Дъщеря ми като политически фактор

Тези дни съм в очакване на първото си дете и мислите ми често се отправят в бъдещето: какъв човек ще стане тя? Какво ще я направи хармонична и щастлива личност?

Чета и разсъждавам и за да не ви оттегчавам, отивам направо към баналния извод: какъв човек ще бъде дъщеря ми зависи от нея самата, от нейната семейна и обществена среда и от късмета й или липсата му. В последното може би трябва да разположим гените – наследство, което винаги получаваме от родителите си.

Тези фактори не влияят равномерно: очевидно генетичните фактори преобладават при тайнственото начало, постепенно се включват семейната среда, обществената и – някъде по-късно, свободната воля на индивида. И всичко това поръсено с неравномерни дози късмет (случайност).

И къде, ще попитате, тук виждаш политика?

Замислих се, че никой не знае и няма да узнае кой фактор има подавляващо влияние за развитието на личността: генът, семейството, обществото, волята или късмета. Може би за всеки е различно?

Не знам. А човек обича прости отговори, често си ги дава и силно вярва в тях.

Отговорът за основния фактор за развитието на личността е всъщност отговор философски и политически. Десните обичат да акцентират на свободната воля, а левите – на обществената среда. Националистите – на гена.

Искрено съм убеден, че поставеният от мен въпрос няма краен отговор. Човекът е амалгама от влияния и приемането на едно влияние не изключва друго.

Затова не мога (вече, на тези години, с този опит и мъдрост), не мога да приема крайните политически тези. За десните ще бъда ляв, за левите ще бъда десен.

Ако ще те: за интектуалците ще бъда гербер, а за герберите – блогър J

Личното ми усещане е, че политическият дебат в България безмерно се доминира от крайното дясно мислене: че всеки може да постигне всичко, ако е предприемчив, работлив и самоотвержен и че успехът се дължи само и единствено на индивида.

Смешно. Но и тъжно. И политическа реалност както в говореното, така и в правенето на политика: нищожни данъци върху високите доходи и блогосъстояние, приемане на крайната социална поляризация, липса на чувство за солидарност и общност и търсене на индивидуални решения за всеки обществен проблем (вкл. пенсионни, здравни и образователни).

Забележете, дясната правоверност не е типична за десните, а и за центристите в България, че дори за лявата ни партия. Да напомним: тя въведе плоското данъчно безумие и никога не повдигна въпроса за нищожното имотно облагане.

Казано по-просто, налага се да се застана в опозиция: не на правителството – то е временен фактор, а на властващото интелектуално течение.

Наречете ме социалист, ако щете, ще го преглътна. 

Латинска България

“Рекорден ръст на депозитите на населението” – нали сте го чели? Каква криза, казват хората, когато депозитите растат с 14% годишно и са над 32 млрд.лв.!

Удивително, нали? И достойно за виц – в кризата забогатяваме най-бързо.

А не е така.

БНБ публикува статистика, която ясно показва: най-бързо се увеличават парите в тлъстите сметки.

Пари при пари отиват.

Парите в банковите сметки с наличност до 2500 лв. се увеличават с 1-2%. Ръстът при сметките с наличност над 1 млн.лв. е 21%.

Над половината средства на населението са в 2,5% от банковите сметки! Състоятелните хора имат повече банкови сметки от бедните, следователно 1% от българите притежават 50% от парите на населението. Без да отчитаме парите по фирмените сметки и парите в чужбина.

Това е национална трагедия.

България от едно егалитарно общество с огромни и забързани крачки върви икономически към Латинска Америка от 80-те. И политически!

Да не забравяме: социалната поляризация води до популизъм и диктатура.

Всичко за децата

Бизнесмен дарява 4-5 милиона лева за изграждане на клиника за детска онкология.
Жестът е драматичен както с размера си, така и с човешката история зад него. Лия не успява да пребори рака, но успява да убеди баща си да помогне на децата в нужда.

Поклон! Нека тази клиника пази името й и нека примерът бъде последван! 

Защото... няма го голямото българско дарителство... няма ги онези българи дарили парите за Априловската гимназия, четата на Стефан Караджа и Софийския университет.

Последното... всъщност единственото голямо дарение, за което се сещам е това на Елвин Гури за Американския университет. Елвин Гури? Албански бизнесмен, създател на Jet Finance. Да е жив, здрав и успешен, за да подкрепя образованието в България. 

Не, не трябва да пропусна Джон Станчов. Израснал в Англия, с българска, британска и австрийска кръв. Той дари прекрасната сграда на Карин дом и го подкрепя до днес. 

Може би сте забелязали един достолепен беловлас господин на протестите за спасяване на морската градина на Варна. Това е Джон Станчов. 

Има и други примери: 

• фирма (нека я оставим анонимна) получила над 100 МИЛИОНА лева от държавата за консултации по АЕЦ Белене дарява... 20 хиляди лева за децата; 
• банка (нека я оставим анонимна) привлякла над 600 МИЛИОНА лева държавна пара дарява... 25 хиляди лева за децата. 

Това са най-крупните индивидуални дарения в кампанията Българска коледа за последните 2 години... 

Не искам да съм популист... очаквам дете и отдавна бях решил да даря по-голяма сума за децата в нужда. Опитвал съм да помагам и знам, че това доставя ОГРОМНО удоволствие. Няма да спра да го правя. 

Обещавам ти, Лия!

Полша, а не Естония!

Мисля, че вече разбрахме - задава се дълга криза и изборът на правилен икономически модел е важен за живота на милиони българи за поне 10 години напред!

Кого да следваме?

Надживяхме гръцката "мечта" - да послъгваме, заемаме и мързелуваме.
Ирландия? Фалираха им банките и за ден загубиха статус на икономически "тигър".
Румънците.. и те са като нас и май по-зле става.

Тогава кого?

Естония? Тази мечтана страна, любимка на Георги Ангелов (ИПИ/Отворено общество): "Както в добрите времена, така и във времена на тежка криза Естония успя да защити имиджа си на балтийски тигър, да опровергае критиците и да постигне неща, смятани за невъзможни. Каква е рецептата за естонското изключение?" (повече тук).

Свидетели сме на класически пример на wishful thinking - да вярваш в това, което ти се иска да е истина. Естония е прекрасна страна, която като всички балтийски страни успя да възстанови демокрацията, създаде едно уредено и либерално общество. Въведе и електронно правителство (по-точно: електронно общество) за пример на целия свят.

Чудесно! Има много прекрасни неща, които можем да вземем от Естония. Но не и икономическата им политика.

Вижте това:


(Източник: Пол Кругман)

Графиката представя безпрецедентния икономически спад в балтийските страни:
- 4-5 пъти по-голям от българския;
- с 2 пъти по-висока безработица;
- с повишени данъци (истински повишени данъци, приятелю К.);
- с намалени заплати (не просто без бонуси, а с 20% намаление).

И с балансиран бюджет. Прекрасно!

В резултат на това от 2008 до 2010г.:
- БВП на глава от населението спада от 69% на 64% от средния за ЕС;
- индивидуалното потребление спада от 64% на 57% от средното за ЕС.

Вторият показател бил по-важен, повече тук. Не знам, не съм икономист. Това, което виждам е, че балтийските страни са европейски лидери по разрушаване на благосъстояние!

Как, за бога, да следваме техния пример!


А има и друга история. Неразказаната инстория на Полща, която не изпадна в рецесия! Полша, която в кризата:

- повиши БВП на глава от населението от 56% на 63% от средния за ЕС, а
- индивидуалното потребление - от 61% на 66% от средното за ЕС.

Да, време е да научим полски!

Плоска лъжа за плоския данък

"Ако сами не се похвалим, някой кой!" - на този принцип действат авторите на идеята за плоския данък (вижте Плоският данък – голям ефект).

Искам да напомня няколко фундаментални истини:
- Плоският данък върху печалбата не е въведен през 2007г.
- Плоският данък върху доходите УВЕЛИЧИ облагането на работещите.
- Плоският данък върху доходите е генератор на олигархия.

Плоският данък върху печалбата не е въведен през 2007г.
Той просто бе намален от 15% (ниско ниво) на 10% (много ниско ниво). България се лиши от приходи и резерви, които са ни нужни днес.

Нито един инвеститор не е заявил, че е привлечен от 10% данък и отблъснат от 15%. Инвеститорите се интересуват от генерирането на печалби и чак на 2-ро място от данъците. При търсена възвращаемост от 30% няма съществена разлика между данък 10 или 15%. А за държавата това е 1/3 пропуснати приходи.

Плоският данък върху доходите УВЕЛИЧИ облагането на работещите.
Плоският данък рязко повиши данъците на слабоплатените. През 2008г. - тези с доход до 400 лв. месечно; днес (като имаме предвид, че таблицата се актуализираше с инфлацията) - с доход до около 500 лв. месечно. Подобни доходи получават по-голямата част от българските граждани.

Представете си бедна жена, която е успяла да работи 10 месеца в годината за по 250 лв. месечно. Плоският данък - убиец й отнема 250 лв., които са БЕЗКРАЙНО ценни за нея. Предишният "несправедлив" данък я поставяше в категорията на необлагаемите минимални доходи.

Плоският данък намали нормативно признанатите разходи на доходите по граждански договори и договори с управление с 10% като увеличи данъчната основа с 11-15%.

При това положение да се твърди, че "до момента, над 95% от данъкоплатците вече са на печалба от плоския данък от 10%" е меганагло.

Обратно, твърдението, че приходите от данъка растат е съвсем вярно. Просто се пропуска добавката "растат за сметка на най-бедните слоеве от населението".

Плоският данък върху доходите е генератор на олигархия
95% от българската олигархия и 95% от едрата престъпност видя в плоския данък златна възможност за официализиране на доходите си и изпиране на откраднатото или необложеното. Таксите за това бяха жестоко подбити от намаления данък.

Намален само и единствено за хората с високи доходи.

Забележете, че авторите на идеята за плосък данък НИКОГА не поискаха 10% ДДС.

Осигуровките и ДДС са най-тежките РЕГРЕСИВНИ данъци:
- осигуровките намаляват при доход над 2000 лв.;
- ДДС е на практика регресивен данък върху доходите.

В България властва данъчна система за непрепорционално ниско облагане на богатите, която създава условия за рязка поляризация на обществото:
- според БНБ: "68% от всички спестявания са държани в само 4.8% от общия брой банкови сметки на граждани";
- според BASF: "над 80% от земята се обработва от 5300 фермери".

Подобна поляризация е не просто дълбоко нетипична за българското общество и аморална, тя е опасна за развитието ни.

Синьо

Имаше такава песен, помните ли я? Дими го няма..

Имаше и синя партия, помните ли я? Вече я няма..

Изборите бяха надгробна песен на сините (СДС, СДС - 2ри вариант, ОДС, ДСБ). Дойде му времето.

Никъде в Източна Европа не останаха партиите на промяната. Най-накрая (отново!) дойде ред на България.

СДС беше организация вдъхновена от т.нар. интелигенция - това странно социалистическо образование, което повече говори, отколкото действа.

А дойде капитализмът и той оценява само и единствено резултатите от действията. Също като при спорта. И така начело на новата десница застана един недодялан спортист и предприемач. Последното често се забравя.

Бойко Борисов, разбира се, е обвинен в какво ли не. Най-вече, че търси победата. Което - в условията на липса на съдии на терена - изглежда опасно.

Опасно е. Но няма никакво отношение към харакирито, което си направиха сините (началото май бе отказа от коалиция с царя).

Помислете: щеше ли днес да има проблем, ако сините имаха водачи като Петър Паунов и Найден Зеленогорски? Ако губеха навсякъде с 49%? Ако беше ясно с какво се различат от ГЕРБ - и през 2009г., и днес, и то да е едно е също.

Сбогом, СДС!


Бяха хубави години..

Мениджмънт за изборите!

Нека го кажа: изборите се организират от юристи. А те не могат!

Юристите са известни с това, че приемат срок от 3г. за решаване на обикновено дело за оптимален и приемат разтакаването до 5-7г. за нормално.

Е как тогава те да организират ефективно избирателния процес?

А имайте предвид, че това бяха най-тежките избори досега:
- 2 избора, 3-4 интегрални бюлетини и най-важното: 2 различни избирателни списъка;
- неопитни членове на избирателните комисии от ГЕРБ.

Да обясня: 2-та списъка при 50% избирателна активност на практика трябва да се сравнят със 100% избирателна активност на нормални избори. Най-близката подобна беше 1990г., но тогава бюлетините не бяха интегрални (където има доста търсене), а малки и цветни. Т.е. това са най-натоварените избори в нашата история. И това се подцени и пропусна.

Има 3 възможни подобрения:
- обучение;
- организация;
- инвестиции.

Мисля, че се писа достатъчно - членовете на секционните комисии от ГЕРБ са нови, нямат опит в изборите и се забавят. Допълнително наличието на някои възрастни хора (с видимо бавни реакции и слабо зрение) забавя много.
С повече практическо обучение (ролеви игри) и добре написани указания и изборни книжа (особено за попълване на протоколите) ще се ускори процеса.

Инвестициите са друга тема: при избори, които струват десетки милиони лева е редно да помислим да отделим малко пари за киоски за гласуване. Поне в големите градове.

Хайде, Борисов, e-government, бате!

Но да си кажа думата: веднага да вземем решение в следващия ЦИК да има 3-4-ма мениджъри, специалисти по оптимизиране на бизнес процеси!

Какво ще направят мениджърите?

- Ще ни кажат какви роли трябва да има в екипа на секционната комисия. Не може едни хора да вършат четворна работа (търсят те в списъка, намират те после пак, записват ЕГН и ти показват къде да се подпишеш - там беше голямото забавяне), докато други си кратят краката (слагат печати).
- Как да се разпределят хората по ролите: не може старият човек да върши четворната работа, а младата двойка да слагат печати както беше в нашата секция.

Какво бих направил аз за първия кръг?
- Бих разпределил ролите. Нека всеки върши 1 нещо.
- Бих използвал максимално гражданите (self-service).
- Бих подготвил всичко за удобна и бърза работа.

По-конкретно?
- Списъци пред избирателните секции. Гражданите могат да се открият (или не) и да видят номера си в списъка на комисията. Надпис ще ги помоли да кажат номера си като влязат.
- Бих използвал един списък за изборите с отбелязване дали избирателят може да гласува за всеки от изборите: 2 чавки и до всяка от тях място за подпис. 50% икономия на членове на комисията, 50% икономия на време.
- 1 член от секцията само проверява дали си в списъка. Ако му кажете номера, който сте видели пред секцията, това ще отнема секунди.
- Бих давал бюлетините отворени, колкото и да са големи. Много хора не са се сетили да отворят цялата бюлетината и са търсели партията си страница по страница.
- В списъка за подписване ЕГНтата ще са отпечатани. (За чий дявол се преписват?) И пак повечето хора си знаят номера и съдействат.
- И още: може да има 2 пълни списъка за подписване.
- Или радикално: списъците са по ЕГН.

Изобщо идеи много. Гласуването НЕ Е по-различно като процес от чекирането на самолет. Обмислянето на процеса може да доведе до повишаване на производителността на труда на секционните комисии 5-6 пъти (не се шегувам, сега е трагична). Това ще доведе до никакви опашки, възможност да се обслужват много повече хора (при повече кабинки), респективно възможност за по-високо възнаграждение, подбор на по-добри членове на комисиите и т.н.

Ако управляваш по-добре, всичко е по-лесно!