчита, че трансферът е всъщност от компаниите (макс. 10% данък) към пенсионерите (20% ДДС);
  • да се поправя, че имало още толкова трансфери за майчинство, детски, здраве, безработица и веднага да твърди неправилно, че те пак ще се ползват от хората с доход над 2000 лв.;
  • и съвсем съзнателно да премълчава, че за доходите над 2400 лв. осигуровки не се плащат!

И тук е моето решение (взето назаем от ИПИ): плоско облагане с осигуровки.

Всички да плащаме равни осигуровки, а не да бягаме от отговорност, когато успеем.

Обществото трябва да се крепи на парите на успелите, за да имат ТЕ влияние.