16 март 2011 г.

Стъклен дом - избрано



В този блог май рядко се говори за забавление.

Едно приятно забавление е "Стъклен дом" - наистина най-добрият (популярният?) БГ сериал от "На всеки километър" насам. Без много говорене, няколко избрани сцени от последния епизод:

















За следващия път обещавам малко Бойко Кръстанов (Дани) - много е добър.

А това хареса ли ви?

15 март 2011 г.

Данъчно и яростно



Развихря се яростен данъчен популизъм и некомпетентност.

Няма да давам много примери. Стига статията на Генка Маркова в 24 часа: "По-големи сметки трябва да се плащат за нормални и чисти улици."

Много хубаво звучи, нали? Дали е и вярно?

"Дали, дали, ама надали" се пееше в една песен.

Истината е много проста - предложението на мустакатия чичко (Минко Герджиков, а не Тодор Батков :-) е Дружба-2 да плаща като Дружба-1, Бояна и Драгалевци - като Хиподрума и Гео Милев, Младост-4 като Младост-3.

Никой не излезе и не каза защо Дружба-2, Бояна, Драгалевци, Младост-4 трябва да плащат данък сгради като във вилна зона, където няма постоянен градски транспорт, няма училища и улиците са от кал и чакъл.

Ако някой не е разбрал, това са основните харчове на общината за една територия:
- улици (вкл. Околовръстно шосе, Симеоновско шосе, Пътен възел до Бизнес парка, в скоро бъдеще - кръстовище на 2 нива на Лъвов мост - нарочно споменавам само "засегнатите" райони);
- училища (да не изреждам, има навсякъде в "засегнатите" райони);
- редовен градски транспорт (отново навсякъде).

Генка, затова плащаме данък сгради. И плащаме адски малко (обратно, плащаме много за такса смет).

Трябва да си или много нагъл, или много тъп, за да искаш срещу 20 евро годишно - това е данъкът на двустаен апартамент в Дружба-2 - да искаш да ти мият и улиците. Не познавам Генка и не знам кое от двете е тя. И като говорим за 50% увеличение на този данък за колко пари говорим?
За 20лв., за 2-3лв. месечно от собственици на апартаменти за 50-100 х.лв. Ама за 2лв. месечно искаме да ни мият улиците.

O sancta simplicitas! О, Генка!

Не, Генка, нямам никакво желание да субсидирам Бояна, Драгалевци и Симеоново! Смятам за несправедливо да делим Дружба-2 от Дружба-1 и Младост-4 от Младост-3. Смятам за извънредно нагло хората от Банишора да плащат 12 години незаконно нисък данък и вместо доволно да се усмихват под мустак, защото никой не им го търси, да негодуват, че вече трябва да плащат колкото трябва!

Който плаща зле, плаща 2 пъти!

Прочее, данък сгради трябва да се повиши 5 пъти.

14 март 2011 г.

Поздравления, Пол!



Имам предвид Пол Кругман, който е обявен за най-добър блогър сред икономистите. Колега, един вид :-)

Кругман е Нобелов лауреат по икономика, професор в Принстън и автор в Ню Йорк Таймс. На техния сайт поддържа и своя блог The Conscience of a Liberal.

Либерал - това според политическата координатна ос в САЩ означава да си част от левицата, демократите. В икономически смисъл - да си кейнсианец и прогресист.
Ежедневните бележки на Кругман в блога и в медиите вбесяват десницата, включително (представете си!) нашите "десни" икономисти, момчетата около ИПИ.

За тях Кругман е марксист, не е наясно какво приказва (Г.Ангелов), автор е на най-слабия икономически текст (Й.Матеев, сега гл.редактор на Forbes за България), със застарели теории и т.н. А той си остава просто един от най-влиятелните икономисти, либерали и представители на левицата в света. Мога да се цитирам няколко класации ..

Прочетох 2-те негови книги преведени на български и следя блога му.
Несъмнено той е човекът (заедно с Джоузеф Стиглиц, който някак .. не е така свадлив :-), който ми повлия да видя много неща по различен начин, да се вгледам в живота на обикновения човек и да си представя по друг начин ролята на държавата.

Препоръчвам ви го горещо.

Умен човек, има какво да каже. Не като мен :-)

13 март 2011 г.

Подкрепете конкуренцията



Според 79 % от българите кабинетът не се грижи за обикновените хора.

А има какво да направи.
Да разбива монополните пазари и стимулира конкуренцията на олигополните.

Не знаехте какво е олигопол?
Това е когато пазарът се доминира от няколко големи участника. Запомнете го, олигополът е нормалното състояние на повечето пазари във времето на модерния капитализъм. 2-5 производителя държат 80-99% пазарен дял: в търговията с електроника, производството на паста за зъби или доставката на кабелна телевизия.

В тази връзка е притеснително заглавието Наказателните лихви за бизнеса и ипотеките може да не отпаднат.

Знаете за масовата практика за практически забранително рефинансиране на ипотечните кредити у нас: ако вземеш такъв заем, за да намалиш разходите си, ще трябва да платиш обикновено 5% върху целия заем.
Това не е редно!

Този процент за потребителските кредити с променлива лихва вече беше ограничен на 1%. А с променлива лихва са на практика всички ипотечни кредити в България. И сега при повишаване на лихвата от страна на банката си силно затруднен да защитиш правата си.

Разбира се, предложението не устройва банките. Тяхната асоциация има отрицателно становище по предложението. Нормално.
Не ми е ясно обаче какъв обществен интерес защитават Министерство на финансите и Българска народна банка като се обявяват против предложението. Надявам се не излизат с плоския аргумент "отношенията между банките и кредитополучателите се договарят свободно между тях".

Тези аргументи щяха да са валидни, ако нямахме олигопол и нямахме съмнително съгласие между банките за таксата при рефинансиране на кредита. (Къде е Комисията за защита на конкуренцията?)

Таксите за прекратяване на договорите с различни олигополни доставчици трябва сериозно да се ограничат, за да се стимулира конкуренцията:
- става въпрос за банките;
- става въпрос за телеком/интернет/кабелна телевизия;
- някой ден - за енергоразпределителните дружества;
- става въпрос за всякакви други дългосрочни абонаментни договори (за играта на телефона ви, ако щете).

Дългосрочните договори трябва да изключват автоматично продължаване със същия срок, а да стават безсрочни, и трябва да имат ограничена такса за прекратяване след определен срок.

В крайна сметка това е добре за обществото - ще се изисква по-добро обслужване на клиентите, иновации, поощряване на лоялните клиенти от страна на банките.
Може да доживеем да видим и в България 30-годишна ипотека с фиксирана лихва!

При олигополен пазар регулациите са способни на подобни постижения, които пазарът не може да постигне. Спомнете си забележителния успех, с който разходите за роуминг бяха намалени с пъти (за съжаление само в ЕС), беше въведена преносимостта на номерата, намалени бяха цените на разговорите между различни оператори.
Всичко това стана при силна въпротива на всички или повечето участници на пазара - имам предвид бизнес участници - и при пълната подкрепа на обществото. И регулаторът не сбърка.

Нека го направи и този път!

12 март 2011 г.

Глад!



Цените на храните са се повишили с 40%! Усетихте ли го?

Честно казано, аз го разбрах от медиите. Слава богу, преминал съм етапа, когато храната от магазина е била 30-50% от бюджета ми. Но това не означава, че не забелязвам онези 1-2 милиона мои съграждани, които понасят този удар ежедневно - на закуска, обяд и вечеря.

Едно изследване на Алфа рисърч от миналия месец показа, че за 80% от населението ръстът на цените на храните е от най-голямо значение, включително за оценката на кабинета.
Коригирам се - говоря за съдбата не на 1-2, а 5-6 милиона мои съграждани. От общо 7.

Говоря .. много хора говорят по този повод, но ми прави впечатление .. липсата на всякакво състрадание и емпатия у повечето "експерти". Предпочитат да коментират глобалната тема, да се критикува Мирослав Найденов, да се обяснява, че проблемът не е в цените, а в доходите. Но не и да предложат конкретни решения (в това отношение най-голям е грехът на нашите десни - политици и икономисти).

Прави ми впечатление и мълчанието на НСИ, който трябва да излезе и да каже простичко нещо такова:
- за най-бедните 1 милион души ръстът на цените предизвика обедняване с 20% за една година;
- за следващите 1 милион души - с 15%;
- за следващите 1 милион души - с 10%.

Това ги принуждава все по-често да вземат заеми при лихва от 3-5% месечно, да съкратят "разходите" си за облекло, образование, да намалят количеството и качеството на храната. Да деградират социално.

Нека да видим и чуем тези хора по телевизията.
Тези хора са били наши съседи и са наши роднини, повярвайте ми.

Тогава ще разберем, че трябва да действаме. Да, да действаме без да разрушим капиталистическата система и дори без да успеем да отстраним изцяло ценовия шок. Но да покажем съчувствие и далновидност:

- съчувствие, защото това общество постепенно губи усещането си, че сме едно цяло;
- далновидност, защото не искаме отчаяни от мизерията си милиони гласоподаватели.

После се чудим защо имало популистки и крайни партии. Ние си го правим.

Обществото не може да функционира демократично и да се развива ускорено, ако голяма част от нас мислят не за образованието, а за изхранването на децата си.
Приемете, че искам да помогна на бедните от чисто егоистични съображения.

Защото гладът беше докаран от други умни експерти. Най-голямо и дългосрочно влияние върху цените на храните оказват т.нар. биогорива.

1. Биогоривата не са био. Те са агрогорива. (Нито производството, нито използването им имат доказан екологичен ефект.)
2. Произвеждат се от рапица, слънчоглед, захарна тръстика и какво ли не. Важното е, че заемат все по-големи площи. С високите цени на петрола това е изгодно.
3. Респективно, производството на традиционни храни намалява. Това се усеща особено силно в година със слаба реколта, но проблемът се задълбочава всяка година.

Биогоривата са поредния пример, че свободният пазар е чудесен механизъм за развитие на икономиката и правене на пари. Но в неговите уравнения липсват човешкия живот и права, достойнството и оцеляването на хората.

Затова трябва да се погрижим ние:
- като намалим огромните косвени данъци (ДДС 20%) върху основни храни (хляб, млечни продукти, варива);
- като раздадем на бедните за ползване поземлени участъци край малките градове;
- като предвидим хранителни субсидии и разкрием повече кухни за бедни;
- като ускорим административните процедури за изграждане на дискаунт магазини;
- като поемем някои разходи на бедните платими на ютилити компаниите;
- като даваме повече стипендии за деца, които учат в друго населено място;
- като дадем по 3 енергоспестяващи крушки на всяко бедно семейство.

Това се сетих ей така, на прима виста. Някои от предложенията не струват пари и са дългосрочни решения (всъщност мисля, че дискаунт магазините правят за бедните колкото 3 правителства не са направили). Последните 2 предложения се борят едновременно с няколко обществени проблема:

- как да изпратим детето от селото и малкия град в "истинска" гимназия или техникум (само ежедневният транспорт или квартира са огромен разход за обикновения човек);
- как да повишим енергийната ефективност (дори скъпите крушки да се препродадат , ефектът за енергетиката си остава).

Изобщо .. на някой трябва да му пука.

ОК, аз не разбирам. Да чуем Красен Станчев какво ще каже.

Да приватизираме гладът? Вече е направено!

11 март 2011 г.

Данъчно



Чета информация за "повишения" данък сгради в София. Повишен, повишен, колко да е повишен?

Данък сгради, скъпи читатали, в София е 1,50-2 лв./кв.м. (в Люлин, Надежда, и Овча купел дори по-ниско). И моля да не се бърка с такса смет, която е в пъти по-голяма - целта на такса смет е да се финансират дейностите по чистотата.

Целта е данък сгради е да се финансират всички други дейности на общината - капиталови разходи (улиците, ремонтите на общинските сгради), образование, субсидии за транспорта и т.н.

Нека за момент не обсъждаме ефективността на разходите. Да, тя е ниска, много ниска.

Да помислим за приходите.
2 лв./кв.м. данък за центъра, където цените са 1000-2000 евро/кв.м.

Една десета - една двадесета част от процента! Това данък върху имуществото ли е?

Нека ви дам аналогия - имате апартамент за 100 000 евро и отделяте 50-100 евро годишно за поддръжката му - режийни, ремонти, преобзавеждане. Звучи абсурдно, нали?

Ами подобна грижа отделяме за нашия град. Като граждани.
А който плаща зле, плаща двойно.

Липсата на адекватно финансиране води до общински дефицит, който се покрива от държавна субсидия, която се дава от политиците в правителството и се влияе от политически фактори. Станишев да дава на Борисов - мъка.
Влияе се и от структурата на държавния бюджет, а той се пълни от косвени данъци (т.е. от обикновените люде).

Данък сгради е поредният пример за крайно несправедливо разпределения на данъчната тежест - незначителни данъци върху богатството (0,1%) и големи върху обикновения човек (20% ДДС).

Казано по-просто предложението ми е:
- 5-кратно повишение на данък сгради;
- 10-кратно повишение на данъка за собственост над 1 млн.лв.;
- намаление на ДДС на храните.

А защо на храните? Ще разкажем в някой следващ епизод ... :-)

10 март 2011 г.

Космо прави чудеса!



Хей, прибирам се адски доволен и бързам да споделя!

Направих 35 коктейла и си струваше!

Тази вечер в София и Варна се проведе традиционния ни осмомартенски кулинарен базар. Идеята: който желае приготвя храни или напитки и ги продава на колегите. Парите отиват за сираците.

В София събрахме 1500лв. и се забавлявахме много. Хапнахме още по-добре :-)

Срам, не срам, реших да участвам и да направя коктейл - Космополитън (да, за него ми трябваше прословутия сок от червена боровинка).

Началото беше нервно и катастрофално:
- закъснях, а търговията беше започнала;
- продуктите ги нямаше;
- не бях ползвал шейкъра и залях най-добрия си клиент :-)

Пепи, поклон, че не си развали настроението нито за секунда!

Искам да благодаря на всички:
- на Петя, която ми обясни всичко за коктейла;
- на Мария и Павел, които ми бяха верни асистенти;
- на всички 32 души, които си купиха коктейл от тотален аматьор;
- на конкуренцията, която си заслужи по един безплатен Космо!

Ох, и на Деси, която не успя да ме предпази от грешки :-)

Благодаря ви, обещавам повече следващия път!


И няма да изпръскам никого! Поне не и с умисъл :-)