Милост за живите

Вицепрезидентът Маргарита Попова гордо заяви, че няма да допусне улицата да раздава право в България или пък да не бъдат чути фактите по случая с Йордан Опиц

Каква смелост! И глупост.

Вицепрезидентът, юрист с дългогодишна практика, не прави разлика между право и морал. Между правото на съда и морално чувство на хората.

Няма никакво съмнение, че Йордан Опиц е виновен, престъпник и убиец. Стрелял е с незаконен пистолет, на улицата, по човек, който не е извършил кражба, и е напускал дома му. 5 години са лека присъда.

Правото тържествува, г-жо вицепрезидент.

Но това не са всички факти и е редно ВИЕ да чуете това.

Работите с години като прокурор, преподавател по право, председател на Висшия съдебен съвет, министър на правосъдието и ФАКТИТЕ показат, че независимо от личното ви старание, компетентност и честност, сте били част от една провалена система за сигурност на гражданите. Гражданите на България не са сигурни и НЕ ВЯРВАТ, че някой ще раздаде право.

Изследването на престъпността, направено от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), показват ръст от 44% на кражбите от домовете на гражданите и на 61% по мазета, тавани и прилежащи помещения.

Това са ЕПИДЕМИЧНИ стойности!

Борбата срещу кражбите е символична.

ЦИД отчита, че нямаме още по-голям ръст на престъпността, защото.. младото мъжко население намалява. С демографска криза ли борим престъпността, г-жо вицепречидент?

Но нека се върнем на Опиц. Изоставен от властта, на него му остава само един шанс – самозащитата и помощта на съседите. Заедно заключват входа на кооперацията (с неканените посетители вътре), насочва пистолет, за да ги задържи докато дойде повиканата полиция, и стреля, когато не му се подчиняват. Предава оръжието на полицията и дава показания.

Ако Опиц беше полицай никой нямаше дума да издума. Правото щеше да тържествува: неподчинение на орган на властта.

Опиц не е властта. Той е лишен от правото на защита в случая освен.. с мускули. Да, да, Багата има право приложи хватка срещу нападателя – невъоръжен срещу невъоръжен.

Багата ли? Ох, говорим за Опиц. И той така – хватки да научи и да тренира.

Ама май и те няма да му свършат работа, ако не бъде нападнат. Ако крадецът тихо и кротко си краде от стаята, имаш право единствено да звъннеш на полицията. Ако почне да ти смъква дрехите, с които си облечен, е това е вече нападение и можеш да отвърнеш с двоен суплес или вълчи капан.

Така че дори Опиц да беше в дома си и да виждаше как млад мъж му краде иконите, той пак не може да използва законното си оръжие. Какво да го посъветваме: звъниш на полицията и ти награбваш колкото можеш повече икони. Другото – за крадеца.

Дано е милостив.

Крадецът, де, не чакай на вицепрезидент.

Има ли данък нечестност?

Правителството има идея най-после да облага дохода от лихви като всеки един доход. Това е част от идеите ми за равни данъци за всички.

Защото сега какво става? Ако печелиш с работа, влагайки усилия и време, плащаш данък. Ако печелиш без да влагаш усилия и време ... по-скоро не плащаш.

Да напомним, че ВСИЧКИ трудови доходи, дори тези под минималната заплата, се облагат с 10% данък. Банковите лихви обаче, дори да имаш милион – не.

А както показах – растат депозитите (и доходите от тях), но на 1-5% от населението. Защо да им предоставяме такава привилегия? Калоян Стайков, ИПИ, казва: “данъчната ни система е създадена така, че да стимулира натрупването на капитал”. Точно така, Калояне! И така е създадена, че да стимулира натрупването на капитал у малцина.

А това създава не средна класа, а олигархия и след това (на този етап сме) при късмет популизъм. А ако нямаме?

Диктатура или революция.

Не искам никое от двете.

Спасихме 1000 души и.. не разбрахме

Няма как да скрия изумлението си: прочетох градиозна новина, за която ББ не се е похвалил. А тя звучи така: по време на мандата на ГЕРБ по пътищата ще загинат 1000 души по-малко, отколкото при тройната коалиция. А за втория мандат очаквам намаление на жертвите с още 1000 души.

Не, не съм платен клакьор на правителството (защо се обяснявам?), но държа истината да се знае: инвестициите в пътища и добрата организация спасяват живот. Много животи.

Малко статистика:

•       През 2002-2005г. по пътищата загиват по 950 души на година;
•       2006-2008г. – по 1000-1060 души;
•       2009г. са 901 (160 под пика)
•       2010г.: 775 (300 под пика)
•       2011г.: 657 (400 под пика)
•       2012г.: 381 до 05.09., да станат 560 (500 под писка)

Спасените са май доста над 1000. Градиозно!

Наистина причините са няколко:

•       по-скъпо гориво, по-малко потребяваме: спадът е около 4%;
•       по-малко потребяват по-бедните, респ. тези с по-лоши и по-опасни автомобили – вероятно;
•       по-стриктно се спазват забраните за движения на ТИР-ове (свидетел съм);
•       повече камери и по-високи глоби (вкл. над 1000 лв.) – и на това съм свидетел;
•       повече магистрали (бойкови и станишеви) – според експерти на отсечката Стара-Нова Загора са загивали 20 до 50 души годишно.  А колко на Владая?

Нека кажем и още нещо: намалялата корупция в КАТ кара шофьорите да са по-стриктни. Притесняват се да взимат милиционерите. (Но още не съм видял активно да помагат на движението.)

Причини много. Може да се пише още.

Но мисля, че е време просто да се порадваме.

1000 души спасени. Прекрасно!

Ден на траур

Днес е 9-ти септември. Денят, в който започва червеният терор в България. Краят на буржоазна България.

Нека се върнем 68 години назад...

Българската държава за пореден път прави погрешния избор в решителна война. Независимо от политиката на “минимално” ангажиране се оказваме във война със САЩ и Великобритания, окупирали сме територии на Югославия и Гърция, подписали сме Тристранния пакт. Страната е загубила своя цар преди година и няма кой да поведе промените. Безпартийната система не може да функционира без лидер на върха – няма резервен вариант, подготвена за властта опозиция.

Политически живот на практика няма. Народното събрание съществува формално. Партиите нямат структури, свили са се до малки приятелски кръгове. С изключение на комунистическата партия – тя има няколко хиляди въоръжени партизани и още много нелагални дейци.

София – центърът за дискусии за бъдещето на нацията – е изоставена от своите граждани. Те са се пръснали по всички краища на България след унижощителните бомбардировки.

България е парализирана.

Движенията пред лицето на Червената армия са твърде бавни: неутралитет и контакти за примирие са обявени едва през август. Преговорите за правителство с участие на БКП/ОФ пропадат. Червената вълна настъпва от изток и нищо няма да може да я спре.

Да, можеше да не се случи прз 1944-та...

• Можеше Стойчо Мошанов да подпише примирие със САЩ и Великобритания на 1-ви септември. Щеше ли да се приеме от Съветския съюз?
• Можеше да не се назначава ген.Иван Маринов за военен министър на 2-ри септември и можеше той да не се окаже предател (да не сприра незабавното обявяване на война на Германия и да не отвори вратите на Министерството на войната в сутринта на 9-ти). Щеше ли това да спре танковата и прожекторната бригада?
• Можеше да бъде привлечен Кимон Георгиев по-рано във властта. Този властолюбец трудно щеше да откаже и нямаше да организира военния преврат на 9-ти.

А че е преврат, преврат е... никакви партизански части няма в София и големите градове. Който иска - ще прочете.

Това, което настъпва след това, е кървава баня, невиждана в България.

Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба...

Нека да прочетем какво докладва ЦК наБКП на Георги Димитров в Москва (превод от руски):

• 13-ти септември: В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието [комунист – Г.П.] работи по създаването на народни трибунали. [...] От въоръжени партийци и комсомолци ще бъдат негласно създавани ударни групи за особено отговорни задачи.

• 25-ти септември: Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително. [на тази дата е убит брата на дядо ми, деец на БЗНС – без съд и присъда, просто пречукан.]

• 1-ви октомври: Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица [всичко се движи по план! - Г.П.], след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законни пътища [единствената разлика е, че отпада това "негласно"].

Смята се, че убитите са около 30 000. 

Някои от физическите убийци са живи и днес.

Крайно време е да разкажем историята на България.

Който контролира миналото, контролира бъдещето.

3% средна класа

Наскоро ИПИ публикува едно полезно изследване до какво ще доведе повишаването на максималния осигурителен праг от 2000 на 2400лв.

Изследването, традиционно за ИПИ, се прави с цел да защити една предпоставена идеологическа теза, но все пак ни напомня полезни факти:

• 3% от работна сила има доходи над 2000 лв.
• 2% от пенсионерите получават пенсия от 700 лв.

2000 лв. доход стигат за мечтата на средната класа – жилище, вила (в модерни времена: редовни почивки) и кола. Е, май най-добре е да са двама с подобни доходи – което ще намали обхвата на средната класа, но пък трябва да добавим рентиерите, които нямат трудови доходи.

3% - толкова са успелите в нашето общество.

Та въпросът на ИПИ е: трябва ли хората с доход от 2000 до 2400 лв. да плащат осигуровки като всички останали или трябва да продължи огромната данъчна ваканция (0% осигуровки). За тези с доходи над 2400 лв. въпросът изобщо не стои – сакън, какви осигуровки от тях!

А нали ИПИ беше поборник за плоско облагане?

Плоско, плоско, а все не до там – за осигуровки не плоско, а рязко регресивно.

Малко история: максималният осигурителен доход беше въведен през 2000г. и до 2004г. беше горе-долу равен на 10 минимални заплати. Сега е 7, правителството иска да го направи 7,7. Къде е драмата?

Драмата е в принципа: трябва ли да има данъчен трансфер надолу? От възползвалите от шанса, даден от обществото, към други, по-малко успели.

ИПИ казва твърдо “не” и е готов леко да изкриви фактите:

• да твърди, че единственият трансфер е от получаващите 2400 лв. заплата към получаващите 700 лв. пенсия (мигар те не са работили на максимум);
• да не отчита, че трансферът е всъщност от компаниите (макс. 10% данък) към пенсионерите (20% ДДС);
• да се поправя, че имало още толкова трансфери за майчинство, детски, здраве, безработица и веднага да твърди неправилно, че те пак ще се ползват от хората с доход над 2000 лв.;
• и съвсем съзнателно да премълчава, че за доходите над 2400 лв. осигуровки не се плащат!

И тук е моето решение (взето назаем от ИПИ): плоско облагане с осигуровки.

Всички да плащаме равни осигуровки, а не да бягаме от отговорност, когато успеем.

Обществото трябва да се крепи на парите на успелите, за да имат ТЕ влияние.

Турските плочки (Витоша) vs Жълтите павета (Цар Освободител)

Напоследък е модно да се критикува ГЕРБ, ББ и ЦЦ – особено откак се усети, че е безопасно. Най-много Бойко да те накара да го слушаш с часове, докато го интервюираш.

Стреля се сватбарски срещу кабинета – всичко се приема на нож като единият път се критикува отляво, а на следващия ден същият човек критикува отдясно. И причината за това е липсата на позиция освен позицията “ББ е тиква!” или по-общо: “ГЕРБ са идиоти!”

Да дадем два елементарни примера:

•     Опозицията е против по-високите скорости по магистралите, защото е за по-високо ниво на сигурност по пътищата. Опозицията е против включените фарове през деня, защото не търси по-високо ниво на сигурност по пътищата.
•     Блогосферата е за липса на контрол върху интернет (добре сме със сигурността) и за пълен контрол по летищата (зле сме със сигурността).

Ще кажете, същата непоследователност имат и предложенията на правителството – и ще сте прави. Нашата опозиция, включително шумната интернет врява, е огледално копие на ГЕРБ: колкото непоследователни са едните, толкова и другите. Не се дишат, ама никак.

Защото чувстват, че не са от една порода.

Ако вземем за вдъхновение един известен блогър, който скоро ще бъде известен политик, борбата е столичани срещи софиянци.

Витоша (Бистрица) и Чавдар (Етрополе) – този път заедно срещу Локо (София) и Славия.

Темата се повтори и днес: моят приятел Константин Павлов описа новия булевард Витоша като “пресъздавана на центъра на Банкя в центъра на София: липсва само захарен памук, стрелбище и варена царевица”. Не, сър, не е Банкя, а Бистрица: Витоша (Бистрица) е отборът, явно такъв ще е и булевардът.

И такъв ще е, защото хората го харесват. Цитирам софиянци: “95% от столичани сигурно ще ме изгледат странно и ще си кажат “глей кво е хубаво и спретнато”. А сега една софиянка: “"Столичани" обаче веднага си го припознаха - оная вечер беше пълно с народ, който се тикаше точно там - седят на пейките и люпят семки”.

Забелязахте ли тънката линия софиянци-столичани?

Добре, че не са въведени съответните расови закони, та успях да се оженя за истинска софиянка J

Истината е, че Бойко Борисов е първият ни министър-председател за 22 години, който наистина представлява бедния ни, безпросветен и безкултурен народ. Този народ, за който жълтите павета нехаят и днес.

Да, Бойко Борисов е популист. Неизменно и бързо превключва според общественото настроение (искате да пазим горите? ще ги пазим и още как!) и никога не се захваща със сложните теми. Нито ги разбира, нито ще може да се пребори с тях до следващите избори.

Води кратки кратки битки с лесни победи. Магистрали – да, организирана престъпност – вече не. Метро – да, образование – не съм по това аз. И т.н.

За мен критиката към правителството трябва да е за това, което то не прави:

•     бездейства пред лицето на безработицата – най-страшният проблем на нашата икономика днес;
•     нехае за социалната поляризация – успехът в обществото е за 1% от населението;
•     толерира властта на олигополите – банки (беззащитни, че трябва БНБ да ги защити пред омбудсмана), пенсионни фондове, търговски вериги (КЗК им урежда наказание без глоби);
•     не забелязва пропадането на образованието ни – в международни тестове и резултати от матурите;
•     страхува се от промени в здравеопазването – областта с най-големи злоупотреби с бюджетни средства;
•     подкрепя най-ниското ниво на данъчно облагане и най-ниското ниво на обществени услуги в ЕС.

И да, това са критики, приложими за повечето правителства в БГ. Но ако жълтите павета искат да спечелят уважението на нацията и да заслужават водеща роля в политиката и развитието на обществото ни трябва да поставят на масата своите решения.

Иначе... ще си продължим да критикуваме обноските на премиера и шрифтът на табелите в метрото.

А, и турските плочки на Витошка.

Дъщеря ми като политически фактор

Тези дни съм в очакване на първото си дете и мислите ми често се отправят в бъдещето: какъв човек ще стане тя? Какво ще я направи хармонична и щастлива личност?

Чета и разсъждавам и за да не ви оттегчавам, отивам направо към баналния извод: какъв човек ще бъде дъщеря ми зависи от нея самата, от нейната семейна и обществена среда и от късмета й или липсата му. В последното може би трябва да разположим гените – наследство, което винаги получаваме от родителите си.

Тези фактори не влияят равномерно: очевидно генетичните фактори преобладават при тайнственото начало, постепенно се включват семейната среда, обществената и – някъде по-късно, свободната воля на индивида. И всичко това поръсено с неравномерни дози късмет (случайност).

И къде, ще попитате, тук виждаш политика?

Замислих се, че никой не знае и няма да узнае кой фактор има подавляващо влияние за развитието на личността: генът, семейството, обществото, волята или късмета. Може би за всеки е различно?

Не знам. А човек обича прости отговори, често си ги дава и силно вярва в тях.

Отговорът за основния фактор за развитието на личността е всъщност отговор философски и политически. Десните обичат да акцентират на свободната воля, а левите – на обществената среда. Националистите – на гена.

Искрено съм убеден, че поставеният от мен въпрос няма краен отговор. Човекът е амалгама от влияния и приемането на едно влияние не изключва друго.

Затова не мога (вече, на тези години, с този опит и мъдрост), не мога да приема крайните политически тези. За десните ще бъда ляв, за левите ще бъда десен.

Ако ще те: за интектуалците ще бъда гербер, а за герберите – блогър J

Личното ми усещане е, че политическият дебат в България безмерно се доминира от крайното дясно мислене: че всеки може да постигне всичко, ако е предприемчив, работлив и самоотвержен и че успехът се дължи само и единствено на индивида.

Смешно. Но и тъжно. И политическа реалност както в говореното, така и в правенето на политика: нищожни данъци върху високите доходи и блогосъстояние, приемане на крайната социална поляризация, липса на чувство за солидарност и общност и търсене на индивидуални решения за всеки обществен проблем (вкл. пенсионни, здравни и образователни).

Забележете, дясната правоверност не е типична за десните, а и за центристите в България, че дори за лявата ни партия. Да напомним: тя въведе плоското данъчно безумие и никога не повдигна въпроса за нищожното имотно облагане.

Казано по-просто, налага се да се застана в опозиция: не на правителството – то е временен фактор, а на властващото интелектуално течение.

Наречете ме социалист, ако щете, ще го преглътна.